„Жената на тридесет години“ – класически роман за силата на женския избор

„Апостроф“ преиздава знаковата творба на Оноре дьо Балзак

  • clock 10 юли 10:47
  • 47
Развлечения / Култура „Жената на тридесет години“ – класически роман за силата на женския избор

След „Величие и падение на куртизанките“ издателство „Апостроф“ публикува още един забележителен роман на френския класик Оноре дьо Балзак – „Жената на тридесет години“. Това е революционна за времето си книга за жената и за нейната житейска мисия, за ролята ѝ в семейството и извън него, за съдбоносните избори, които прави, и за трагичните последствия, произлизащи от тях.

Издаден за първи път в пълния си вариант през 1842 г., романът е част от епическия цикъл на Балзак „Човешка комедия“ – един от най-мащабните трудове в световната литературна история. За разлика от останалите творби в него обаче, тук най-ясно се откриват епизоди от интимния свят на писателя. И причината за това не е случайна. В книгата Балзак вплита чувствата си към двете най-близки на сърцето му дами.

През 1832 г, три години, след като първата част от „Жената на тридесет години“ е публикувана във френското списание „Силует“, Балзак получава писмо от Одеса, подписано с псевдонима „Чужденката“. В текста е изразено дълбокото разочарование от цинизма на „Шагренова кожа“, както и от негативния образ на жените, изграден там. Балзак бърза да публикува своя отговор в пресата с надеждата ТЯ да го прочете. Така започва петнайсетгодишната му кореспонденция с „дамата от неговите най-сладки сънища“ и негова бъдеща съпруга – Евелина Ханска.

Ако Ханска стои зад образа на основния персонаж в романа, то сюжетът на книгата е вдъхновен от връзката на Балзак с Мария дю Фресне. Фресне е омъжена за по-възрастен от нея генерал от френската армия, а отношенията ѝ с Балзак са единственото бягство от нещастния ѝ брак.

В „Жената на тридесет години“ Балзак не прави апология на жената. Жули, главната героиня, не е нито добрият, нито лошият герой. Тя е просто човек. Интелигентна и чувствителна млада дама, Жули се омъжва за първия мъж, предизвикал нежни чувства у нея. Възраженията на нейния баща гласят: „Полковник Д’Егльомон е разглезен от родителите си, също както и ти си разглезена от майка си и мен. Може ли да има надежда, че ще се разберете, и двамата с различни характери, непримирими в тираничността си? Ще бъдеш или жертва, или тиран. И едната, и другата алтернатива носи еднакъв брой нещастия в живота на една жена“.

Не след дълго думите му се превръщат в предсказание. Жули трябва да приеме последствията от своя избор и да осъзнае, че съвършената представа за мъжете, чувствата, света, които си е създала като по-млада, са измамна привидност. Първоначалният идол, този, когото доскоро е обожествявала, всъщност е отблъскващ скелет. Балзак проследява бащиния завет от първите грешки на Жули, през възловия момент, когато навършва тридесет години, до старостта на една съгрешила майка.

Детайлно и обективно Балзак засяга проблема за жената и правото ѝ на индивидуалност, за нейното съзряване – психологическо, духовно и дори сексуално. Водеща остава темата за брака и доколко щастието или нещастието в него са плод на темперамент, опит, самоконтрол, амбиция, обич или късмет. Или на нещо повече.

За автора

Оноре дьо Балзак е френски писател, роден през 1799 г. Той е сред създателите на класическата форма на романа. През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от „Човешката комедия“, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. След публикуването на „Величие и падение на куртизанките“, която е последната му и най-внушителна творба, издателство „Апостроф“ представя още един забележителен роман на Балзак – „Жената на тридесет години“.

 

Виктория Груп - Лятна Ваканция 2018
Коментари