Исландски коледни легенди: разходка от Ада до Рая

НОВИНИ Исландски коледни легенди: разходка от Ада до Рая

Сигурно всеки от нас поне веднъж е писал писмо до Дядо Коледа. Преди няколко години агенция „Ройтерс” изпрати запитване за съществуването на Добрия старец на няколко адреса – единият, разбира се, в Лапландия, но другият – в исландската местност Димуборгир. Получи се отговор от Исландия. Това обаче не развенча мита, че Дядо Коледа живее в Лапландия. Естествено, че живее там, но в Исландия правото и отговорността да носят подаръците принадлежат на други създания.„В Исландия имаме много различни Дядоколедовци, които по нищо не наподобяват традиционния вид на белобрад старец с червени одежди. Дори не ги наричаме „Дядо Коледа”, а Юле Ладс (бел. ред. – на англ. език: YuleLads; на исландски: jólasveinarnir), разказа в „Изотопия” Стефан Хелги Валсон, професионален екскурзовод, преподавател по туризъм в Университета в Рейкявик и приключенец, който обожава Коледа. Изборът да започнем разходката си от Димуборгир (Dimmuborgir) изобщо не е случаен – от 12 декември всеки ден тук пристига по едно от тези митични създания. Някъде ги наричат „елфи” или „тролове”, другаде – „джуджета”. Със сигурност са специални. „Юле Ладс всъщност са много. Идентифицирани са повече от 70 в нашата история, а първите следи от тях са от XIII век. В някакъв момент обаче е взето решение броят им да бъде намален до 13”, обяснява Стефан и с усмивка допълва: „Защо 13 ли? Защото 70 са били твърде много” и уточнява, че всичките са големи палавници и пакостници. Те са синове на троловете Грила и Лапалуде. Грила е много зла, а за съпруга й се вярва, че е изключително мързелив. „И двамата са много грозни, а синовете им са отговорни за доставката на коледните подаръци. Тъй като са 13, трябва да пристигат един по един 13 дни преди Коледа. Първият пристига в Димуборгир на 12 декември, а всеки следващ ден идва по един от братята му. От 25 декември започват да напускат местността в реда, в който са пристигнали. На 6 януари вече всички са си тръгнали. Тогава Коледа официално приключва”, добавя Стефан, който с удоволствие си спомня детските години и коледните вълнения. „Всеки Юле Лад идва през нощта и поставя малък подарък – например лакомство – в обувката, която всяко дете предварително е оставило на прозореца в стаята си. Единствено добрите деца, които са слушали през годината, ще получат сладкиш. Лошите ще намерят суров картоф в обувката си. И нещо много важно – умните деца поставят на прозореца не просто обувка, а голям ботуш. Защо? Защото в ботуша се събират повече сладкиши, отколкото в малка обувка”, казва Стефан, който признава, че като дете също е оставял ботуш на прозореца. Тогава го е вълнувал много важен въпрос: как митичните създания успяват да поставят лакомството в ботуша, който е от вътрешната страна на затворения прозорец на висок етаж? „Спускали са се с въже”, отговаряли родителите на Стефан.  Черната коледна котка – най-страшният звяр в празнична Исландия Тъй като в Исландия Коледа не преминава само с лакомство в ботуша, а с красиво опакован подарък на 24 декември, родителите винаги използват малък трик, допълва Стефан, все още потънал в коледните спомени от детството. Исландските деца не се страхуват от Торбалан или Баба Яга, а от черната коледна котка. Тя има червени очи и принадлежи на Грила и Лапалуде. „Родителите казват на децата преди Коледа да бъдат добри и послушни, защото в противен случай черната коледна котка ще дойде да ги изяде. Положението е било наистина много сериозно. Имало е само един начин да се избегне опасността – да се вземе мека тъкан, като най-подходящо е това да бъде част от облекло – чифт чорапи, вълнена блуза или панталон. Легендата е създадена не само за да плаши децата и да ги кара да бъдат послушни, но и да се радват на коледен подарък като чорапи или шал”, признава Стефан. В живота му Коледа все още има много специално място, макар и отдавна да не е дете. Исландската коледна трапеза – разнообразни традиции и семейна топлина В 18 часа на 24 декември исландските семейства сядат около трапезата на светлия празник. Макар и тази Коледа да е различна заради пандемията от Covid-19, най-близките ще се съберат около масата, категоричен е Стефан. „Какво домакинята ще постави на трапезата е въпрос на семейна традиция, а тя варира доста при отделните семейства. Много популярно е пушеното свинско. Някои семейства похапват птармиган – вид яребица, която през зимата е бяла, а през лятото кафява. Има ловен сезон и това позволява тази птица също често да присъства на коледната трапеза”, обяснява исландецът. „Лично аз не съм ял такава птица, дори никога не съм опитвал вкуса на месото й. В близкото ми обкръжение от хора няма ловци, така че ястието не е част от коледната трапеза у дома. Обичам агнешко и то присъства на масата на светлия празник. Майка ми винаги прави много вкусна агнешка плешка. Поставя два-три килограма месо във фурната и го готви без големи особености. Към порцията добавя някакъв кафяв сос, в който не съм сигурен какво точно има. Със сигурност слага гъби и някакви други зеленчуци. Десертът също е много разнообразен в различните семейства, но често срещан избор, както и в моя дом, е оризовият пудинг”, допълва Стефан. Адските двери и коледните заблуди Вероятно поне веднъж всеки е чувал легендата, че дверите на Ада се намират в Димуборгир. За много от меломаните това е името на норвежката блек метъл банда (бел. ред. – името на музикалния състав се пише DimmuBorgir). „Може да има и известно объркване, защото в района на езерото Миватн, където е и Димуборгир, има място, което носи името на исландската дума за „ад”. Говорим за много дълбок кратер, чието название се превежда буквално като „ад”, „пъкъл”, разказва Стефан, който много години е показвал природната забележителност на туристи. Всъщност не само нея, а и онова място в Исландия, за което още от Средновековието се вярва, че отваря адските двери. „Портата към Ада официално се счита, че е в планината Хетла, която се намира в Южна Исландия. Това е вярване, което съществува още от Средните векове. Тогава това е бил най-активният вулкан в страната. Изригвал е на около 50 години. Тогава религиозните лидери са успели да убедят света, че Адът съществува, а портата към него се намира в Исландия. Хетла е вулканична планина, като с годините периодът на изригванията се е променил. Сега се случват много често, което промени и самите изригвания. Те не са много мощни. Наричаме ги „туристически изригвания”, защото са много красиви за наблюдение, но не причиняват сериозни щети и разрушения”, коментира Стефан. Според него за да обиколим Исландия надлъж и нашир, ни трябват поне две седмици. Ако нямаме толкова дълго време, със сигурност трябва да видим черните пясъчни плажове, гейзерите, водопадите и да откраднем за себе си поне една глътка въздух в райската земя, където се отварят адските двери. И един последен съвет от Стефан: ако си пожелаем за Коледа да посетим Исландия и осъществим желанието си точно след една година, трябва да поздравим местните с „Весела Коледа!” и по-точно с Gleðileg jól!. Започнете исландската си коледна разходка като чуете цялото интервю със Стефан Хелги Валсон в звуковия файл. Снимки: Стефан Хелги Валсон, http://stefanguideiniceland.com, ЕПА/БГНЕС

Още теми...