Напускане без споразумение

  • clock 16 ноември 21:56
  • 1352
Анализи / Коментар на деня Напускане без споразумение

Българската пица е обречена винаги да е с гъби

Dilov.info

Просто не разбирам за какво се бунтуват хората?! Ето – и от ЕС казаха, че всичко ни е наред и само дето още не сме вкарали политик в затвора за корупция и медиите ни били малко несвободни. И ни съветват да се въздържаме от автоцензура, което е доста забавен съвет. Все едно да съветваш болен от синдром на Турет да се въздържа от неприлични думи. Ама да не ви отегчавам сега с чуждици и професионални термини... Друго да кажа. Това, което имаме днес като Цветанов, трябва спешно да се прибере от медиите и да не му се дава да обяснява и да се чуди защо се бунтуват хората. Всяка негова реплика поражда гняв и фрустрация. На път е да измести и WCимеонов от сърцата на протестиращите!

Тежки дни, прелюбезни, и в Британия, и в България. Мъгливото Албионско правителство трябва да реши дали да стартира напускането на Евросъюза без споразумение. Омъгленото българско правителство трябва да предложи някакво споразумение на българското население. Как ще се живее от тук на сетне. Обяснението, че 29 години немукаетлък логично водят до това състояние на нещата не топли никого. То е като обяснението с турското иго, превърнало се отдавна в българско его. Все пак да поясним: думата е странна смесица от български и турски, и коренът ѝ е в турското mukayyet,  което ще рече „внимателен, прилежен”.

От друга страна, длъжни сме да кажем: живеем в доста по-свободни времена. Ето, например, на мен не ми харесва Цветанов, местя се при гръцкия Цветанов, при германската Цветанка, или при италианския  Фиорело. Свободен съм  да го направя, стига да съм си платил на Топлофикация, уж незаконната сградна инсталация. Писателят Димо Райков проплака във фейса, че въпреки че живее от десетилетия във Франция и никога не е ползвал парно в България, бил осъден да плати значителна сума на Топлофикация. И твърди, че се чувства изнасилен и омърсен.  Ето – и Димо Райков, уж избягал при френския Флоранс, но и там го застигнала ръката на Българската държава. Тя, българската държава е сурова, знаете. Преследва до дупка всеки крадец, настига го и го заставя  да... делят.  Пък дори и некрадците, като писателят Райков!

Лидерът на ДСБ, генерал Наско, вика на нарочна пресконференция: за всичко е виновна коалицията Лукойл, която ни управлява от години. Забравя да уточни, че става дума за годината, когато неговата партия подари рафинерията на Лукойл, но да не издребняваме. Той каза по-важни неща: вдигането на скоростта по магистралите на 140 км/час било нарочно, за да харчим повече гориво. И задължението да караме с постоянно включени светлини... И това харчело повече гориво и наливало на Лукойл. Вижте сега... това е мисълта на опозицията. На интелигентната градска опозиция!!! Не трябва да имаме големи изисквания към властта!  В такъв случай, мисля си, Цветанов може да остане и да си обяснява по телевизията. По-смешно няма как да стане!

Този уикенд отново на много места в страната ще има яростни протести. Заразени от медийното внимание от миналата неделя, вероятно ще се включат и нови градове. Но протести няма да има на най-важното място – вкъщи, в банята, пред огледалото.  Всичко, което се случва не просто не се е случило без нас, а основно –благодарение на нас. Политиците, от които недоволстваме не са минали Дунава заедно  с Трети украински фронт. Ние ги избираме.  И нещо повече -  ако утре има избори отново ще ги изберем. Понеже пак дойде време за приемане на бюджета и Смиеондянковата метафора с пицата вече трайно се наложи,  да припомня, че всяка пица става с гъби, ако я оставите на топло, тъмно и влажно място достатъчно дълго време. Българската пица е оставена на тъмно толкова отдавна, че се е превърнала не в гъби, а в чужда цивилизация направо!

дилов.инфо

Българската пица е винаги с гъби, но и тя се подчинява на основни закони. От нас се се изисква просто да налагаме спазването им.

Колко от нас се интересуват, например, как се формира общинския бюджет? Това се случва сега, в момента, във всички общини.  Колко от нас се интересуват изобщо от политика? Може във всички грехове да обвиняваме Бойковите правителства, но няма как да не му признаем, че се вслушва в казаното и често (по мое  мнение дори по-често, отколкото е нужно) отстъпва пред натиск отдолу.  Ние, гражданите на България, в мнозинството си сме напуснали отдавна територията на политиката, а живеем в някаква магическа реалност, приемайки, че постовете във фейсбук и инстаграм, могат да се превърнат в действителност. Затова и въпросите: „ако изтрия някого от приятелите си във фейс-а, той вижда ли ме, когато го срещна на улицата”, звучат по-нормално от въпроса, защо имаме висока цена на горивата, при положение, че ги облагаме с един от най-ниските акцизи в ЕС. Да припомня едни думи на Бертолт Брехт, казани преди около сто години:

"Най-лошата неграмотност е политическата неграмотност. Политически неграмотният не чува, не говори, не участва в политическите събития. Той не знае, че цената на живота, цената на зърното, на рибата, на брашното, на наема, на обувките и на лекарствата зависят от политически решения. Политически неграмотният е толкова глупав, че е способен да се пръсне от гордост заради факта, че мрази политиката. Този глупак не осъзнава, че проституцията, изоставените деца, най-големите крадци, лошите политици и корумпираните лакеи на национални и мултинационални компании се раждат тъкмо поради неговото политическо невежество."

