Как кан Алцек срещна крал Гримоалд

„Трейс за хората“ издаде детската историческа повест от Антон Дончев „Как кан Алцек срещна крал Гримоалд“

  • clock 03 октомври 17:34
  • 188
Развлечения / Култура Как кан Алцек срещна крал Гримоалд

Тази история е за нашата родова памет. Пътувала е от дълбините на времето, през земи, милвани само от лед и непокорен вятър, а вековете я сподиряли през забрава и прах. Докато достигна до нас. Тази история е за надеждата, която изпълва мощно и трепетно въздуха, когато разцъфват ябълковите дръвчета посред зима. За ледените сълзи на един народ, които обливат сърцата им в най-трудното изпитание и ги пазят топли и туптящи. Тази красива и силна история е за деца, ала и за големи.

Скъпи читатели, представяме ви за пръв път детската историческа повест „Как кан Алцек срещна крал Гримоалд“ от писателя Антон Дончев с илюстрации на талантливата младата художничка Милена Радева. Слабо известен факт е, че Антон Дончев е автор и на исторически книги за деца. Детските книги-повести на акад. Дончев, излезли досега, са „Легенда за двете съкровища“, „Змей“, „Предводителят на невидимата войска“, „Грамотата“, „Последната нощ на Царевград Търнов“ и „Двамата братя и тримата гости“.

„Пиша книгите си, все едно че изпявам песни.“ – казва в свое интервю Антон Дончев. „За мен писането е песен до огнище на слушатели, които седят в тъмното, и ти, с гъдулка, китара или арфа пееш.“

И ние затваряме очи и се озоваваме край огнището. И слушаме песента-предание за Алцек и неговия народ. За нашия народ. Песен за вървене напред безспир, на гърба на кон или пешком с изранени нозе, сред лед, който гори повече от огън. Възбяла светлина пари очите ни, но не ги затваряме. Болезнен мраз прониква с дъха в гърдите ни, но не спираме да вдишваме. Потракване на метални остриета се смесва с бебешки плач сред пукота на стъпките в снега. Крещяща ледена тишина избухва в празнично веселие. Притихваме. Притихваме край огнището и слушаме. Песента за едно невероятно, победоносно пътешествие…

„Хората могат да направят всичко, хората са нещо невероятно. Явно е, че трябва да има не само река, но и мелница на реката. Все някой трябва да сложи житото… Тече си духовната енергия на един великолепен, умен, културен народ. … Когато сме тръгвали в своя исторически път, който познаваме от 1500 години, с нас са тръгвали 10–15 народа… Сега не само ги няма, името им го няма дори.“ – казва Антон Дончев. И допълва: „Ние оставаме“.

Щастливи сме, че държим в ръцете си тази малка книжка, изпълнена със съкровена сила и красота!

Книгата може да поръчате директно от тук.

Коментари