Петър Ганев: Бюджет 2021 – големи харчове, никаква реформа
В някои от големите харчове в бюджета за 2021 година не се вижда никаква реформа, а социален елемент, но изкривен през политически възгледи и програми. Това заяви пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
„Вдигаме минималната пенсия с 50 лева, а срещу това не стои абсолютно никаква реформа. Нито сме ограничили ранното пенсиониране, нито е преизчислен моделът, по който се смятат пенсиите, нито сме уредили втората пенсия как се изплаща. Стъпки за реформа няма, но има повече разходи“, даде пример той.
Ако гледаме на макро ниво, за догодина залагаме ръст 10% на приходите, това означава, че залагаме да няма нова карантина, коментира Петър Ганев в предаването „Преди всички".
„Отново разписваме бюджет, в който имаме дефицит от 5 милиарда лева и приемаме, че няма да има нова карантина. Рискът, големият е – какво става, ако има нова вълна на социални ограничения, и в Европа, и у нас, съответно тези приходи не успеят да се изпълнят, тъй като отново сме затворени за известен период. Тогава какво става с дефицита? Той би отишъл неудържим.“
„Отново имаме ревизия на тазгодишния бюджет. Това и преди се е случвало – като се внася бюджетът за следващата година, да се ревизира и текущият, като дефицитът скача от 3.5 милиарда на над 5 милиарда за тази година или около 5“, допълни Ганев.
През септември един от въпросите беше как ще постигнем тези 3.5 милиарда до края на годината, отбеляза още Петър Ганев. „По всичко личи, че правителството не само ще ги достигне, ще опита да достигне и до 5 милиарда. Очевидно това ще стане през доста капиталови разходи, което и в предни години сме го виждали – в края на годината се сключват договори за една или друга отсечка на магистрала. Иначе просто няма как да стигнем до тези 5 милиарда дефицит.“
Остава неяснота как точно и защо концентрираме такъв огромен разход в края на годината, при положение, че пандемията, най-тежкият й удар беше през март и април, началото на май, подчерта икономистът.
Отпадането на подоходния критерий за детските надбавки – тоест всяко дете да получи такива, е предвидено само за 2021 година, а от 2022 година ще го има. Опитът показва, че това е абсолютно невъзможно.
„Няма как през 2021-а да дадем пари на всички деца, след което политически на около над 700 000 деца да им отнемем детските през 2022-а. Нали си представяте политически веднъж като си дал, колко трудно после взимаш обратно“, коментира Ганев в предаването „Преди всички“.
Детските надбавки са един от примерите за безкрайно лошо направена политика, смята петър Ганев. „Вместо да фокусираме там, където има бедност, където има проблем, в опит да дадем на всички, всъщност даваме по толкова малко, че ефект няма. И вместо да концентрираме, ние продължаваме да разширяваме.“
Харченето винаги е повече, когато предстоят избори, но дори в тази обстановка може да се направи разграничение между малко по-смислени политики и такива, при които по-скоро повдигаш вежди и не виждаш дългосрочния смисъл в тях, обобщи Петър Ганев.
Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.
В Спешна помощ в София са необходими 80 екипа, а работят 15-18
"Опитваме се да поддържаме възможно най-много екипи, като колегите ни дават в почивните си дни извънреден труд, идват на работа, за да може да отговорим колкото се може по-адекватно на усложнената обстановка", каза в предаването "Преди всички", Катя Сунгарска, говорител на Спешна помощ в София.
Има няколко медици от Спешна помощ в София, които са под карантина в момента, подчерта тя.
"При обема и при брой хора в София медицинският стандарт изисква да има минимум 80 екипа, за съжаление ние работим с 15-18".
Кадровият дефицит в здравната система е налице доста отдавна, но сега покрай пандемията се разбра колко е сериозен дефицитът.
"При нас дефицитът е най-голям, защото при нас работата е много натоварена, много стресова, много неблагоприятна, много неблагодарна и затова не са много медиците, медицинските лица, които решават да изберат този тежък ежедневен адреналин за себе си", допълни Сунгарска.
В Спешна помощ в София са забранени отпуските.
