Криско, Кристо, Христо и Бойко на една и съща снимка

Автор: Любен Дилов-син

  • clock 20 юни 17:13
  • 12048
Анализи / Коментар на деня Криско, Кристо, Христо и Бойко  на една и съща снимка

В един от италианските синонимни речници, срещу „булгаро” стои определението „тъп, сив и суров”...

Нищо лошо не казвам за италианците. Страната им изобщо не прилича на ботуш, както е на картата. Искам да кажа малко  лоши неща за ужасната безпътица, която срещаме всяка сутрин в огледалото в банята. 

Какво има там? Какво искаме да ни погледне отсреща – Криско, Кристо или Христо Стоичков... А може би Христо Сираков? Бойко Борисов? 

И добре – да речем, че сме си избрали едно лице  като идентичност, към която искаме да принадлежим, жизнен пример, или просто да го „лайкнем у фейсо”. Защо след това изпитваме спешна необходимост да нахлуем в публичното, или дори в личното пространство на някой друг несретник като нас и яростно да заоспорваме неговия избор?

Вярно, че по тези земи се „силно люби и мрази”, както ни е завещал поетът. Вярно, че българите казваме „мразя аспержи”, а не „не ям” или „не обичам”. Не ни е достатъчно, трябва и да ги мразим аспержите. Вярно, че тук е правило, ако направиш на някой забележка, че е паркирал на място за инвалиди, да ти каже „ти па си много убав!!!”.

Всичко това е така, но защо толкова ни дразнят изборите на другите. По-щастливи ли щяхте да се чувствате, ако всички харесват Кристо или ако никой не харесва Криско?

Защо толкова държим да унизим изборите на другите – от сексуалните им предпочитания,  през политиката, до роклята на Поли Генова, с която се яви на Евровизия? По-велики ли ставаме в собствените си очи, ако принизим отсреща стоящия? И в българската политика е така – толкова години не можаха да разберат, че недостатъците на противника не са твои собствени добродетели...

Гого Лозанов говори за сблъсък на две идентичности – преживяна и приписана. „Аз съм това, което ми се е случило” и „Аз съм това, което си самопреписвам, че ми се е случило”. Мнозинството българи живеем с приписана идентичност, поради което и най-честите основания за горда самоидентификация вадим от историята си. Забравяйки, че тя е преживяна от друг, че това са били изборите на нашите предци – и добри, и лоши – и доста малко общо имат с нас, днес, тук и сега. Цяло щастие е, че предците  не са живи, за да заоспорваме и техния избор.

Един ученик написа скоро в съчинение: „Ако Левски беше жив днес, сам щеше да се обеси...”. Честно, разлюля ме. Историческата гордост, освен че ни служи да обясняваме патетично защо живеем толкова лошо днес, е прекалено удобно основание да не се опитваме нищо да постигнем самите ние. Не! Казвал съм го и друг път: за това, че не си си измазал къщата не е виновно турското робство! И точно това отношение към всичко наоколо се прехвърля дори върху Левски – гледаме на него като на попикона, или просто икона, а не като преживяна колективна трагедия, която да ни пречисти, възвиси и ентусиазира за постигането на по-добър общ живот.

Криско, Кристо и Христо Стоичков, дори Борисов са български образи. Неприписани. Самосъздали се . Напълно различни вселени, които могат да бъдат обитавани от други българи. По своемо национални и по категоричен начин космополитни. Айде, поне двама от тях.

Гледам последните дни какво се случва из фейса по повод инсталацията в Изео и наистина не проумявам саморазрушителните ни национални нагони.  Да оспорваш личността и делата на всеки един от тях е толкова глупаво, колкото и да оспорваш избора на харесващите ги. 

Как пък не прочетох някой честно да напише: „Не разбирам какво прави Кристо, някой може ли да ми обясни, така че да го харесам и аз?” Не, по-лесно е да противопаставим Кристо на Стоичков, или да се пошегуваме с Криско. Така ние ставаме по-велики... не знам в чии, вероятно в собствените си, очи. И нашата интерпретация служи за самоидентификация на стотици други, които се надпреварват да лайкват един или друг коментар.

 

Забавният колаж от последните часове, в който Бойко Борисов прерязва лентата върху инсталацията Christo's Floating Piers прехвърля кризата със самоидентичността ни от личното върху цялата държава. Да.

Днес по света българската идентичност е много повече Бойко Борисов и много по-малко Кристо, въпреки че във всяка публична изява той подчертава българския си произход. В миналото беше много повече Христо Стоичков, отколкото Кристо. В бъдещето – може би – ще е Криско...

В момента Борисов е самоидентификационният избор на моите сънародници – те вече 13 години го избират за премиер.  Преживян, не приписан. И аз не им се сърдя, въпреки че на всеки избор съм им предлагал алтернативи – кога по-добри, кога по-лоши.  Не им се сърдя и не ги съдя. Само не приемам да обругават моя избор, ако той случайно е Кристо...

Позволявам си да свия, без да го питам,  една снимка от профила  на друго изключително артистично световно българско присъствие – Недко Солаков. 

Повярвайте, лицето ни като българи е удивително богато за толкова малък народ.

Гордейте се с това вместо да обиждате избора на другите. Има за всички и - честно - много повече, отколкото заслужаваме.  

Отговорът на въпроса със самоидентификацията е прост. С кого, според теб, би изглеждал добре на една и съща снимка. Както и да си отговорите, ще е правилно.

С кого?

Още от Коментар на деня:
Коментари