И не каза „Аз“ нито веднъж…

Премиерата на „Стоичков“ надмина всички очаквания – трогателна, забавна и вдъхновяваща Голямо „Браво“ на Владо Памуков!

  • clock 05 ноември 19:06
  • 43
Развлечения / Култура И не каза „Аз“ нито веднъж…

Очаквано представянето на „Стоичков“ на Владимир Памуков и Христо Стоичков, издание на „Сиела“, претъпка хотел „Маринела“ със знаменитости от всякакъв порядък.

Кое беше неочакваното?!

Самият Христо! Познавам го достатъчно отдавна, за да бъда истински изненадан. Христо няма никакво основание нито да е скромен, относно собствените си постижения, нито да е много тактичен спрямо политическите и спортни деятели, които се бяха събрали да се отъркат о славата му. Особено пък към половината от т.нар. „футболни хора“. Въпреки това той използва цялото време, което му беше дадено да говори, за да благодари на стотитици хора, присъстващи и отсъстващи от залата, изброявайки ги поименно. С типичното си, понякога дърводелско, но неизменно искрено и точно, чувство за хумор.

И не каза „аз“ нито веднъж.

Представи собствения си живот и кариера като част от едно поколение, като елемент от колективното усилие на българските спортисти през десетилетията, споменавайки стотици имена и благодрейки им персонално за това, че са му били пример, вдъхновение и – когато се е налагало – опора. Разсмя и трогна залата неведнъж, разбърка всички сценарии за представянето на книгата и импровизираше през цялото време с вдъхновението от най-великите си мачове. Припомни постиженията на много от големите спортисти в залата (Александър Томов, Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, националния ни отбор от САЩ`94 и т.н. ), само за да почертае, че без тези успехи, неговия собствен път вероятно би бил друг, не толкова успешен и бляскав. Изкара на сцената Любо Ганев, припомняйки, как някога му бил казал по време на важен мач на волейболните национали: „За всеки твой ас, ще ти давам по сто долара“. Така и не разбрахме колко аса е направил Любо, защото Христо бръкна в джоба си и му даде… 5 лева.

По забавно трогателен начин напомни и за изключителното присъствие на съпругата му, обръщайки се към Наско Сираков с думите, че двамата били удостоени с честта да имат жени от Горни Богоров, а това място „много дало на България“… Изобщо едно събитие, което обещаваше да е тривиално и всеки да бърза да се докопа до автограф и да си ходи, се превърна истински в купон, по обед, в делничен ден, в началото на седмицата. Един пореден чудесен мач на Христо!

Сега няколко думи за книгата. Не съм я завършил още, но това, което прави впечатление веднага: тя е честна и Владо Памуков е свършил страхотна работа. Написана е от онези журналисти, за които покойният професор Дафин Тодоров казваше, че ако не им вървяло с журналистиката, ставали не лоши писатели, имайки предвид Хемингуей. Зададени са правилните въпроси, често нелюбезни и остри, като отговарящия, а Ицо си е такъв, какъвто е – ръбат, чепат, див, безкрайно талантлив и… почтен.

Мисля, че думата “ почтена“ е изключително подходяща за книгата, защото Владо е уловил чудесно фундаментална почтеност на самия Христо, който противно на многото спекулации около, често непремерените му думи и действия, никога не е забравял кой е, откъде е тръгнал и какво му струва да оцелява на мястото, където е стигнал, без да загуби ума и душата си. Книгата е вдъхновяваща и това е повече, от колкото можем да искаме от една биография. Вдъхновяваща, благодатна и за търсачите на сензационни истории, но и благодарна към всеки, помогнал през тези 50 години да се случи чудото Христо Стоичков. Дори към самия него. Затова, моето голямо “браво“ тук е за Владо Памуков!

Христо си има „бравото“ на целия свят!

 

Любен Дилов-син

Източник: Дилов.info
Коментари