"Когато линейка отиде при пациент със съмнение за Covid-19 или на доказан Covid-19, когато се хоспитализира пациентът, след това линейката се прибира в централата, дезинфекцира се около 45 минути и слeд това още 15 минути се проветрява линейката, защото химикалите са много силни и токсични, т.е. отнема около 1 час само да се дезинфекцира линейката след всеки случай на Covid-19 или съмнение за Covid-19. Това също много бави и ни отнема от ресурса", изтъкна Катя Сунгарска.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.Проф. Емил Воденичаров: Случаите у нас не растат лавинообразно
При нас по-плавно се повишава бройката на заразените от коронавирус, докато в някои страни това се случва лавинообразно. Това каза пред БНР проф. Емил Воденичаров, ръководител на Катедра „Хигиена“ в Медицинския университет в София. Той смята, че въведените палиативни мерки за намаляване на вирусоносителите ще имат ефект.Хората претръпнаха и започнаха да игнорират някои правила в личната хигиена. Оттам идва увеличената бройка заразени, смята проф. Воденичаров.
Оказва се, че около 80-85% от заразяването става през замърсени ръце. Около 80 пъти дневно докосваме неволно устата, носа и очите си, припомни преподавателят в предаването "Преди всички".
Според проф. Воденичаров е необходимо да се променят "много от навиците в ежедневието и на работното място".Медицинските маски са за еднократна и за многократна употреба, уточни той.
Вътрешният слой при многослойната маска за еднократна употреба е с по-блед цвят и има хигроскопичен ефект – попива аерозолите от въздуха. Тези маски имат още филтърен слой и хидроустойчив външен слой. Многослойната медицинска маска за еднократна употреба може да се носи максимум 2 часа, ако е поставена непрекъснато. Ако маската е поставена наопаки- с по-синята страна навътре, става лесно да се усети проблем с дишането, поясни преподавателят.
Медицинските маски за многократна употреба могат да се перат и гладят, отбеляза още Емил Воденичаров.
Някои от текстилните маски имат вътрешен подвижен филтър с въглени от кайсии или наелектризиран положително филтър на сребърна основа, който привлича вирусните частици.
Ако не можем да перем маските всеки ден, то поне можем да ги гладим, защото при температурни въздействия вирусът загива, допълни преподавателят.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
ВРЕМЕТО
НОВИНИ
Петър Ганев: Бюджет 2021 – големи харчове, никаква реформа
В някои от големите харчове в бюджета за 2021 година не се вижда никаква реформа, а социален елемент, но изкривен през политически възгледи и програми. Това заяви пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
„Вдигаме минималната пенсия с 50 лева, а срещу това не стои абсолютно никаква реформа. Нито сме ограничили ранното пенсиониране, нито е преизчислен моделът, по който се смятат пенсиите, нито сме уредили втората пенсия как се изплаща. Стъпки за реформа няма, но има повече разходи“, даде пример той.
Ако гледаме на макро ниво, за догодина залагаме ръст 10% на приходите, това означава, че залагаме да няма нова карантина, коментира Петър Ганев в предаването „Преди всички".
„Отново разписваме бюджет, в който имаме дефицит от 5 милиарда лева и приемаме, че няма да има нова карантина. Рискът, големият е – какво става, ако има нова вълна на социални ограничения, и в Европа, и у нас, съответно тези приходи не успеят да се изпълнят, тъй като отново сме затворени за известен период. Тогава какво става с дефицита? Той би отишъл неудържим.“
„Отново имаме ревизия на тазгодишния бюджет. Това и преди се е случвало – като се внася бюджетът за следващата година, да се ревизира и текущият, като дефицитът скача от 3.5 милиарда на над 5 милиарда за тази година или около 5“, допълни Ганев.
През септември един от въпросите беше как ще постигнем тези 3.5 милиарда до края на годината, отбеляза още Петър Ганев. „По всичко личи, че правителството не само ще ги достигне, ще опита да достигне и до 5 милиарда. Очевидно това ще стане през доста капиталови разходи, което и в предни години сме го виждали – в края на годината се сключват договори за една или друга отсечка на магистрала. Иначе просто няма как да стигнем до тези 5 милиарда дефицит.“
Остава неяснота как точно и защо концентрираме такъв огромен разход в края на годината, при положение, че пандемията, най-тежкият й удар беше през март и април, началото на май, подчерта икономистът.
