Звездни стажанти по резил

Освен, че работят "участник в риалити", тези "звезди" всъщност нямат никакви други професионални изяви...

  • clock 28 март 11:46
  • 480
Анализи / Медиите Звездни стажанти по резил

Отдавна съм си забранила да гледам изобщо българска телевизия. Ясно е, че вкусът е ударил дъното и че воайорството е единственият принцип, върху който се гради рейтинг. За някакви морални категории като чувство на достойнство, човешко и професионално уважение и благородство няма как да става и дума, когато в рамките на плоските ни телевизори се вихрят плоски сюжети, балконски свади и псевдоскандали в напомпани с нищо шоу и риалити програми.

И с това съм ОК - тенденцията по принцип е от съвременната телевизия да не очакваме да ни поддържа моралния баланс, а да ни забавлява. Какво правим обаче, когато и забавление няма, а хуморът, който те вълнува, е извън стилистиката на стомашно-чревния тракт и нечия обществена излагация?

Ей на този въпрос не мога да си отговоря, откакто тази седмица си причиних поредното риалити на българския телевизионен небосклон - "Звездни стажанти".

Умишлено реших да го "пробвам". Гледала съм преди години няколко епизода от оригиналното американско шоу, където Доналд Тръмп (в доста по-симпатичната си роля на милиардер от тази на кандидат за президент на Щатите) бръчкаше някакви надъхани за бизнес млади и неизвестни хора. Интересно беше.

Без да си натоварен от тежестта на някакви звездни биографии, следиш мисленето на готови на всичко, за да успеят, момчета и момичета и играта на пари и кариери е наистина игра.

За такива като мен, дето на две магарета сено не могат да разделят, дори беше полезно да наблюдават логиката, по която мислят програмираните за милионери мозъци. В този смисъл учех нещо от това шоу, освен че ми беше забавно да го гледам.

И ей го на и българският вариант!

Този път се скача направо на сигурно - няма случайни хора, които да се борят за благоволението на един успял мултимилионер (както е представен г-н Шарлопов), а отбор нашенски звезди.

Преобладаващи сред тях са онези публично познати хора, известни с това, че са... известни, както и тези, чийто кариери са в тежък и доста комичен заник.

Всъщност отчаяната им популярност се гради на упорития и натрапчив тур за овации, който следват със завидно постоянство в де що има телевизионен формат. Включиш телевизора през зимата и хоп- виждаш ги чорлави и по долнища от пижами да се въргалят в някой пореден Брадър.

Натиснеш копчето през пролетта и а, изненада! - ето ги отново със своите откроими и натрапчиви белези (кученца, огнени коси, махленски гласове и надути устни), този път в жалък шоу блясък да се дърлят като гимназисти за някаква си уж благотворителна кауза.

Освен, че работят "участник в риалити", тези "звезди" всъщност нямат никакви други професионални изяви.

И тази толкова важна подробност ги превръща в трагикомични образи, за и от които те хваща съвсем истински, лепкав, личен срам.

Ако не сте били свидетели на това изумително падение, облечено във формата на телевизионна игра, само си представете следното: сравнително известна от близкото минало поп (по-точно си е естрадна!) певица, в чийто единствен хит се разказва за фатална жена, която е баба й. Носи дълга розово-оранжева коса, лице, видимо страдало от неточни естетични интервенции и изкуствени мигли с размера на детски обувчици.

Облечена е в зелен елек на работник от будка за бърза храна, обикаля пазара на квартал "Младост" с мегафон, през който пее онзи хит, но с измислен рекламен текст, приканващ народонаселението да купува дюнери. Докато вие през високоговорителя и размахва куп флаери, един дядка я пита: "Ти ква си, луда ли си?". Хората притеснено се подсмихват и не знат къде да гледат.

Всичко това за благотворителност, която не е ясно каква е.

В същото време останалите дами от отбор, нарекъл се "Ангелите на Шарлопов" (от което и на самият мултимилионер му дойде в повече) се дърлят като разгневени кокошки в един дюнер павилион и презрително се гледат през рамената.

Само по това не си приличат с мъжкия отбор, където поне на първо време цари уж някаква режисирана дружеска, отборна атмосфера.

