Date result:

Daily Archives: Jan 16, 2021

Боян Чуков: В Америка върви процес на много бърза десакрализация

"В Америка върви процес на много бърза десакрализация". Това каза международният анализатор Боян Чуков, като цитира професора по право Джонатан Търли от университета "Джордж Вашингтон". 

"Бунтовете и влизането в Капитолия профанизираха в най-свещения момент конституционната система на Америка. ... Всички хора, които пристигнаха във Вашингтон на 6 януари, заявиха, че са загубили вярата в своите управляващи. Случващото се в САЩ не е толкова боричкане между двете партии - Републиканска и Демократическа, става дума за конфликт, който има социално-класов характер", обясни още анализаторът.

Според него двупартийната върхушка е унищожила през последните години икономиката на САЩ, като се има предвид и огромните щети от Covid-19:

"След Втората световна война САЩ произвеждат 52% от световния БВП, днес произвеждат едва 18%, а консумират два пъти повече. На практика, има чудовищно обедняване на населението на Америка и един елит, който не се интересува какво ще стане с тези хора, независимо дали те са бели, афроамериканци или латиноси. Това е причината трудова Америка да гласува за Доналд Тръмп".

Боян Чуков подчерта, че пропастта между управляващи и народ много трудно ще бъде заличена:

"Да не забравяме, че Америка беше подредена и хармонична, когато икономиката вървеше добре. Известни икономисти правят прогноза, че с идването на Джо Байдън американската икономика я очаква много тежка криза най-късно в началото на есента. Което ще доведе отново до рязко влошаване на състоянието на хората в САЩ. Същите икономисти твърдяха, че при Тръмп икономиката пак ще върви надолу, но кризата ще бъде управляема и спадането ще бъде около 10%, а при Байдън ще бъде в пъти".

По думите на анализатора не малка част от политиците в Европа са стреснати от това, което става в САЩ, особено по отношение на социалните мрежи и електронната цензура. Затова водещи европейски политици поставят въпроса да се регламентира поведението на големите IT компании, защото Фейсбук и Туитър са огромни цифрови обществени пространства, които могат да се регулират само от държавата.

Чуков прогнозира, че по отношение на България идването на Джо Байдън в Белия дом ща се отрази на неправителствените организации, които са били изградени преди години от демократите:

"Те вероятно ще живнат, ще получат допълнителен финансов ресурс и вероятно политиката на САЩ, каквато беше водена през 90-те години на миналия век, ще продължи в същата посока".

Анализаторът очаква да бъде изграден инфраструктурният проект "Коридор №8", който да свърже Черноморското ни крайбрежие с пристанището във Вльора, Албания. Той подчерта, че по този начин България ще има директна връзка със Северна Македония.

Цялото интервю на Петър Волгин с Боян Чуков в предаването "Политически НЕкоректно" можете да чуете от звуковия файл.  

Армин Лашет е новият председател на германския ХДС

Армин Лашет

Армин Лашет беше избран за председател на германския Християндемократически съюз след балотаж срещу Фридрих Мерц, съобщиха информационните агенции.

За Лашет гласуваха 521 от участващите 1001 делегати в първия дигитален конгрес на партията срещу 466 за съперника му. 

Лашет (59 г.) е министър-председател на провинция Северен Рейн- Вестфалия и много вероятно той да наследи на поста канцлерката Ангела Меркел, когато тя се оттегли след следващите парламентарни избори през септември.

„Искам да направя всичко, така че следващия канцлер в резултат на федералните избори да бъде от съюза ХДС/ХСС“, обяви Лашет след избирането си за лидер на ХДС. 

За председателското място се състезаваха старият съперник на Меркел - икономическият експерт и представител на по-консервативното крило в партията Фридрих Мерц, премиерът на провинция Северен Рейн-Вестфалия и поддръжник на политиката на Меркел Армин Лашет и бившият министър на околната среда Норберт Рютген.

Дотук се стигна след като преди почти година настоящата лидерка на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер изненадващо обяви, че се оттегля от поста си и се отказва и от кандидатурата си за канцлер на следващите избори. Тя остава обаче министър на отбраната.

Стъпката си тя обясни с това, че за нея за кандидат-канцлер на партията трябва да бъде издигнат нейният лидер, а тъй като тя не се стреми към канцлерския пост, се налага да се откаже и от председателството на ХДС.

