Стрес тестовете не спомагат особено за възстановяване на доверието в европейските банки

Инвеститорите искат по-прости и ясни правила и тестове

  • clock 02 август 12:09
  • 1621
България / Икономика Стрес тестовете не спомагат особено за възстановяване на доверието в европейските банки

Регулаторните власти традиционно страдат от липса на хармония с пазарите. Но дисонансът между онези, които проведоха стрес тестовете на европейската банкова система, чийто резултати излязоха в петък, и вижданията на инвеститорите относно банките, е направо болезнен. Базираният в Лондон Европейски банков орган, който надзираваше тестовете, с възхитителна британска сдържаност заяви, че възстановяването на банковата система в ЕС от шока през 2008 е по-бавно, отколкото в САЩ. Той призна още, че европейските органи не са били така ефективни при рекапитализацията на банките.

При все това обаче ЕБО твърди, че бил отбелязан известен напредък. Целта на европейските стрес тестове според него вече не трябвало да е просто вкарване на свеж капитал в системата, както през 2011, нито задълбочена оценка на качеството на активите, както през 2014. Сега нещата опирали по-скоро до „мониторинг на устойчивото състояние”.

Тази характеризация изглежда опасно оптимистична. Акциите на европейските банки са паднали до низини, видени за последно през 2011, когато регионът бе сграбчен от дълговата криза на еврозоната. Инвеститорите положително не смятат, че това има нещо общо с „устойчиво състояние”.

Вярно, капиталовите буфери на институциите са по-солидни, отколкото преди пет години. Но през миналата седмица уважавана академична комисия заключи, че банките в ЕС се нуждаят от 900 млрд. евро свеж капитал, за да убедят инвеститорите, че са в добро здраве. Пред тази сума 260-те милиарда, които ЕБО твърди, че са напомпани от 2011 насам, изглеждат нищожни.

Капиталовите коефициенти касаят не само надутите знаменатели, но също и числителите – което ще рече качеството на кредитите и другите активи. Както е добре документирано, италианските банки са затънали в лоши кредити – общо 360 млрд. евро на брутна основа.

Monte dei Paschidi Siena например, която в петък обяви спасителен план за набиране на капитал, се класира последна на тестовете от 51 банки. Други италиански, ирландски и германски институции също попаднаха след най-слабите. Стрес тестовете представиха красноречива картина за това доколко уязвими са банките при различни сценарии, от 25 процента спад на капиталовите пазари до 22 процента срив в цените на имотите. Беше отразен също и рискът на поведението – кодово наименование за огромните глоби, които могат да подкопаят капиталовите буфери. 

Но тазгодишните тестове, както и предходните, имаха своите недостатъци. Макар и проведени в последните месеци, те не отчетоха някои очевидни рискове като Брекзита и нарастващата заплаха от отрицателни лихвени нива. Нито имаха връзка с предложенията, наречени „Базел 4”, касаещи по-нататъшно затягане на капиталовите изисквания. Също така, изключиха пазари като Гърция и Португалия, където банките са особено нестабилни.

Но най-лоша от всичко е атмосферата на неяснота. Структурата на тестовете е заплетена като лабиринт – включени са четири различни, а понякога и препиращи се, институции на ЕС (Европейската централна банка, нейното отделно тяло за банков надзор, ЕБО и Европейският съвет за системен риск).

В добавка, упражнението този път няма праг за преминаване или отпадане. Неизбежно ще възникнат подозрения за угаждане на политически интереси. Но всичко може да е и просто резултат от хаотичното прилагане: нивата на банков капитал стават все по-регламентирани, но упоритите забавяния на националните регулатори да изискат от банките да публикуват своите индивидуални цифри и данни означава, че липсва прозрачност относно капиталовите изисквания. Няма също особена яснота по въпроса как и кога недостатъчно капитализираните банки ще бъдат принудени да наберат свеж капитал.

В равносметка, всичко вероятно ще се сведе до поредния неуспешен опит да се възстанови инвеститорското доверие в затруднените европейски банки. Без прости и ясни правила и тестове – и недвусмислени последици от провалянето на тях – няма особена надежда това да се промени.

 

Коментари