Третият том от събраните съчинения на Любен Дилов флиртува с границите на човешкото

  • clock 28 декември 15:07
  • 4282
Развлечения / Култура   Третият том от събраните съчинения на Любен Дилов флиртува с границите на човешкото
На 29 декември, от 18.30 издателството "Ентусиаст" и Маргарита и Любен Дилови, представят в книжен център "Гринуич" третият том от поредицата със събраните съчинения на прочутия си баща. Поредицата е с оригинални илюстрации на Владимир Тодоров и библиотечно оформена от Чавдар Гюзелев. Третият том съдържа романите "Тежестта на скафандъра" и "Да избереш себе си".
 
Флиртът с границите на човешкото е основната тема
И в двата знакови романи на Любен Дилов от третия том на събраните му съчинения, представяни от издателство „Ентусиаст”. Макар и писани през близо 40 години, буквално в две различни хилядолетия, и „Тежестта на скафандъра” и „Да избереш себе си” представят по един странен и провокативен начин срещата с извънземното.
Като флирт. Като флирт с извънземния разум и като флирт със самия себе си, когато изкушението на съвременната наука да се самопревърнешв полубог става неудържимо.
Еротични по особен начин, неизбежно забавни и дълбоко философски, и двата романа третират типични за научната фантастика сюжети, но по неочакван и често – парадоксален - начин. „Да избереш себе си” може да бъде представен и в течението на кибер-пънка, но и като „чиста” научна фантастика, докато сходството на „Тежестта на скафандъра” със „Соларис” на Станислав Лем (писани по едно и също време) бележи приликите между двамата писатели, които ги съпътстват през целия им творчески живот.
 
Дори през 1976 г. на изданието на фестивала в Познан, когато Дилов получава най-голямата европейска награда за фантастика .- „Еурокон”, Лем е награден със същото отличие за цялостно творчество. „Тежестта на скафандъра” провокира с нетрадиционното отношение към традиционен сюжет. Ако при Лем подходът е по-скоро мистичен и психлогичен до границите на параноята, което провокира и двете популярни екранизации – на Тарковски от 1972 и на Содърбърг от 2002, Дилов предпочита да остане философски-ироничен и да представи същото изпитание, като изпитание на границите на човешкото, където само хумора и самоиронията могат да те спасят и да ти помогнат да преживееш самия себе си. Или онова, в което си се превърнал.
 
Един от най-добрите български критици на начуна фантастика, Огнян Сапарев, дефинира разликата по следния начин: „Проблемен център на романа е остроумната „теория на контакта“ като космически флирт. Флиртът е „един несъзнателен блъф с добродетели“: несъзнателна лъжа, предизвикана от инстинкта за общуването, за спечелване на другия. В тази област не машините, а сърцата, жадуващи взаимност, могат да подскажат какво трябва да се прави. Но осъществяването на жадуваната взаимност може да стане само… посредством машините. Това не е единственият ироничен парадокс, срещата на двата разума придобива характер на спартакиада; добрите намерения довеждат до трагични резултати; самоунищожението на една форма на цивилизация довежда до възраждане на друга…”
В „Да избереш себе си” Даниел Димих е изкушен да се превърне в съвършена машина, уж за да се отърве от оковите на човешкото, но всъщност за да попадне в лапите на вечното изкушение, предлагано още на д-р Фауст. Разликата е, че в случая той сам е и изкушеният, и изкусителят. Само, че границите на традиционните етични дилеми са разширени до онези места, любезно предоставени от съвременната наука, където морала трябва да бъде преведен на код за програмиране и превърнат алгоритъм за всички възможни случаи на човешко/нечовешеко и съжителството с него. Не случайно като мото на своя роман, Дилов поставя цитат от „Или-или” на Сьорен Киркегор, сякаш за да предложи още един "тип човек", освен прочутата триада на екзисетнциализма (естетически-етически-религиозен), а именно – човекът-машина. Компютърният човек.
Излизането на романа в началото на нашия век, съвпада с първите опити юридически и етически да се определят границите на намеса в човешкото. От чисто механичната подмяна на износени или увредени органи, до правата на изкуствения интелект. И „Да избереш себе си” е само ироничното, забавно, на места откровено еротично начало на един прелюбопитен път, който предстои на всички ни.
 
Коментари