Къде е Радев в уравнението между САЩ и Русия

Служебният кабинет на президента Радев представлява продължение на отдавна започналата му предизборна кампания. Кабинетът е сбор от идеологически и партийно противоречащи си фигури, събрани с една-единствена цел – да бъдат предизборен знак към възможно най-широк спектър от политическия ландшафт. БСП, които основно подкрепиха Радев на президентските избори, отново са представени с минимално участие. Реверансът на Радев към кръга „Капитал“ е добре очертан, а няколко души представляват и реваншистката линия в правителството, хора, за които знаем, че искат да „изчегъртат“ ГЕРБ и които цяло лято замерваха сградите на институциите с яйца и домати, изсипваха риба, къртиха павета и разхвърляха бали със слама, че да палят полицаите. Министър-председателят Стефан Янев, експерт по евроатлантическа интеграция с военен профил, е подсказаната опция на Радев да заяви ясно своята прозападна ориентация, ако има намерение да печели изборите за президент. Защото до този момент Радев продължава да играе някаква двойна и твърде неясна роля между двата външни вектора, които срещат геополитическите си и икономическите си интереси на наша територия. Той присъства на среща на президентите във формата Б9, подписва важни декларации, на базата на които се формират действия срещу Русия, същевременно се опитва ако може да не го обяви, да го скрие, за да не разочарова избирателите на БСП. Време е президентът Радев най-после да започне да заявява своята ясна позиция не само на международните форуми, но и на вътрешната ни политическа сцена, за да знаят избирателите за кого точно гласуват. Никой не може да е маскиран дълго време. Форматът Б9 обединява девет страни от източния фланг на НАТО – България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. И по своята същност дава възможност за бърза оперативност, за остри пробиви чрез декларации, предложения и решения, изключвайки по-бавното и сложно убеждаване на страните от Западна Европа. Този формат е решение срещу липсата на единодушие понякога в общия европейски формат по отношение на воденето на по-агресивна политика спрямо Русия. Този формат може да предложи по-интересни и по-добре защитени активности на основание на реални или пък подсилени страхове от потенциално-възможни действия на Русия. Прибалтийските държави са безспорен пример за подобни тези, върху които лесно се строят активни стратегии за защита.  Американската доктрина за сигурност включва превенция срещу заявката на Русия за бъдещо глобално значение. Както казва Збигнев Бжежински, исторически Русия се преживява като прекалено могъща, за да се задоволи с позицията на нормална европейска държава, но в същото време е прекалено слаба, за да доминира постоянно в Европа. Русия винаги ще прави опити да възвърне сферите си на влияние. Затова активната линия на разделение отдавна минава през Карпатите, а не през Германия. А източноевропейските и прибалтийските държави са основен фокус на редица споразумения, форуми, инициативи със САЩ и НАТО. Също така интересите на САЩ в Украйна, Грузия и други постсъветски държави са част от фундаменталния въпрос как вниманието на Русия да се държи напрегнато в конкретен фокус или конфликт, за да бъде неспособна да разсъждава в глобален план. Такива са и целите на множеството активни мероприятия, осъществявани през европейските държави, които трябва да напрягат Русия, да я отстраняват като търговски партньор и да я поставят в обяснителен режим пред т.нар. демократични държави. Това са част от начините Русия да бъде сдържана.    В редица анализи на американските експерти по сигурност и международна политика се прогнозира нарастването на една много по-енергична Източна Европа, която ще може да прояви по-радикално отношение към Русия на базата на близката памет за съветското присъствие. Както и, колкото и неприятно да звучи, на базата на много по-удобните и съглашателски елити. Инвестициите в хора и публични ресурси, които ще следват тази базова стратегия на САЩ по отношение на Русия, ще бъдат значителни. Така че в Полша, Румъния, прибалтийските държави, в България ще се подчертаят правилните варианти. Сега Бойко е оставен да бъде изтласкан от враговете си, а ГЕРБ се сдоби с подходящи зам.-председатели, чиято задача ще бъде оттук нататък да калибрират правилно идеологическия наклон на партията. Политическата технология да постигаш целите си, употребявайки ситуационно дори враговете си, е забележителна. Така че олигархичната война у нас няма да бъде прекратена, докато не се постигне търсения резултат. Независимо какво си мисли Радев, той ще бъде ползван като трамплин в хода единствено на тази американска стратегия, на активно сдържане на Русия. А дали в постановката той ще играе отсъстващия Годо или пък Владимир, или Естрагон, русофил или пък американопоклонник, дали ще крие или ще официализира декларациите, които разписва, няма особено значение за позициите на нашата държава в системния конфликт на глобалните вектори. Единственото е, че великите сили не харесват да ги мотаят и ако шикалкавенето не е договорено, в един момент те отстраняват, без да те пренасочват.

Start typing and press Enter to search