Опелото на българската преса едва сега започва

Автор: Албена Йовкова

  • clock 06 юли 18:03
  • 4893
Анализи / У нас Опелото на българската преса едва сега започва

Удивителна трансформация, любезни. Фалитът на "Новинар" предизвика малка вълничка от журналистическо негодувание, защото беше  един симпатичен, и като цяло незлоблив вестник. Още от създаването му от Степан Ерамян. Доста талантливи хора минаха през него и всички имат по-скоро добри спомени. Беше свободен, до колкото е възможно такова нещо в български условия.   Работилите в него пророниха по някой сълза, по някой друг мил спомен и се разотидоха ,знаейки, че пак ще се върнат, по друг повод.  Защото опелото на българската печатна преса едва сега се начева.

Най-забавна е реакцията на един сайт, който само до преди месец беше известен като "Пеевски иска да каже", но отскоро се е преименувал на "Пеевски не иска да даде". Той с радост провидя, че "змията хапе най-лошо, когато умира" и започна да нотира реквиеми за Пеевски. 
Никакво значение няма идва ли, или си отива Пеевски. Значение има огромната несвобода на медиите, която твърдо се е настанила тук. Несвобода, която позволява на властта да настоява всеки ден медийно да и се изписват Вежди, а не да и вадят Очите. 
Впрочем, твърди се, че Очите бил преместен в правителствена болница с височайше благоволение. Някой да знае нещо по въпроса?
Пазарът е малък и срещу тази несвобода няма рецепта. Ако не си с властта си пътник. Не само защото няма да имаш достъп до "комуникационни стратегии и кампании" като онези, които раздават Лукарски и останалите министри, а защото с държавни средства властта ще ти погне всеки ,случайно сбъркал да реклрамира при теб.
Лесно е да проверите къде и колко се отпечатват обявите на министерствата, за да разберете веднага на кой министър се кланя едно или друго издание. Даже няма нужда четете, можете да видите просто регистъра на поръчките.
В големите електронни медии не е по-различно, но там все пак има и някакъв приход от реклами - също контролиран от властта, но не така тотално.
113-то място в класацията за свобода на словото отдавна не е симптом, а присъда. Но властта се прави, че не я забелязва, точно както министерството на културата не забеляза Кристо и неговите оранжави плуващи кейове.
Има нещо симпатично символично в това, че с оранжавите понтонни отплува и оранжавия "Новинар". И тъжно, разбира се. Едното ще се помни дълго, другото вече го забравиха. А властта е заета да оспорва присъдата "113-то място" пред апелативния съд, който сама си е назначила. 
Коментари