Отпадането на подоходния критерий за детските надбавки – тоест всяко дете да получи такива, е предвидено само за 2021 година, а от 2022 година ще го има. Опитът показва, че това е абсолютно невъзможно.
„Няма как през 2021-а да дадем пари на всички деца, след което политически на около над 700 000 деца да им отнемем детските през 2022-а. Нали си представяте политически веднъж като си дал, колко трудно после взимаш обратно“, коментира Ганев в предаването „Преди всички“.
Детските надбавки са един от примерите за безкрайно лошо направена политика, смята петър Ганев. „Вместо да фокусираме там, където има бедност, където има проблем, в опит да дадем на всички, всъщност даваме по толкова малко, че ефект няма. И вместо да концентрираме, ние продължаваме да разширяваме.“
Харченето винаги е повече, когато предстоят избори, но дори в тази обстановка може да се направи разграничение между малко по-смислени политики и такива, при които по-скоро повдигаш вежди и не виждаш дългосрочния смисъл в тях, обобщи Петър Ганев.
Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.
В Спешна помощ в София са необходими 80 екипа, а работят 15-18
"Опитваме се да поддържаме възможно най-много екипи, като колегите ни дават в почивните си дни извънреден труд, идват на работа, за да може да отговорим колкото се може по-адекватно на усложнената обстановка", каза в предаването "Преди всички", Катя Сунгарска, говорител на Спешна помощ в София.
Има няколко медици от Спешна помощ в София, които са под карантина в момента, подчерта тя.
"При обема и при брой хора в София медицинският стандарт изисква да има минимум 80 екипа, за съжаление ние работим с 15-18".
Кадровият дефицит в здравната система е налице доста отдавна, но сега покрай пандемията се разбра колко е сериозен дефицитът.
"При нас дефицитът е най-голям, защото при нас работата е много натоварена, много стресова, много неблагоприятна, много неблагодарна и затова не са много медиците, медицинските лица, които решават да изберат този тежък ежедневен адреналин за себе си", допълни Сунгарска.
В Спешна помощ в София са забранени отпуските.
"Когато линейка отиде при пациент със съмнение за Covid-19 или на доказан Covid-19, когато се хоспитализира пациентът, след това линейката се прибира в централата, дезинфекцира се около 45 минути и слeд това още 15 минути се проветрява линейката, защото химикалите са много силни и токсични, т.е. отнема около 1 час само да се дезинфекцира линейката след всеки случай на Covid-19 или съмнение за Covid-19. Това също много бави и ни отнема от ресурса", изтъкна Катя Сунгарска.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.Проф. Емил Воденичаров: Случаите у нас не растат лавинообразно
При нас по-плавно се повишава бройката на заразените от коронавирус, докато в някои страни това се случва лавинообразно. Това каза пред БНР проф. Емил Воденичаров, ръководител на Катедра „Хигиена“ в Медицинския университет в София. Той смята, че въведените палиативни мерки за намаляване на вирусоносителите ще имат ефект.Хората претръпнаха и започнаха да игнорират някои правила в личната хигиена. Оттам идва увеличената бройка заразени, смята проф. Воденичаров.
Оказва се, че около 80-85% от заразяването става през замърсени ръце. Около 80 пъти дневно докосваме неволно устата, носа и очите си, припомни преподавателят в предаването "Преди всички".
Според проф. Воденичаров е необходимо да се променят "много от навиците в ежедневието и на работното място".Медицинските маски са за еднократна и за многократна употреба, уточни той.
Вътрешният слой при многослойната маска за еднократна употреба е с по-блед цвят и има хигроскопичен ефект – попива аерозолите от въздуха. Тези маски имат още филтърен слой и хидроустойчив външен слой. Многослойната медицинска маска за еднократна употреба може да се носи максимум 2 часа, ако е поставена непрекъснато. Ако маската е поставена наопаки- с по-синята страна навътре, става лесно да се усети проблем с дишането, поясни преподавателят.
Медицинските маски за многократна употреба могат да се перат и гладят, отбеляза още Емил Воденичаров.
Някои от текстилните маски имат вътрешен подвижен филтър с въглени от кайсии или наелектризиран положително филтър на сребърна основа, който привлича вирусните частици.
Ако не можем да перем маските всеки ден, то поне можем да ги гладим, защото при температурни въздействия вирусът загива, допълни преподавателят.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