Жълт код за ниски температури и утре

Националният институт по хидрология и метеорология издаде жълт предупредителен код за ниски температури за днес и утре.

Температурите утре ще се понижават още, като минималните ще са между минус 12 и минус 7 градуса, в Горнотракийската низина и по Черноморието малко по-високи.

Дневните температури почти навсякъде ще останат отрицателни между минус 5 и 0 градуса.

За София се очаква минимална температура минус 9, а максимална – минус 3. 


Коментар на Петър Волгин: Краят на американската демокрация

Няма демокрация, когато нямаш възможност свободно да избираш тези, които да управляват и когато се страхуваш да изразиш свободно мнението си. Именно тези свободи изчезват в Съединените щати. И не някакво природно бедствие причинява това изчезване. Отнемането на свободите се извършва от политическите, финансовите и медийните елити. От главните действащи лица на „дълбоката държава“. Четири години те непрекъснато повтаряха на избирателите колко жестоко са се объркали, като са гласували за Доналд Тръмп. Внушаваха им, че единствената възможност да изкупят „вината“ си е сега да гласуват срещу него. Вървеше и допълнителното внушение, че всеки, който все упорства и гласува за Тръмп, е глупак, селяндур, расист, бияч на жени и деца. В крайна сметка тази неспирна пропаганда даде своя резултат. Много избиратели гласуваха за Джо Байдън именно от страх да не бъдат възприемани като глупаци, селяндури, расисти и биячи на жени. На тези хора всъщност беше отнета свободата да мислят сами. Мейнстрийм медиите го правеха вместо тях.

Именно медиите изиграха основната роля в раздухването на анти-Тръмп истерията. През последните четири години тя непрекъснато нарастваше. Рупори на либералния елит като „Ню Йорк Таймс“ и Си Ен Ен престанаха да бъдат истински медии и се превърнаха в пропагандни оръжия на Демократическата партия. Истината нямаше никакво значение за тези медии. Единственото, което ги вълнуваше, беше как да ударят американския президент. Включително и с поредица от фалшиви новини, най-фрапантната от които беше т.нар. „руска връзка“. След 1990 г. на нас като на аборигени ни обясняваха, че има само една професионална журналистика и нейното въплъщение е тъкмо Си Ен Ен. И ние по аборигенски кимахме в знак на съгласие. Ама вече не кимаме. Защото това, което върви по този канал, това, което се пише в либералните вестници, е най-безочлива пропаганда. В сравнение с нея методите на Йозеф Гьобелс и Андрей Жданов изглеждат като наивни закачки.

Вярно, в един момент изглеждаше, че социалните мрежи са чудесен начин да заобиколиш пристрастните медии. След като можеш да използваш ефикасно Фейсбук и Туитър, вече не е нужно да се молиш на телевизиите да не лъжат в репортажите си или на вестниците да те интервюират. С помощта на социалните мрежи стигаш директно до хората. Както обаче видяхме през последните дни, Фейсбук и Туитър съвсем не са такова прекрасно царство на свободата, за какво обичат да се представят. И закриването на профилите на Тръмп в тези и други канали е само върхът на айсберга. Собствениците и ръководителите на тези мрежи са също част от „дълбоката държава“ заедно с традиционните медийни магнати, партийни шефове, началниците на тайните служби. И когато някой си позволи да разклати прекалено силно системата, той моментално бива забраняван. Свобода имаш само тогава, когато се движиш в коловоза на либералния мейнстрийм. Иначе си аут. И всеки може да бъде подложен на цензура – както шофьорът на камион, така и президентът.

В момента в САЩ свободата да мислиш в разрез с правилната линия все повече се стеснява. Ако не подкрепяш господстващата либерална идеология, а ако, не дай Боже, ѝ се противопоставяш открито, те чакат много тежки дни. Забраната на Тръмп да публикува в социалните мрежи, започналата процедура по импийчмънт са както удари срещу него, така и предупреждение към всеки друг, който дръзне да се противопостави на днешните господари на мисълта. Посланието е повече от ясно – внимавайте какво пишете, внимавайте какво вършите, ние се справихме със смятания за всевластен американски президент, та с вас ли няма да се оправим. Къде е свободата тук?

