Аз пък харесвам 2020. То аз съм в нея откак се помня

АСПЕКТ Аз пък харесвам 2020. То аз съм в нея откак се помня
 
от Letiashtata Kozzila Erato (Елисавета Белобрадова)
Още 2004-а лежах нощем и си мислех какво ще правя, когато умра от рак или от тайствена болест. Към 2006-а ми опада половината коса от параноя, писна ми да се паникьосвам и оттогава нямам проблем да изям кебапче от земята или да пресичам магистралата, но не го правя, за да не тежа на съвестта на някого. Миналия месец като ме стегнаха гърдите, си викам “Еееее, най-сетне, дейба”, па легнах самотно на дивана и облекчено посрещнах страха си от първото реално заболяване в живота. Щото, все пак, съм най-здравият човек на планетата.
2008-а установих, че не съм неоткрит гений, а обикновена пача, която всеки момент може да изгуби работата си – така и до днес. От 2010 насам единствената ми цел в живота е на стари години да имам малък таван, където да е топло и да имам хляб. Уви, това е сложна задача, защото таванът трябва да е в Лозенец, а тука си е скъпо.
Към 2014-а разбрах, че животът е абсолютно безсмислен и ако случайно ни се струва, че има значение, туй е защото има удоволствия на тоя свят – да видиш слънцето, да прегърнеш някого, да идеш на музей в Париж.
Демек, не разбрах защо затвориха ресторантите, а оставиха Джъмбо.
Всички ще умрем – поне да можехме да си го кажем на масата пред тънко нарязано телешко, а не да крещим на каса 6 “Умри, прост дебил!”, докато се удряме с дядо Коледа, който свети в седем цвята. Дори Ларс фон Триер не успя да предположи това падение.
И ето, дойде световна пандемия. Нещо, което наистина съществува, а не е само в главата ми и дори най-спокойните хора ги хвана страх за нещо – за близък, за себе си, от Бил Гейтс. Затова през 2020 ми беше разрешено за първи път откак се помня, да лежа в депресия. Да лежиш и да не изпитваш вина, че лежиш, а не простираш, се оказа смайващо преживяване.
Сякаш някой спусна божествен декрет “Айде, тая година можете да плачете със събуждането и никой няма да ви пита раздразнено “Е, защо плачеш сега?”
Уви, годината е към края си. До лятото всички ще са ваксинирани, усмихнати и ще имат идеални профилни снимки и фантастично опънати фланелки на простора, подредени по цвят.
А аз пак ше съм си така.
2020, САМО ТИ МЕ РАЗБИРАШ!!
от  Фйсбук

Още теми...