Борисов в своя лабиринт. Мъченикът на стабилността може да се скрие само в президентството

Автор: Албена Йовкова

  • clock 26 май 23:17
  • 4914
Анализи / У нас  Борисов в своя лабиринт. Мъченикът на стабилността може да се скрие само в президентството

Ако не беше Борисов да построи метрото,  щеше ли да има с какво изтерзаният абитуриент от последните дни да иде на бал, а после да обиколи и всички сутрешни и обедни блокове?! Нямаше! Мислете ги тия работи.  От Борисов само се искат някакви отговори и сензации, а никой не го мисли този човек, колко му е зле...

То, в крайна сметка онзи Кристиян, със синия костюм, не е отишъл с метрото на бала. Канел се. Също така и Борисов не е построил метрото, просто довърши проектираните лъчове от Софиянски.  При това лошо. Но тези работи не са тема. Темата е Борисов и самотата му в неговия лабиринт от безизходици. Например,  президентът Плевнелиев го отърва от истински голяма безизходица, като не настоя да бъде  издигнат за втори мандат, но някои му останаха

Безизходица първа: Цветанов управлява не само ГЕРБ, но косвено и правителството.  Откровено яхайки различни плаващи парламентарни мнозинства, Цветан Цветанов практически контролира живота на кабинета. Той се разпорежда смело не само с гласовете на ГЕРБерите, но и на патриотите, на депутатите на Ковачки и голяма част от реформаторите. В момента, в който АБВ си тръгнаха, той практически стана всесилен. Вече имахме няколко ярки демонстрации на това. Например около законопроектите на Бъчварова и Кунева все нещо се обърква. А онзи ден вторият в ГЕРБ съвсем се изпусна, като се обърна към първия в държавата - президента - с настояване да не бърза да сезира конституционния съд относно промените в избирателния кодекс, щото той щял да оправи нещата в парламента с последващи промени (?!!) Това мина леко незабелязано, само Кристиян Таков тихичко изписка нещо във фейсбук, но всъщност е важно. Не за това как мисли Цветанов, а за това, че си мисли, че може и очевидно е така. 

Защо това, че Цветанов управлява е безизходица за Борисов? Защото Цветанов настъпателно и уверено го бута към президентска кандидатура на ГЕРБ и цялата десница. това ще разчисти на самият Цветан пътя към лидер на ГЕРБ и министър-председател. Защото Борисов може да контролира партията си само, докато е в изпълнителната власт. Излезе извън нея, контролът остава на 100 процента у Цветанов.. Да не дава Господ пък да минат  в опозиция, тогава ще почнат да се топят като ланския сняг, защото това си е класическа клиентела, която остане ли повече от 2 години без власт, пиши я бегала...

Безизходица втора: Борисов не може да на завърши втория си мандат, но продължаването му  е гибелно за него.

Всъщност е премиерът няма правилен ход, освен да избяга като президент от втория си мандат. Няма как съзаклятническото приключение втори кабинет на Борисов да завърши щастливо, по естествен път. Той управлява все по-трудно с тези коалиционни партньори и с постоянните саботажи в  собствената му партия, а не може да обяви край на този кабинет, защото това ще означава да изпие срама на втори недовършен мандат. Затова и повтаря непрестанно мантрата за стабилността. Борисов се превърна в мъченик на стабилността, защото му се стлучва нещо, в което сам той е виртуоз, но сега – правено постоянно от други – му причинява неизразими страдания. Всички си правят пи ар на негов гръб – от Валери Симеонов и Каракачанов, през Нинова и Първанов, та до Радан Кънев. Всеки ден. Дори Христо Стоичков натрупа допълнителната симпатия и точки от това, че Борисов не се появи на бенефиса му.  Да не говорим за ДПС, които някак си неусетно му залепиха Пеевски на него, и  го отлепиха от себе си, заедно с Местан. Партньорите му не само си правят пи ар. Мнозина от тях правят и пари, което още повече го обижда. Валери Симеонов през енергетиката, ДСБ и Реформаторите през военните поръчки, здравното министерство и образованието. Като се замислям, май само Волен Сидеров се държи почтено с него, и то вероятно не е по-любов, а поради особонестотите на правосъдната ни система.

Безизходица трета: Краят на мандата съвпада с председателството на ЕС от България

Още по-неприяното е, че краят на втория мандат на Борисов съвпада с шестте месеца европейско председателство на България. Да се правят избори точно по това време е безумие, което никой не иска. Нито тук, нито в Брюксел. Да се направят по-рано – пак е кофти, ето недовърши мандата. Да се направят по-късно – конституцията не дава.  Наистина безизходица. Председателството е свързано и с еддни допънителни пари, на които всички се надяват – от партийните бонзи, през управляващият НДК  Боршош, та до Подунеските баби. Това също не е за подценяване, кой ще ги разпределя тези пари. За сега е Томислав Дончев, но ... кой знае в една изборна суматоха какво може да се случи?

Безизходица четвърта: кой ще е президент и ще има ли служебен кабинет при предсрочни избори. Ако Борисов все пак преглътне срама, забрави за „стабилността” и тръгне на нови праламентарни избори, това трябва да стане само и единствено едновременно с, или преди президентските. Хипотезата действащ кабинет да произведе изборите е валидна само при непосредствено предстоящ избор на президент. Във всеки друг случай Плевнелиев, или неговия наследник ще трябва да назначат служебно правителство, което да произведе изборите, а това никак не се харесва на Борисов. Т.е. изборът за президент няма да е както очакват мнозина – класически сблъсък между лявото и дясното, а по- скоро – битка между Борисов и собствените му безизходици. И май единственият логичен избор е той сам да се яви на президентските избори. За да бъде  и проблем, и решение. Както обикновено, до сега.

Коментари