Потъпкването на свободата се изразява и в, на пръв поглед, дребни детайли като атаките срещу езика. Обаче изобщо не са дребни детайли тези атаки, след като самата Нанси Пелоси, председателката на американския Конгрес, се включи в тях, налагайки премахването на думи като майка, баща, син, дъщеря и заменянето им с „полово неутрални“ слова. Ама това изобщо не е важно, изреваха либералите. Ставало дума само за работата на Конгреса. Така, де, така. Хората просто пробват докъде могат да стигнат с извращенията си. Да, първо ще става дума само за Конгреса. Ако никой не възрази, не след дълго този новоговор ще бъде наложен в цялата администрация, после в цялата страна, а накрая ще се стигне до мечтата на правоверните либерали – да приложат налудните си концепции в целия свят. Случи ли се това, свободата ще бъде окончателно погребана.

Коментара на Петър Волгин в предаването „Политически НЕкоректно“ можете да чуете от звуковия файл.

Жители на пловдивско село на протест заради лошото качество на водата

Жителите на пловдивското село Брестовица излязоха на поредния си протест срещу лошото качество на водата. Те са недоволни, че близо година заплащат за услугата по обичайните тарифи, при условие че съдържанието на манган във водата остава високо и тя може да се ползва само за санитарно-битови нужди. 

Много от присъстващите над 300 души на протестния митинг в селото носеха бутилки и буркани с кафеникава вода, за да покажат какво тече от чешмите им: 

„Не може да се упражнява геноцид върху 4000 човека, които живеят в Брестовица, защото това наистина е гавра с населението“;

„XXI в. да носиш вода, за да се изкъпеш?! Децата започнаха да получават алергии!“;

„Не става нито за готвене, вече не става и за миене, за нищо не става! Развалят се бойлери, уреди, перални“;

„Всяка седмица ние сме с тубите за вода!“.

Хората в Брестовица са категорични, че до замърсяването на водоизточниците се е стигнало заради нарушения при изграждането на водното огледало към близката мини-ВЕЦ и настояват виновните да бъдат установени и наказани.


Областният управител Дани Каназирева, която присъства на протестния митинг подчерта, че се очаква в края на месеца експертното становище на назначената специалната комисия, която трябва да предложи решение на проблема като например:

„Да бъдат изградени дублиращи кладенци и дали те ще имат достатъчно висок дебит, за да захранят населеното място и на следващо място, едва тогава, е изграждането на нов водопровод“.

От ВиК-Пловдив посочиха, че като временно решение са поставени филтри за пречистване на водата. Според дружеството в дългосрочен план са нужни нови водоеми и нова довеждаща и вътрешна мрежа, като средства ще бъдат осигурени от държавата и холдинга. 

Рихард Хилмер: Само лидер на ХДС, избран с убедително мнозинство, може да претендира за канцлер

Ангела Меркел с лидерката на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер

Днес може би ще знаем, кой е претендентът за поста на Ангела Меркел. На многократно отлаган заради пандемията конгрес, управляващата партия в Германия, Християндемократическият съюз, избира председател на първия си в историята изцяло онлайн конгрес. 

В ролята на наследник на Меркел не успя да се наложи лидерът с едновременно най-дългото и най-краткото име в 75-годишната история на ХДС - Анегрет Крамп-Кренбауер, наричана заради сложното ѝ дори за германците име просто АКК. 

След близо 20 години най-голямата партия в Германия отново ще се управлява от мъж. И още нещо за този непредвидим избор се знае предварително - новият партиен лидер е католик, идва от най-многолюдната провинция Северен Рейн Вестфалия и е над 50-годишен. Бизнес елитът, който традиционно подкрепя консерваторите, залага на най-консервативния от тримата кандидати - Фридрих Мерц. Политическият елит на ХДС обаче е привлечен от министър-председателя на Северен Рейн Вестфалия, Армин Лашет, смятан за последовател на Меркел. Фаворитът на младежката организация на партията е бившият министър на околната среда, а сега председател на външната комисия в Бундестга - Норберт Рьотген. 