Иначе и в двата лагера известни хора (някои от които с уважавани и ясни постижения в работата си) мятат питки, леят майонези и пържат картофи и, което вече идва в повече, дърпат за якетата всеки, който мине покай лафките им, за да му се примолят да купи тоя така важен дюнер.

Камерите услужливо следят косите погледи, ироничните подмятания, кривите усмивки, а в ушите на зрителите се набиват най-махленските реплики.

Участниците са професионалисти в играта си - къде по силата на Станиславски, къде по силата на добрия хонорар за участие, на живот и смърт се хвърлят да се разголват в ниски човешки страсти - обвиняват се, мразят се, плюят се, подиграват си се, пък накрая вземат, та се целунат и приятелски.

Хранят охотно глада на зрителя за поредна изява на човешка простотия.

Така от домашния си диван той е доволно убеден, че личната му лошотия си е съвсем в реда на нещата. Още повече когато на същата са способни такива "звездни" хора, заслужили да бъдат "звездни" стажанти.

Дали да си част от подобно шоу като негов участник, решаваш сам. В такива формати никой не може да те накара да влезеш насила, но истината е, че много от публично известните ни хора са там, защото това е единственият начин в тази държава да изкарат някакви пари.

И не благодарение на уменията си, които са ги направили известни, а просто на самата известност.

Точно заради това не мога да си позволя безапелационно да ги хокам - знам колко обидно е да си артист в България и как в чист вид талантът ти почти не може да те издържа. Разбирам и безскрупулността на продуцентите и сценарния екип - тяхната единствена задача е да имат рейтинг и като истински бизнесмени те са готови да режат живо месо в името на високите числа.

Това, което ме изумява обаче, е дъното, до което този взаимен процес на зашлевяване на шамари може да стигне.

Пък той, оказва се, може да стигне толкова далече, че достойни с работата си на треньори, певци, артисти и бизнесмени хора да се пънат в някаква читалищна самодейна пиеска, представена под формата на поредна бизнес задача отново, разбира се, с неясна благотворителна цел.

Евтини комични трикове - мъже с рокли и обиждащи се на физическо ниво една друга жени, глуповато театро с бутафорно рекламиране на някакъв продукт (даже го забравих кой беше), говорещите глави на участниците, които огнено се коментират и нападат.

Не, че не сме го гледали, ама този път вече и чисто телевизионерски взеха да ни се подиграват.

Не е нужно да разбираш от телевизионен монтаж, за да усетиш тоталното несъответствие на уж смеещите се в салона зрители и това, което в момента се вихри на сцената. Още повече, когато кадрите на волно хилещи се хора натрапчиво се повтарят.

Трябва просто да си погледал малко телевизия в последните няколко години, за да усетиш и забавения каданс на някои близки планове на участниците и да ти стане ясно, че на продукцията са й липсвали кадри.

Телевизионната манипулация е толкова безпомощна, че всичко си остава нагласено: и спонтанния смях в публиката, и задкулисните реакции на участниците, и уж малките "уловени" грешки.

Така освен, че е долно като съдържание, въпросното шоу е подценяващо зрителите си и като форма.

Изглежда, че там просто нищо не се е случило и единствено динамичният монтаж се надява да пооправи нещата в що-годе телевизионен вид.

По принцип "Стажантът" , онзи, оригиналният, е хубаво шоу. На наша почва, с нашите "звезди" и в нашия тъжен, малък и сиромашки контекст - е срам.

Защото всъщност гледаш как едни отчаяни от безработица или просто жадни за внимание познати хора се гънат в неестествени роли и недостойно се дърлят помежду си, в името на някакви имагинерни благотворителни каузи, дето са в сферата на "бих искал да..." и на никого не вдъхват доверие.

В същото време един друг, финансово силен и успял по други стандарти човек, им начуква канчетата в типичен за Уолстрийт твърдо арогантен стил.

На мен тая игра ми се вижда много долна.

Телевизионното майсторство, което трябва да я превърне в шоу - също. И този срам повече няма да си го причиня.

Жалко за онези в шоуто, които наистина можеха да бъдат звезди, а не "звездни стажанти".

Мария Касимова, webcafe.bg

Коментари