Омагьосаният кръг на отвратените от политиката, които раждат отвратителните в политиката не е преставал да се върти по тези географски ширини и срещу него трябва да се протестира непрекъснато. С конкретните му  имена. Ето и конкретно: ако това правителство иска да оцелее,  просто трябва да махне Валери Симеонов. Няма значение какво ще му струва. Няма значение какво точно е казал и дали се е извинил, в момента той ясно олицетворява отвратителните в политиката. И това трябва да е акт на цялата политическа класа. Акт, чрез който да даде знак,  че може да се променя. Пък WСимеонов да си се яви отново на избори и ако хората го искат, пак да си го изберат. Никой не трябва да се обижда от това положение. Така функционира демокрацията, колкото и несъвършена система да е, все пак работи относително справедливо.

Дори да падне кабинетът в момента, заради предизвикана правителствена криза от оставката на Симеонов, този парламент има достатъчен ресурс да подкрепи продължаване на мандата на ГЕРБ с миноритарно управление. А може и да отиде на избори, което също не е кой знае колко страшно за  стабилността. Тъкмо изборите затвърждават стабилността на демокрацията, особено когато хората проумеят, че трябва да носят отговорност за  изборите, които правят...

Но да не даваме акъл на управляващите, да погледнем опозицията. За генерал Наско и десницата вече казахме... Няма как да спазим правилото „добро или нищо”, въпреки фактическото ѝ състояние. БСП – абсолютно не са в час! И с никакви шансове да произведат смислено и адекватно на народния гняв, послание. Елена Йончева претопля стари манджи без да е способна да формулира разбираем от хората проблем. Писмото на община Своге за недостатъците на пътя, което тя триумфално размаха, всъщност повтаря официални възражения на самите строители на пътя, направени още преди началото на ремонта му. Същото е и с автомагистрала Тракия – възложенията са по проекти и стандарти от байТошово време и просто е нужен административен капацитет, който да ги промени. Очевидно такъв е отсъствал през цялото време, включително и при левите правителства.  Неспособността на левицата да адресира народното недоволство е впечатляваща. ДПС, традиционно се крият в сенките и желаят ново раздаване на картите, за да подобрят фактическото си състояние на негласен крепител на управлението. За сметка на националистите, разбира се, които просто доказваха, че да водиш предаване по СКАТ или Алфа и да управляваш не едно и също нещо. Генерал Радев се налага все повече като единствена опозиция в България, което е доста забавно, но не и непознато ни положение. И президентът Желев е бил в това положение, и Стоянов, а негласно и Първанов. При това неведнъж.  Така е упреците към него: „ама ти си обединител на нацията, трай си!” са по-неуместни дори от собствените му забележки. Обръщението му по случай 10 ноември показва, че Радев, явно от височината на изтребителя си е имал друго впечатление за демокрацията в България през последните десетилетия и сега, като стана президент,  е много изненадан от състоянието ѝ. И загрижен. Е… ми, добре! Или не е знаел с какво се захваща, или е знаел, но си е мълчал. Защото по време на кампанията си не ги каза тези работи. И двата варианта не са много о.к.

Какво остана, прелюбезни? Пак ГЕРБ! И колкото и да им е неприятно, ще трябва да напуснат зоната си на комфорт и предприемат по-драстични мерки. Само трябва да внимават да не се заключат отвън, както биха и посъветвали и Фройд, и Юнг. Има нещо, което обединява всички изредени: спешната нужда от нови лица и гласове. За това имате шанс – интересувайте се от политика, надигайте глас, правете предложения. Смислените хора тук така намаляха, че вече изпълняваме ситуацията „Селото е толкова малко, че даже си нямаме селски идиот и трябва да се редуваме”...

Фройд и Юнг на баня. С какво е интересна тази снимка? С направеното психотерапевтично прозрение: ако напускате зоната си на комфорт, убедете се, че ключът не е останал отвътре!

И по света не е по-уредено, ако това може да ни е някаква утеха. За Великобритания казахме вече, Тръмп влиза в спиралата Конгрес-Сенат, което ще произведе много радост за медиите оттатък океана.  Ако съдим по нашите медии, основният проблем на Путин (освен шпионите в Австрия, които редовно му донасяли за развитието на йодлерите  Тирол), е как да изглежда висок, колкото генерал Радев. Близкия Изток си е все така Изток и неприятно близко. Неофициални представители на палестинската автономия решиха да отпразнуват 30 годишнината си (15 ноември 1988) с голяма заря. Неясно защо я изсипват върху израелските домове и – вероятно се досещат – че ще последва ответна още по-голяма заря. Както казваше баща ми, крайно време е евреите и арабите да седнат да се разберат като добри християни. Парадоксално, но не съвсем невярно. Точно, откакто Христос се появява из Палестина, тая земя мира няма. А уж в прослава на мира и любовта се появи. Както казваше друг писател, когото в известна  степен чувствам като  баща – Кърт Вонегът – „по-малко любов, повече добро възпитание!”. Трябва да намерим начин да се споразумеем със себе си как ще я караме нататък. Иначе ни очаква напускане без споразумение, но има неща, които не могат да се напуснат. Собствения задник, например. Пак да цитирам баща ми:  „както и да се завъртиш, все ти е отзад”.

Източник: Дилов.info
Коментари