Идомени - човешката бомба

Автор: Мартин КАРБОВСКИ

  • clock 13 април 18:36
  • 2700
Анализи / Свят Идомени - човешката бомба

Различното третиране.

Няма да снимам деца.

Според законите на България, ако снимаш българче, трябва да имаш писменото разрешение от родител или настойник. Тази регулация лиши журналистиката и публиката от теми като сирачеството, домовете, жертвите на педофилия и инцест. Общо девет хиляди деца, само от домовете, просто изчезнаха от екрана, днес никой не се интересува от тях. 

Ето ви различно третиране.

За сметка на това, всички медии нарушават закона като снимат деца с бежанци. Образът на бежанеца е майка с дете. Разбира се, те са единици.

И ако имаше хора, които се грижат за децата, както за нашите - първото нещо, което трябва да се направи с тези деца е да се отнемат от родителите. Защото няма нормална майка, която да хукне през морета и държави с бебето си, разчитайки само на Аллах.

Ако у нас една майка тръгне с малкото си дете сама по магистралата, обзалагам се, че Закрила на детето най-малкото ще я проучват и заплашват.

Именно това е различното третиране.

Всички забравиха, че войната в Сирия свърши.

Няма комюникета и военни бюлетини. Няма и логика, при която и да е война - два милиона души да изминат 6000 километра.

Ние забравихме защо тези хора са на македонската граница.

А истината е проста - няма причина да са там.

Ако вие, които четете, отидете да мигрантствате на нечия граница - просто ще ви върнат. И вие ще се подчините. Но хората в Идомени не се подчиняват.

Още различно третиране.

Никой не смее да удари бежанец. Те имат статут на хора, които разполагат с протекция. Затова и много македонски полицаи пострадаха лошо при сблъсъците. Това е война. В която ти нямаш право да удряш. Те, някакси, имат.

И представете си - никой не ги арестува. Това е война на ничия земя и никой не знае как да третира едно обикновено хулиганство.

 

Медията и бомбата 

Определено не ме приемат на сериозно и любезно - нито охраната на лагера, нито самите мигранти. Забраняват ми да снимам.

Разбирам, че мигрантите предпочитат да бъдат снимани от телевизия, снимането с телефона ги дразни.

Безсърдечно казано - струва ми се, че всеки си има своя легенда, всички са сирийци, всички бягат от война, всички са мирни и много малко говорят английски.

Те са човешка бомба.

Някой я праща тук, за да снимат медиите. Както при терористичен акт.

Македонският ми колега не иска да си каже името и за кого работи. Разбирам го добре. Контактът ми с мигрантите е спрян. Затова пък разбирам още неща.

 В лагера има автономия. Тяхна власт и ред. Има едни хора, които за удобство ще наречем "доброволци".

Те са бели, говорят малко арабски и имат пръст в атаката към македонската граница преди дни.

Според лаконичните обяснения това са емисари на различни неправителствени организации, които много държат мигрантите да минат. Законът няма значение. Документите са без значение. Позивите за бунт и атака на мрежата, написани на арабски  - нямат значение. От значение е още милиони да минат.

Защо, питам аз, вдигат рамене. С емисарите е трудно да  се говори.

Изнервени са. Искат доктор, медицинска помощ. Гоу аут. Не се представят, а гръцките полицаи се смеят.

Преди дни Македония обвини Гърция, че е знаела за атаката на границата. Идеята на гърците е някак тия хора от лагера да се разкарат. В каква посока - на гърците явно им е все едно. Но никой не иска на ферибота обратно за Турция.

Наскоро докторите от различни лекарски организации са се оттеглили от лагера. Никой няма да го каже официално, но след спорадичните бунтове и неподчинение е била потрошена много медицинска техника.

Има и проблем с ислямските условности при лекуването на жени и деца.

В основата си обаче хората в лагера са мъже. И те не искат доктор. Искат да минат. Никой не смее да ги пита къде ще отидат. Чувстват се поканени.

Няколко арабски телевизии излъчват реклама на миграцията. Убеждават хората, че там някъде в Швеция и Германия ги чакат и се нуждаят от тях.

Само македонците да ги пуснат - и всичко ще е наред.

***

Очаквайте ИДОМЕНИ - човешката бомба 2 - от Мартин КАРБОВСКИ

 

Коментари