Снимка: Националния музей на образованието – Габрово.

 „Аз, възпитаникът на Априловската гимназия, напускам своя духовен дом. Задължавам се да имам усърдие в науките и занапред, да страня от невежеството и да презирам духовната леност. Да имам за свята длъжност да славя името и да защитавам честта на Националната Априловска гимназия. Заклех се!“

Из Заветите на Васил Априлов:

 „Аз, долподписаный, поддан Руский, Василий Евстафьев Априлов, Българин, рожден в турските владения на България в село Габрово на 1789 година 21 ден на Июля месяца, дължащ Православна Восточна вяра, зачтото имам желание да устроя имането си така, дето подир смертта ми да ся употреби по желанието ми без перемена за просвещението на съотечествениците Българите, които са едно племя с другите Словене, но останаха назад от тях в образованието и учението, с здрав ум и тверда памят направих той мой духовный завет, и подписах с ръката си…”

„Аз ще счета себе си най-счастлив от человеците, ако като первый, дето дигнах гласът си за тяхна полза, според силата си, и способят си, стана причина на грядущите времена на благосъстоянието им.”

Кратка история