Меркел трябва да си ходи

Канцлерката се превърна в срам и опасност за Европа, пише "Хъфингтън пост"

  • clock 19 април 21:10
  • 482
Анализи / Свят Меркел трябва да си ходи

Германският канцлер Ангела Меркел направи крачка назад. Прям и решителен лидер на Европа преди време, тя се превърна в срам и опасност, разрешавайки съдебното преследване на германски сатирик от германски съд заради турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Комикът прочете вулгарно стихотворение за Ердоган по телевизия ZDF. Реджеп го съди по архаичен германски закон, който забранява да бъдат обиждани чужди официални представители. Но случаят може да продължи единствено с разрешението на Меркел. Тя го даде, като в същото време каза, че би искала отмяна на закона. А защо не просто да не се прилага.

Миналата година терористи убиха 11 журналисти, служители и един полицай в редакцията на сп.„Шарли Ебдо“ в Париж заради карикатури на пророка Мохамед. Сега Меркел реши, че чужд автократ може да решава какъв хумор е позволен в нейната собствена демократична страна. Това същата Ангела Меркел ли е, която се противопостави на Владимир Путин заради тайното му нахлуване в Украйна?

Тази стъпка последва многобройните гафове на Меркел, която е лидерът на политическия стълб на Европейския съюз и най-голямата икономика на континента.

Първо, с въвличането си в гръцката дългова криза тя залиташе от погрешна стъпка към следващата, с което не само отслаби еврото, но и ЕС като цяло. Меркел пое гръцката задача като морално задължение, все едно германските банки, например, не са имали и представа че Гърция представлява риск от лоши дългове. Тя, заедно с корумпираните гръцки лидери, доведе Гърция до поколение на бедност, макар че на банкерите ще бъде платено така или иначе.

Второ. Миналата година тя отвори германските граници за милион мигранти въз основа на това, че Германия има своеобразно морално задължение да приема безкраен брой. Тя очакваше останалата част от Европа, скована от икономическа рецесия и напрежения заради тероризма, да направи същото. Но не стана така и страните започнаха да поставят препятствия по границите. Меркел трябваше да отстъпи и да започне да депортира бежанци, когато германците бяха ужасени от броя им и започнаха да подкрепят приличащи на Тръмп представители на десницата.

Погрешната стъпка за имиграцията доведе до сделка с Ердоган. За да бъде прекратено незаконното влизане, ЕС стигна до решението за 3 млрд. евро за Турция, евентуално въвеждане на безвизов режим за турците в Европа и може би приемането на тази страна в ЕС. Всичко беше добре. Докато груб немски сатирик на име Ян Бьомерман не се подигра на Ердоган по телевизията.

Турция е поляризирана държава с етнически конфликт с нейното кюрдско население, обременена от злополучната подкрепа на Ердоган за терористични групировки в Сирия и несигурна във връзка поради усилията на Ердоган да разшири своята изпълнителна власт. Така че за да успокои собствената си бежанска криза, Ердоган с удоволствие остави контрабандистите да работят необуздано по турското крайбрежие и да превеждат мигранти до Гърция, освен ако не се удавеха при потъване на разнебитените лодки и салове. Турция предоставя или условен статут на бежанец, разрешение за хуманитарно пребиваване, или временна закрила на мигрантите. Това означава, че хората, които отговарят на изискванията за защита, могат да остават за известно време в Турция, но в крайна сметка да търсят дългосрочно решение някъде другаде. Те не са в състояние да се интегрират в турското общество.

Междувременно Ердоган има достатъчно опит в потискането на опонентите си: атаки срещу редакции на медии, обвиняване на репортери в шпионаж, изземването на опозиционен вестник изгонване на чуждестранни кореспонденти. И този човек иска Турция да влезе в ЕС! Разбира се, раздразняването на лесно обидчивия Ердоган рискува да взриви бежанската сделка. Би ли подкрепил Барак Обама Меркел, ако неговият някога любим лидер в мюсюлманския свят реши да изхвърли американските военновъздушни сили от турската база в Инджирлик? Обама (използвайки датиращ от преди век закон против шпионажа, за да ги атакува) не се срамува да преследва хора, разгласяващи тайни на медиите, така че кой знае?

Европа и САЩ имат по-голямо влияние върху Турция, отколкото дори минимално изглеждат готови да употребят. Най-малкото те биха могли тихо да ограничат търговията и туризма, ако Ердоган се отметне от сделката за бежанците, или да му се даде да разбере, че той не ръководи Европа. Те просто могат да престанат да го поощряват. Струва ли си всичко това за защита свободата на словото в Германия? Както самата Меркел беше казала при един от случаите й на самодоволство, европейските ценности са изложени на риск. Така че Германия трябва да намери някой друг, който да ги защитава.

Статията е публикувана във в. „Хъфингтън пост“.

Коментари