ТЕЛЕВИЗИЯТА: личността си отива

Преди телевизията имаше някакъв характер. Лош. Но характер. Сега няма. Никого.

  • clock 22 декември 13:21
  • 1193
Анализи / Медиите ТЕЛЕВИЗИЯТА: личността си отива

Не знам как стана, но вече няма кого да гледаш по телевизията.

Не какво. КОГО.

От зори до здрач, положението е - приятно лендзещи се хора. Любезни. До скука. И опасни с тази си любезност до смърт на смисъла от журналистика.

Ако преди време, имаше бум на хубави, но глупави момичета, които се сдобиха с ефир, за да четат времето или някакво друго аутокю, само и само да ги има по телевизора и да са благодарни на спонсора си, днес положението е иначе.

Онези момичета – поне никой не очакваше от тях нищо. Те предизвикваха снизхождение. А в някои завист. Заради славата и хубавите коли.

Днес обаче е пълно в ефира с лели. Но лелите нямат позиция. Лелите пълнят ефира всяка събота и неделя, сутрин и следобед (националния), за да назидават. Да правят учудено-моралистични физиономии за факти, отдавна известни на всички. Примерно колко е голямо насилието сред децата, колко зле е положението в гетата, колко бедно живеят хората в селата...

Лелите са изненадани от всичко. И никога не питат нищо съществено. Констатират очевидното, при това с голямо самочувствие, сякаш извършват свръх важна дейност.

Освен това са безпомощни. Гледах Лора Крумова и Галя Щърбева в опит да уязвят Стефан Софиянски...Не е да нямат повод. Ама не могат, бе. Не само, че не успяват, ами и постигат обратен ефект – викаш си, брей, тоя Софиянски много убедително говори!

Най-лошото от всичко е, че лелите са незапомняеми.

Безлики. Дори не ти идва да ги напсуваш, понеже бъркаш коя коя е.

Толкова е изчезнала личността от телевизора ни, че не е за вярване, че изпитвам лека носталгия по хора като Кулезич, Кеворкян и почти Диков...

Не ги одобрявам, да не кажа не ги понасям, възмущавали са ме, вбесявали са ме с непочтеност, Диков с простащина....и все пак.

Преди телевизията имаше някакъв характер. Лош. Но характер.

Сега няма. Никого.

Пре-милият Светльо Иванов, останал без нищо на гърба си в ефира...е също като изваден от коледна комедия. Супер запознат е по международната тематика, но... иначе. Патетичен и изгладен.

Няма кой да се озъби на политиците.

И не само.

Дори с артистите няма кой да поговори така, че да ги извади големи пред публиката. Някак, да те хване нещо за гърлото, да се повълнуваш малко, докато гледаш...че си СВИДЕТЕЛ НА ВРЕМЕТО.

Не.

Равни, плавни ехота от разговор.

Никому ненужни и на всички омръзнали въпроси от типа – „сещаш ли се някой гаф на сцената?”...Чак ми домъчня вече за въпроса  – какви са ви бъдещите творчески планове!

Обичам телевизията. Заради възможността да нахлуваш през нея в живота, що годе безопасно.

Когато обаче няма кого да напсуваш даже по телевизора, нещо не е наред.

Във вашия телевизор хора няма вече.

Само фигуранти. С макияж.

Е, и „Мармалад” един ви остана.

Като няма публицистика, това ще ядете.

Да ви е сладко.

Автор: Ева ИСТАТКОВА

 

Коментари