Благодарност и извинения

Автор: Любен Дилов - син

  • clock 03 март 10:50
  • 189
България / Общество Благодарност и извинения

Аз не съм русофоб. Напротив. Заклет русофил съм. Дори към съветското време съм снизходителен, защото само под парциалното налягане на абослютната съветска власт, могат да се родят такива редки съединения като Булгаков, Илф и Петров, Високци, Окуджава, братя Стругацки, Кир Буличов, че дори и Пелевин, и Едуард Лимонов. Да не говорим за Шостакович, Маяковски или Солженицин!

Така.
Обаче, не мога да си затворя очите за това, че на подписването на Сан Стефанския мирен договор са присъствали три пъти по-малко българи от летялите в Космоса, ако броим и Дельо Хайдутин! Че Сан Стефанска България е нещо, което още Цариградската конференция определя като руски рекет. Невъзможно образувание, което руснаците търгуват, срещу други отстъпки на великите сили по онова време. Може би някой и да е вярвал, че освобождава братя християни, но за официална Русия ние сме незначителна част от т.нар. Восточный вопрос...
И историята, тази велика ироничка, не закъснява да отвърне: на 3 март, точно преди сто години е подписан Брест-Литовския мирен договор, според който Русия капитулира пред Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя... Иторията наистина е велика ироничка, защото този договор в най-голяма степен помага да се осъществи Съветска Русия, а по-късно и СССР.

Та, на кратко: вие сте ни освободили, ние пък веднъж сме ви дали килирицата, за да сте различни от Европейския свят и втори път - възможността да си устроите комунизма.

Може би, на днешната дата, освен благодарност към руския народ, трябва да поднесем и някои извинения...

И все пак има какво да празнуваме днес – фактът, че надживяхме три империи - византийската, османската и съветската. Както вървят нещата, вероятно и други, по-млади империи ще надживеем.
170-те хиляди квадратни километра на Сан Стефанска България отдавна сме загубили, но пък сме на път като население да се изравним със Сан Стефанска България - четири и половина милиона души сме били тогава. И все пак още сме тук, смеем се, плачем, мразим и обичаме. И ние се разхождаме по "Граф Игнатиев", а не той по нас, както често е било в миналото. Да му благодарим за това.И на него и на руснаците. Но да благодарим най-вече на предците си за удивителния им балканджийски, мизийски, тракийки и македонски нрав, за този невероятен бацил, който помага вече толкова столетия да се скваси световното кисело мляко! Честит празник, българи!

Коментари