Сестрите Зечири: Сигурни сме, че японците ще ни харесат, от детския радиохор знаем японски думи

Преди няколко дни Линда Зечири спечели квота за олимпийските игри в Токио през лятото. Това ще е втора Олимпиада за една от най-добрите ни състезателки по бадминтон. Как се чувства медалистката от европейски първенства след постигането на цел номер 1 и как повлия този успех върху нейната сестра Джема, която е и неин мениджър, можете да чуете в звуковите файлове.„Чувствам се горда от постигнатото. Това бяха две години с много премеждия, много емоции. Беше едно невероятно приключение. Доста голяма е разликата между квотата, която спечелих за Игрите през 2016 и сега. Самият квалификационен цикъл ни отне страшно много време. Този период продължи 2 години, а това е огромно предизвикателство. През цялото време трябва да си в топ форма – и психическа и физическа, а това изисква много усилия. За Рио всичко протичаше по план, а тук трябваше да бъдем много гъвкави, много адаптивни. Трябваше да се борим всеки ден с различни предизвикателства“, сподели специално за БНР Линда Зечири. „Направих една равносметка на целия петгодишен период. Всъщност нашето състезание започна още от мига, в който приключи Олимпиадата в Рио през 2016 година. Това са над 70 турнира, средно по 2-3 мача, това са изключително много мачове, изключително много емоции, за да стигнем до европейското първенство и да имаме там доста позитивна игра. Това е един успех, за който много, много се борихме в последните две години. Понякога, когато имате болен, този, който е до него изживява много повече болестта, та и при нас е така. Покрай Линда, която спечели тази квота, аз изживявах всичко може би под лупа. Имах толкова много емоции, но…винаги беше градивно, позитивно….такива емоции не се купуват, те са в живота на всеки един човек, като някакъв тип стълбица в неговото развитие. Аз като мениджър, като нейна сестра доста се развих в последните две години. Имаше толкова много стресови ситуации – бяха отложени толкова много турнири, комбинациите как ще се пътува, по 4 PCR теста за всяко състезание. Ние когато влезем в карантина преди състезание, стоим по 7 дни в една стая – 2 на 2.  Всички тези психологически моменти са много тънки. За това сме толкова щастливи. Енергията, която идва от публиката – тя е незаменима. Но … си мисля, тъй като и двете сме пяли в детския радиохор, знаем няколко думи на японски и си мисля, че можем да обърнем японската публика към себе си. Знам, че ще ни харесат. Сигурна съм“, допълни Джема Зечери, мениджър на Линда. Рядко пред медиите застава майката на двете сестри – Райна, която за БНР сподели:„Огромна гордост изпитвам. Може би на всички състезатели, които отиват на Олимпиада, майките се чувстват така. Само най-близките и родителите знаят какъв е труда, които те полагат. Лишенията са огромни и за това аз изпитвам огромна гордост. Те са много скромни, но правят всичко с огромна любов. Между двете има огромна, сестринска любов. Това е основата на мениджърството и изобщо на всичко, което прави Джема за Линда и обратно. Те страшно много се обичат и за това ще успеят. Аз съм убедена. Каквото и да постигнат, те са на върха. За мен няма значение какви медали ще донесат и дали изобщо ще спечелят медал. У нас има толкова много купи и медали, но това не е важно. Важно е, че се пребори за квотата. От сърце ги поздравявам и двете. Съветът, който най-добре са усвоили от мен е да правят всичко със сърце. Да се отпуснат и да изживяват момента. Да се раздават на макс. Да не виждат само първо, второ, трето място….понякога Линда е играла само за публиката … може да не е била първа, но публиката я е аплодирала като шампион”

Start typing and press Enter to search