Преди решителните речи на тримата кандидати, Рихард Хилмер - политолог, ръководител на центъра за политически анализи "Рolicy matters" в Берлин и основател на една от най-големите социологически агенции във Федералната република, коментира в "Събота 150" какъв е залогът - само идеологическото бъдеще на ХДС или бъдещето на Германия? 

"Със сигурност и на Германия, защото ХДС е най-голямата партия в страната и без нея правителство не може да се състави, а и най-вероятно ще спечели изборите през септември. В този смисъл, когато се обсъжда външната политика, позицията на Германия в Европейския съюз и в света като цяло, думата на следващия председател на партията ще тежи".

Какво обединява и разделя тримата? И тримата идват от най-многолюдната провинция в Германия - Северен Рейн Вестфалия. Првинцията с най-голямата партийна организация и най-много делегати на конгреса. Това, логично, не е предимство за нито един от тримата кандидати. 

"Фридрих Мерц е представител на консервативното крило в партията и е отявлен  противник на сегашния центристки курс на ХДС, зададен от канцлера Ангела Меркел. Най-яркият пример за това е миграционната политика - Мерц се застъпва за много по-радикално отношение към мигрантите. Друг пример е икономиката - той изповядва далеч по-консервативни възгледи от Меркел". 

Фридрих Мерц обещава профилиране на християндемократите, или иначе казано - връщане на партията в политическото дясно, след като под ръководството на Меркел партията зае политическия център. И според Мерц я обезличи. Отмени задължителната военна служба, разреши еднополовите бракове, обяви оттегляне от ядрената енергетика. А голямата коалиция със социалдемократите е на път да прокара „данък завист“, както Фридрих Мерц нарече идеята на финансовия министър и вицеканцлер Олаф Шолц от социалдемократите, заради икономическите трудности и опразнената хазна да въведе по-висок данък за супербогаташите. Консерваторът Мерц обаче си навлече критики заради отношението му към Доналд Тръмп.

"Мерц не си помогна особено с декларираната симпатия за Доналд Тръмп, защото от самото начало имиджът на отиващия си американски президент в Германия е изключително лош. Това поведение на Мерц обаче показва много ясно, че той е компетентен и опитен само вътре в страната, но не и във външната политика.

Силната страна на Норберт Рьотген е външната политика. Той е не само председател на външната комисия в Бундестага, но и застъпник за по-голям ангажимент на Германия във външната политика и политиката за сигурност на ЕС. И със сигурност е най-отворен към Зелените, които вероятно ще бъдат втората политическа сила след парламентарните избори". 

Норберт Рьотген, който набра скорост през последните месеци, може би сам си подложи динена кора с изказването, че либералите не са надежден партнор за коалиция след изборите през септември. Либералите, които напуснаха консултациите за съставяне на правителство след последния вот, са най-верният и идеологически най-близкият потенциален партнор на ХДС. Дали ще му го простят делегатите на конгреса, ще разберем по-късно днес.

Остава третият в лодката - министър-председателят на провинция Северен Рейн Вестфалия, Армин Лашет. За него Рихард Хилмер е лаконичен:

"Армин Лашет е кандидатът на центъра, както и той самият подчертава. Лашет се застъпва за продължаване на курса на Ангела Меркел, който - трябва да признаем - е много успешен".

Изборът, кой ще поведе германските християндемократи, има значение не само за Германия, но и за Европа, доколкото избраният лидер ще има правото да претендира за канцлерския пост след очакваната изборна победа през есента. И така да наследи Ангела Меркел. Но кой от тримата би могъл да влезе в обувките ѝ на европейската политическа сцена, г-н Хилмер?

"И за тримата кандидати това е изключително трудно. И тримата имат още много да учат. Германия, като най-силната икономика и държавата с най-голямо население в ЕС, естествено играе водеща роля. Но Меркел, с нейната въздържана и прагматична политика, успя да си изгради авторитет и уважение, които трудно могат да бъдат постигнати, особено по отношение на образа и политиката на Европа в света.

Каква роля играе пандемията за избора на лидер на най-голямата и от години управляваща партия в Германия? Ако нямаше пандемия, щеше ли критикът на Меркел Фридрих Мерц да спечели без проблеми?

