СЛЕДВАЩИЯТ БЪЛГАРИН

  • clock 20 ноември 12:59
  • 117
Анализи / Коментар на деня СЛЕДВАЩИЯТ БЪЛГАРИН

Светослав Терзийски (Батю) е предприемач, поет, бохем и - не на последно място брат на писателя Калин Терзийски, но по-малко талантлив от него. Има стихосбирка-две, както и участие в проекти на групата около Мартин Карбовски преди години. Рядко пише, но както ще се убедите, когато го направи има защо. Текстът е от профила му във фейсбук.

Наръчник за оцеляване

 

УВОД

Кой е следващият българин?


На първо място това е този, който не се чуди дали да живее тук или да се дига нанякъде. Той не мрънка, не се почесва, а когато го питаш къде смята да живее само тихо се усмихва и разперва ръце- ами тук, разбира се.
Ние сме същества не само духовни, но и телесни и териториални. Имаме нужда от място. На всеки един от нас още при раждането се дава един временен нотариален акт за собственост върху част от околното пространство. Всеки един българин притежава една седем милионна идеална част от Созопол, от хребета на Витоша, от Графа, от Попа, от морската градина в Бургас и още и още. Ако обаче внимателно прочетем акта за собственост, ще видим, че повече прилича на договор за наем, с някои елементи на клетва за вярност. Основното, което пише ,е че ти можеш да живееш тук за краткото време . наречено живот, като през цялото време трябва да се грижиш за това място, да го обичаш и да го оставиш по- хубаво, отколкото си го заварил.


Следващият българин е този, който удря по масата и иска да влезе във владение на своята идеална част. Той не може да понесе мърлячите, които цапат неговата собственост или търгашите, които искат да я изтъргуват. Следващият българин иска България за себе си, тя му трябва.


На това място ще живеят различни хора, които надали ще приличат много на нас. Както и ние не приличаме на предците си отпреди 100 години. Следващият българин, може да е с баща циганин и майка рускиня или етнически турчин , осиновен от преселили се в България англичани. Затова трябва да кажем, че следващият българин не е нито етнически, нито национално определен. Той е определен териториално, но най –вече културно.


За съжаление (или за щастие?) след 140 години бъркотия и напъни става ясно, че процеса на национално формиране на българите още не се е състоял или се е получил накриво. Светът, обаче, излиза от епохата на националните държави и да се прави тепърва национална държава няма време и най- малкото е смешно. За пореден път тукашното население ще бъде хвърлено във нов исторически водовъртеж, преди да се е освестило от предишния. И преди да го е проумяло. Така че тукашните хора за пореден път ще бъдат едни ошашавени кроманьонци с айфони, които влачат невзети изпити от родовообщинния строй, та до сега. Национална държава тук няма да се състои, а тези, които надават вопли или крещят лозунги в посока на националното са политически тарикати или обикновени тъпанари.


Следващият българин ще е определен главно от две неща- културна принадлежност и икономически статус. Той ще е дете на световната култура и ще е част от глобалния бизнес.


А какъв българин ще е тогава(няма ли вече да е прост)- ще попита някой, ще се различава ли с нещо от който и да е друг бъдещ жител на глобалното общество.


Да, ще се различава. Неговата култура ще носи всички хубави неща от традиционната ни култура. Васко Кеца, Щурците и шопската салата ще са част от нашата културна конвертируема валута, а розовият, селски домат ще е камъче във фундамента на икономиката. 


БЕЗ ДА ИМАШ НЕЩО УНИКАЛНО, което да предложиш на глобалния пазар, то ти си никой в утрешния ден. Ето за това на следващия българин му трябва България с нейната уникална култура и територия, прекрасна за развитие на всевъзможни бизнеси.


Тъй като следващият българин ще е част от световната култура, то той ще е по- близък със всеки ескимос, който слуша Моцарт, отколкото с братовчед си от Дупница(с извинение), който слуша чалга.


Ще попитате- в утрешния ден нима няма да има чалга? Сигурно ще има. Ще има и други престъпления, но те ще се извършват из гетата, където в бъдеще ще попадне част от сегашното население. Това ще бъде един непредставим конгломерат от етнически българи, цигани, турци и навярно пришълци от изтока, които няма да могат да се адаптират към високите изисквания на новия глобален свят. Те ще произвеждат своя антикултура и ще са едно от най – големите предизвикателства за следващия българин. 

Следващият българин ще живее физически в България, но ще е космополит. Козмо-политус или жител на вселената, на голямото пространство. Ние вече и сега сме такива. Всеки път когато се обаждаме по телефона на някой близък, намиращ се на другия край на планетата, нашия дух, нашата мисловна енергия се разтваря в общия човешки дух, в общата мисъл, в ноосферата на Вернадски. Само че все още се дърпаме, не искаме да плащаме сметката, както обикновено.
Никой няма да мине метър. Нека си повтаряме това изречение като мантра и съм сигурен, че ще ни помогне да приемем съдбата си с необходимото спокойствие.


Следващият българин живее сред нас и в момента, но е под формата на заготовка. За сега той е само български гражданин. Той няма как да се нарече българин днес, защото еталон за истински българин е Христо Стоичков или Слави Трифонов. Докато те не решат да станат нещо друго или не изчезнат в някоя гънка на времето, то следващият българин може да бъде само български гражданин. Най- малкото от уважение към добрия вкус.


Следващият българин няма да се гордее, че е българин. Да се гордееш с нещо, означава да взимаш от него на заем. Но за следващият българин ще е много важно България да се гордее с него. Защото той ще донася, а не ще изнася.
Иначе казано- следващият българин ще решава задачката с басейна от седми клас по правилния начин. Същата задача е голям проблем за сегашния българин, който се опитва да я реши така- басейнът се източва от няколко милиона тръби и не се пълни от нито една. Водата рязко спада, а съвременният българин е учуден и ядосан. Ето как ние разбираме , че е тъп.
Следващият българин ще е отрицание на сегашния българин, който е отрицание на вчерашния българин (имаше такъв диалектически закон). Но досега всяко отрицание е било съпроводено с псувни и бой. Следващият българин няма да бие. Той ще работи.


Той ще работи първо върху себе си, а като му останат сили и върху другите. Не ще ги остави на мира и без колебание ще ги подкарва в правия път – инак има опасност да стъпчат света.
Поетът Борис Христов нарича човека- земния работник. Харесва ми това название и бих го сложил наместо етикет на следващия българин.

 

ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ


Тук ще има практически съвети относно това как следващият българин да поддържа добрата си форма, как да се облича, преди да излезе на улицата, как да се движи безопасно в градска среда и всред природата. Ще има съвети за работа с опасни индивиди, възбудени на определена тема( напр. патриоти), а също и докладни записки от личния ми опит в борбата. Някои записки може да съдържат в малки количества остатъци от литература, но това ще е само за подобряване на вкуса.

До скоро !

 

   Светослав Терзийски (Батю)

Коментари