автор Владимир Николов

Човечеството надделя над COVID. Или поне така изглежда. Хората отново са навън, пият бири, разхождат се по групички без досадни подробности като маски или социална дистанция. В цяла Европа мерките се разхлабват. Икономиката потръгва. Отварят се предприятия. В определени страни дори отварят салоните за красота. Важни са фризурите. Важно е да си боядисаш ноктите. Да се почувстваш като човек отново,  след като месеци наред си озверявал в дома си, чорлав, миризлив, притаен в някоя сумрачна стая, ужасен от невидимия враг, който може да се крие навсякъде и да изскочи във всеки един момент.

Отчаяно се борим за това да се завърнем към стария си начин на живот. Искаме да можем отново да ходим на работа, да слушаме оплакванията на шефове и колеги. Да прегръщаме възрастните си родители и роднини. Да целуваме децата си. Това са малките радости в живота, за които човек забравя, когато ежедневието му се върти около работата и осигуряването на стойност за работодателя.

Но нека се абстрахираме, поне за миг, от свръхпозитивните наративи, тиражирани от медиите и от лидерите на индустрията, и да погледнем какво точно се случва. Броят на заразените, действително, спадна. Развити страни като Германия вече имат под 1000 нови заболели на ден по данни на университета Джонс Хопкинс. Но всички се наслушахме на приказките за свръх разпространителите. За нищо-неподозиращите асимптоматични преносители на вируса, които могат да заразят десетки свои близки или пък дори непознати по улицата с няколко издишвания.

Да погледнем истината в очите. Коронавирусът е овладян (донякъде) единствено благодарение на тежките и твърди мерки, които бяха въведи къде навреме, къде не. Спадът, който виждаме в момента, е плод на усилия, положени преди вече близо месец. Ограниченията проработиха. Но това, което не бива да забравяме е, че лечение няма. Ваксина няма. Този вирус все още върлува, и ще продължи да върлува додето не успеем да намерим начин да имунизираме населението си. И то масово. Това означава производство на ваксини (които все още нито съществуват, нито са близо до това да просъществуват), и то в индустриални количества. Означава това да бъде направено в контекста на една от потенциално най-сериозните икономически кризи от края на Голямата Депресия насам. Само в Щатите броят на регистрираните безработни вече надхвърля 27 милиона. И то за няколко седмици. Образуват се километрични опашки пред центровете за раздаване на храна на бедни и социално слаби. В България расте безработицата с подобни темпове, въпреки, че не е толкова очевидно, тъй като при нас понятието „трудово ангажиран“ така или иначе е доста разтегливо.

Но ето, че в развития свят икономическото мислене надделя. Трябвало да бъдат отворени заведенията. Трябвало да заработи бизнесът. Не бивало, както Тръмп се изрази преди време, лекът да е по-вреден от заразата. Но това не ни ли обрича на втори дубъл? Потенциално по-смъртоносен, тъй като хората са изтощени от ограничения и слабо прикрит авторитаризъм и трудно ще бъдат принудени отново да си седят вкъщи докато слънцето огрява стаите и балконите им, а птичките пеят както не са от години насам.

Едно сравнение, което вече на всичко е омръзнало, е това с испанския грип и неговата пагубна втора вълна, която реално остава в модерната история като най-смъртоносната пандемия. Но трудно е да не се видят паралелите. Както войната и възстановяването от щетите от нея тогава разсейва населението от тлеещата зараза, която чака своя миг, така и надвисналата икономическа криза съвсем успешно ни разсея от потенциала на COVID да се завърне.

А впрочем той никъде не е отивал. Основните огнища се изместиха, феномен, който би могъл да бъде още по-катастрофален. Бразилия, Русия, Перу, Украйна, Сингапур, няколко страни от третия свят, Румъния, това са новите центрове на заразата. Места, които са важни за екологичното равновесие на планетата. Една размирна Бразилия не би се справила с пожарите в Амазонка, които за тази година се предвиждат да бъдат още по-мащабни и всеобхватни от преди. Украйна е житницата на половин Европа. А пък Русия? Ако слуховете за потискането на информация и репресиите там се окажат истина, то разпадът на тази де факто империя ще доведе до размирици и регионални войни, подобни на тези в Чечня още по пост-Съветско време.

Ами Третият свят? Как ще се справят страни като Сенегал и Нигерия, където дори нямат капацитет да изследват всички пациенти. Няма как да знаем точно колко сериозна е епидемията там. Доскоро в Конго все още бушуваше и еболата, в пореден епизод от смъртоносния танц на страната със смъртоносната болест. Към кого ще се обърнат бедните и изплашени жители на този експлоатиран и изнасилен континент? Към Китай? Същият Китай, който се прочу със склонността си да изпраща дефектни костюми и респиратори и да потулва собствените си данни относно коронавируса? Или пък към Запада, който се е изолирал напълно и вероятно ще остане затворена зона още години? Италия със сигурност няма да се върне към старите си политики на приемане на мигрантски кораби. Гърция си има погранични неразбирателства с Турция, а след размириците на Лесбос и успешния опит на местното население да изпъди мигрантите от острова си, едва ли някой би се насочил натам.

Нищо не е приключило. Числата остават същите. Числата ЩЕ се покачат. В действие влязоха редица геополитически феномени и процеси, които тепърва започват и няма да намерят своя щастлив край скоро. Гладът в Африка, предупреждава ООН, ще бъде катастрофален. Болестта, заедно с напастта от скакалци, чиито ята са с големите на градове, примесени със сушата, ще доведат до невиждано страдание. И то в период, в който развитите страни се гледат единствено с недоверие и мнителност. Втора вълна няма да има. Ние направихме така, че първата да бъде предостатъчна.

още от Владимир Николов