"Не, не мисля. Антикризисната политика няма да играе ключова роля на парламентарните избори през есента, стига да не ни сполетят някакви неочаквани лоши събития. До тогава имунизацията ще е напреднала, а това е лъч светлина в тунела. Ключовата роля ще е за икономическата криза след пандемията. Това ще занимава не само Германия, а целия свят. И именно тук е силната страна на Фридрих Мерц - от тримата кандидати той притежава най-голямата експертиза.

Проблемът на делегатите на конгреса, които ще изберат новия лидер на ХДС, е, че не могат от сега да преценят, кои теми ще са решаващи за избирателите на парламентарния вот през есента - пандемията, икономическите последици от пандемията, климатът, миграцията?". 

В този смисъл, ще разберем ли днес, кой ще е следващият канцлер на Германия? 

"Напълно отворен е въпросът, кой ще бъде кандидатът за канцлерския пост за изборите през септември. Само кандидат, който спечели избора за лидер на ХДС с убедително мнозинство, може при победа на парламентарните избори да претендира за канцлерския пост". 

Към тримата кандидати за лидерския пост в ХДС се прибавя и Маркус Зьодер, министър-председател на Бавария и лидер на посестримата партия „Християнсоциален съюз“. Двете партии традиционно тръгват на избори с общ шпитценкандидат. 

Колко е дълга сянката, която хвърля Зьодер от Мюнхен? И защо той е най-харесваният кандидат-канцлер от германците?

"Той успя да овладее конфликтите в Християнсоциалния съюз, посестримата баварска партия на ХДС, както и между двете „сестри“ ХДС и ХСС (ХаСеСе). Заради пандемията позабравихме ожесточените спорове на тема климат, а преди това - миграция. 

Тези две теми предизвикват най-острите спорове в Германия. Дори привържениците на ХДС/ХСС не са на едно мнение и за консервативния блок е много трудно да излезе с обща и общоприета позиция. А Маркус Зьодер успя да предотврати разцеплението на ХДС/ХСС.

След това дойде Covid-19. И във вихъра на пандемията Зьодер зае позицията на Ангела Меркел за строги ограничения, които да предотвратят разпространението на заразата. Тази политика се подкрепя от голяма част от германците и това доведе до растящото доверие в Маркус Зьодер. А допълнително негово предимство е, че е добър комуникатор. За всеки политик това е много важно". 

Правят ли делегатите на конгреса сметки за това, кой председател на християндемократите е нй-добрата канддатура за канцлер или става дума само за партията, г-н Хилмер?

"На първо място е партията, защото парламентарните избори са чак през есента. А и на карта е заложено единството на християндемократите. Защото разделителните линии в ХДС все още са ясно различими - за миграцията, за климата, за отношението спрямо крйнодясната „Алтернатива за Германия“. Сегашният председател Анегрет Крамп-Каренбауер не успя да овладее тези конфликти, ХДС загуби голяма част от подкрепата си и затова тя подаде оставка.

Едва откакто канцлерът Ангела Меркел изпъкна в борбата срещу пандемията, ХДС увеличи рейтинга си и отново е стабилно на първо място в социологическите допитвания с около 35 процента подкрепа.

За делегатите на конгреса е от значение, разбира се, кой от тримата кандидати до края на мандата ще може да работи като лидер на управляващата партия рамо до рамо с канцлера, излъчен от същата партия. Трудно мога да си представя тандема „Мерц-Меркел“, които са на различни политически позиции". 

Напълно ли е изключено, Ангела Меркел все пак да се кандидатира отново?

"Единствено, ако пандемията стане причина за отлагане на парламентарните избори, мога да си представя, че тя ще остане на власт. Но иначе да, няма да се кандидатира. Трябва да се случи нещо напълно непредвидимо, за да не се оттегли. Решението й, струва ми се, е категорично. А и избирателите не биха приели добре, ако Меркел се „отметне“.

И накрая, г-н Хилмер, каква е Вашата прогноза?

"Ужасно е трудно да се направи прогноза. Мерц е с най-добри шансове да спечели първия тур, но всичко ще се реши на балотажа. Според мен, на втори тур един срещу друг ще се изправят Мерц и Лашет. Въпросът е, кого ще подкрепят тези, които ще гласуват за Рьотген. Наистина е изключително трудно да се прогнозира изходът от този вот".

Интервюто на Весела Владкова с Рихард Хилмер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Popular