Смисълът на избора не е ли в отговорността за самия избор?

Автор: Любен ДИЛОВ-син

  • clock 08 септември 16:22
  • 3735
Анализи / У нас Смисълът на избора не е ли в отговорността за самия избор?


Не можем да изберем кога Меркурий да е ретрограден – очевидно, но можем да си изберем президент. А и ще трябва. Овен това ни чака и един важен референдум, който може да промени много неща. Например, косвено да предизвика свикване на последното в историята на България Велико Народно събрание. Нещо, за което „Гергьовден” пледира от 1996-а година.
И тук ми се ще да попитам – смисълът на изборите, които правим не е ли в носенето на отговорност за избора? Не е ли това основната идея на демокрацията: колкото се може повече хора да носят отговорност за общите решения, които взимат за общата си съдба. 

Не ме напуска усещането, че българите ходим на избори като да си изхвърлим боклука.
Освобождаваме се от нещо, което ни е основно право и демократично завоевание и отговорността и интересът към този акт траят най-много до последната пресконференция от НДК. Точно както - веднъж полетял към контейнера, черният найлонов плик с боклука спира да ни интересува, още преди да е паднал. И хайде, ако от обикновения човек не можем да очакваме постоянно да се вълнува от политическия си избор, какво да кажем за партиите? Вие да сте чули или прочели официална оценка на ГЕРБ за работата на президента Пленвнелиев? Хайде, да кажем, че мандатът му още не е изтекъл – може и да я дочакаме. Но да ми посочите някъде, написано черно на бяло, какво официално мисли БСП за двата мандата на Георги Първанов?
Колко президенти с два мандата сме имали досега? Мандати, през които България стана член на НАТО и ЕС?! Или пък оценката на СДС за Петър Стоянов, президент в едни от най-драматичните моменти на България – крахът на Виденовото правителство, ударите срещу Югославия... Да не изброявам и  да не припомням срамежливата нечестност, с която „десните” уж го „подкрепиха” за втори мандат, че съм наблюдавал събитията от първия ред.
Но тук не става дума за личните ни спомени и оценки, а за официалното носене на отговорност за избора, който е предложен и направен.

В крайна сметка ние се отличаваме дори един от друг по хилядите избори, които ежедневно правим. Какво да облечем, каква музика да слушаме, кои да са ни приятели... И в повечето случаи поддържаме тези си избори, те са нашето лице. А когато избираме депутати, общински съветници, президент, още на другия ден се държим така, сякаш нещо се е случило без наше участие?
И защо се сърдим на политическата класа днес, когато ни демонстрира пълно пренебрежение към предстоящите избори, след като ние всеки ден демонстрираме пълна незаинтересованост от вече направените от самите нас избори?

Като мине ретроградния Меркурий, тогава ще кажат кандидат-президентите. Чудесно! Като мине животът ни, тогава и ще разберем, че това, което ни се е случило сме си го избрали напълно сами. Нито Путин е взел някакво участие, нито Ердоан, нито Обама.  Не ми се морализаторства – черният найлонов плик лети към контейнера. Животът ни все пак се подчинява на някакви закони. На гравитацията, например. Законите на физиката са единствените, които горе-долу работят в България.

 

Коментари