Капка Касабова: Балканските хора сме многозначни, многовалентни, полифонични, затова сме интересни

НОВИНИ Капка Касабова: Балканските хора сме многозначни, многовалентни, полифонични, затова сме интересни

Защо човек се връща към родовата памет и как географията и политиката се отпечатват върху семейната история? Писателката Капка Касабова продължава да изследва хоризонтите на балканската травма, преминавайки през граници и съдби. Новата й книга „Към езерото” е вече публикувана на български език.   В тази книга има много истории, в които читателят може да се огледа и да научи нещо за себе си и собствения си род, казва Капка Касабова пред БНР. Тя определя книгата като пътешествие във времето и изключителната география на Охрид и Преспа. „Семейната, родовата история – този въпрос защо някои места са закодирани в нашите гени, е само началото, само един портал към по-голямата, многогласна, полифонична история на Югозападните Балкани.“ „Въпросите бяха много. Един от тях е каква болка носим със себе си“, споделя Капка Касабова за процеса на пътуване, преоткриване и описване на този регион. Именно така започва пътешествието – с вглеждане в семейната история и родова линия и болката, която носят те. „Аз го наричам едно пътуване по пътищата на войната и мира. Тази тема изплува като една от основните. Болката, търсенето на лечение, войната, енергията на конфликта изобщо и търсенето на прошка, на хармония. Това е голяма тема на Балканите като цяло.“ Изучавайки хората, историите, паметта и дори екологията на региона на Охрид и Преспа, Касабова се е сблъскала и с други въпроси. „Как можем да продължим да живеем по-безгранично в свят, който като тези две езера е разсечен от абсурдни граници? Преспа е споделена между три държави, Охрид между две. Тези водни граници (те са невидими, но са в главите на хората) ми се струват много символични за нашето време.“ Едно от големите открития в края на едно творческо пътуване, каквото е написването на книга, е откритието за невероятната пъстрота и богатство на Балканите, която трябва да бъде повод за радост и празненство, а не за разделение, подчертава Капка Касабова. „Моите книги са за Южните Балкани. Всъщност нациите са нещо сравнително скорошно, всички сме омешани, България не е просто едно население в рамките на България, така както Турция не е, Македония и Гърция не е. Има едно преплитане и омешване, което е точно противоположните на тези брутални, абсурдни и еднозначни граници. Всъщност ние, балканските хора, сме многозначни, ние сме многовалентни, ние сме полифонични и затова сме интересни.“ Касабова очертава темата за балканската травма и нейната наследяемост и как като индивиди, семейства и нации обработваме това неосъзнато наследство. Книгата, върху която сега работи – „Еликсир“, продължава по стъпките на „Граница“ и „Към езерото“ както географски, така и тематично. Сюжетът отново се разполага в трансгранична география – поречието на Места. „Тази книга по-радикално се обръща към темите на заболяването и търсенето на лек и е по-езотерична в известен смисъл, по-природна“, разказва още тя в предаването „Хоризонт до обед”. „Тъгата и носталгията са опасни емоции, трябва да имаме едно наум, когато изпитваме тъга и носталгия по нещо, което е далече и което е идеализирано. Тъгата за юга е много символична за изгубения рай, който всички търсим по свой си начин”, отбелязва още писателката.Капка Касабова е родена през 1973 година. Заедно със семейството си емигрира в Нова Зеландия през 1992 година, а от 2005 г. живее в Единбург, Шотландия.Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Популярни

Още теми...