За Прокофиев и свободата, която не знаем как да ползваме

Автор: Венци Мицов

  • clock 10 юли 20:40
  • 5396
Анализи / Коментар на деня За Прокофиев и свободата, която не знаем как да ползваме

Когато бях малък, преди много години прекарвах лятото в родния си Кюстендил.
Понеже често нямаше какво да се прави, особено в следобедните часове, аз посещавах читалнята за изкуства в читалището, където имаше куп партитури, плочи и всякакви неща, които няма как да си представите, че има в един провинциален град.
Там за първи път чух 5 симфония на Прокофиев, в един августовски ден на 1987 година.
С партитура в ръка и някакви допотопни слушалки, на плоча, която припукваше.
Днес, когато всичко ни е на една ръка разстояние ние сме спрели да се интересуваме от онова, което можем да достигнем с един клик.
Спомням си как търсех къде да преснимам едно апокрифно копие на "Въведение в психоанализата" на Зигмунд Фройд.
Или как тайно кътах "Светът като воля и представа" на Шопенхауер, издание, незнайно как попаднало у мен и издадено някъде през 30-те години на 20 век.
Днес, след като участвах в един телевизионен дебат, в който трябваше да защитя позицията, че сме в 21 век, а някои желаят да ни връщат все в 60-те години на 20 век седя и се опитвам да си спомня времето, в което единственият ни досег до свободата беше музиката и словото.
Дали днес сме свободни, макар че разполагаме с всичкото слово на света?
Не знам.

Според мен не сме свободни, защото, въпреки че имаме всичко, сме се отказали да го ползваме.
И за това днес се връщам назад, в месец август, 1987 година и съм отново пубер, който за първи път слуша 5 симфония на Прокофиев.
И мисля, че се чувствам добре.
И свободен.

P.S. Впрочем Прокофиев и Сталин умират на една и съща дата - 05.03.1953 година.

Изберете кой от двамата ви е по - важен...
Но не ми казвайте - аз не искам да знам.
Аз слушам 5 симфония и се чувствам отново юноша, а животът е пред мен.

 

Още от Коментар на деня:
Коментари