Ако до декември не процедираме по някакъв начин Паметника на съветската армия, през 2020 вече наистина ще ни трябват героите на "Марвел", за да ни пазят, ако решим да го пипнем...

Българските паметници – най-паметните в света

20 години от взривяването на мавзолея на Георги Димитров

Dilov.info

Изкушавам се да оприлича политиката и любовта на туристическо пътуване в Северна Гърция – за да стигнеш до Кавала, минаваш през Драма. Драмата е необходимо условие за събуждане на все по-намаляващата обществена, а и лична енергия. Както в театъра без конфликт няма нито характери, нито действие, така и в политиката, без сериозен обществен конфликт няма политически личности и – по-важното – няма гласуване.

В това отношение прокурорът Гешев е безценен за българският август на 2019-а, а както е тръгнало, ще играе важна роля и в драматургията на местните избори. Свинската драма вероятно е голяма за едри и дребни животновъди, но очевидно не е в състояние да предизвика национално разтърсване и поляризиране на общественото мнение. Може би, ако се беше разгоряла в месеците по близо до Коледа щеше да е друго, но през лятото е обречена…

- РЕКЛАМА -

Зловещото убийство на малко момиче за кратко насочи обществения интерес към теми като смъртното наказание, или екзотичната “химическа кастрация“, но и те не са в състояние да накарат потребителите на социалните мрежи да спрат да постват плажни изгреви и залези и да залегнат яко в някой от окопите „за“, или „против“ връщането на смъртното наказание.

Изборите чукат на вратата, а голяма обществена поляризация не се забелязва. Нито F-16, нито АЕЦ Беленe, нито драмите на патриотите в управлението са в състояние да я създадат. А от големите разломи общественото мнение, не просто струи, а се излива обществената енергия. Един пример – взривяването на Мавзолея точно преди 20 години отприщи изключителна обществена енергия, която позволи на главния бомбаджия – Евгений Бакърджиев, вицепремиер и министър на регионалното развие и благоустройство в правителството на Иван Костов, вече като началник на изборния щаб, да постигне нечувано добри резултати за СДС на местните избори по-късно през същата година. За пръв път от 50 години БКП/БСП не е първа политическа сила по места. СДС получават 1595 места в местните парламенти (30,37 %), докато БСП –  1592 (30,31 %). Разликата изглежда малка, но ако се прибавят гласовете  на ВМРО, земеделците, дебютантите от Нов избор и Гергьовден, разликата в полза на демократичната общност е голяма. Не знам дали Бъки Бомбата, както с еднаква обич и омраза го наричаха и сини, и червени, си е давал сметка за ефекта от взривяването. Това, което видях с очите си е, че с падането си Мавзолея събори и местните интриги на местните избори и почерпи огромна обществена енергия от разлома „за“ или „против“, който разполови обществото. Уж сплоти поддръжниците на БСП, но мобилизирайки тях, в много по-голяма степен мобилизира за отпор и подкрепящите новите демократични партии и 10-годишната тогава СДС.

Събарянето на Мавзолея. Снимка “24 ЧАСА”

Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г, в 14:37 часа, а  последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г. Драмата с четирите несполучливи взривявания и клатещият се кътник на най-новата ни история поляризира българите, прати ги в окопите на едно позамряло идеологическо противопоставяне и създаде цял самостоятелен фолклор. Колкото и да се оглеждам днес, не виждам нещо, което да може да отприщи подобна обществена енергия.  Явно и на тези местни избори ще караме на местни скандали, тип „Клошмерл“…

Известен потенциал имат паметниците на съветската армия в София и Пловдив. Альошата със сравнително малко усилия може да бъде преправен на Батман, Кока-Кола, Станишев, че и на Цветан Цветанов дори, ако просто разрешат на „Артекс“ да вдигнат един висок блок с апартаменти срещу него… В София е по-трудно. Имаше опити Паметника на съветската армия да бъде поставен в модерен поп-културен контекст, основно чрез превръщането му в паметник на „Марвел“. Тези опити постигнаха сериозен, дори международен, отзвук но ефектът беше краткотраен и не породи вълна, която да се отрази на изборите.

Ако до декември не процедираме по някакъв начин Паметника на съветската армия, през 2020 вече наистина ще ни трябват героите на “Марвел”, за да ни пазят, ако решим да го пипнем…

Нещата в момента се усложняват и заради специалното законодателство, което планира  Русия за защита на нейните военни паметници в чужбина. Проектозаконът е публикуван на сайта regulation.gor.ru и предвижда сериозни глоби и до 4 години затвор за увреждане на паметници на руската бойна слава, така че, ако ще правим нещо, трябва да е бързо, за да попаднем в хипотезата на заварено положение. В противен случай, наистина ще ни трябва Айрънмен, Батман, Хълк, Супермен и останалите герои на Марвел да минат Дунав, подобно Трети украински фронт, за да ни пазят от „усложнения“. Просто новите F16 няма да са дошли дотогава.

Темата с паметниците ме занимава от десетилетия, защото като истински патриот вярвам, че българските паметници са най-паметните в света! В началото на  1999-а, с архитект Борислав Богданов  предлагахме екзотичната идея фасадата на Мавзолея да бъде запазена като спомен за комунизма, но зад нея да бъде изграден голям пясъчен часовник, два пъти по-висок, който точно в 12.00 часа да „изтича“ и да се обръща. Искахме да подчертаем, че времето побеждава и омразите, и пирамидите, лекува и примирява всички… Искахме и София да има световна атракция, подобна на Атомик в Брюксел, на Айфеловата кула, или поне на смяната на караула пред Бъкингамския дворец. Атракция, припомняща и съдбата на Източна Европа. Хората да се събират на обед и да чакат часовникът да се обърне, а по-паметливите да разказват на внуците си какво е това мавзолей…

По-късно, пак двамата от името на Движение Гергьовден, предложихме на публично обсъждане  проект Паметникът на съветската армия да не бъде разрушаван, но десакрализиран, като го превърнем в част от едно пространство за модерно изкуство. Да кажем, че идеята ни срещна разбирането, с което  Монтесума е посрещнал Кортес… За жалост нямахме нито историческия шанс, нито мускетите на Кортес, но поне поставихме въпроса за Съветската армия и българската модерност. В много европейски градове има паметници на съветската армия. В много малко европейски градове няма музей на модерното изкуство. София е един от тези градове. „Квадрат 500“ все още не може да бъде свързан с модерността по ред причини, които е безсмислено да излагам. Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул… Защо нямаме истински музей на модерното изкуство също  е не по-малко горчива тема.

Част от проекта за превръщането на Паметника в Музей на модерното изкуство, без да бъде разрушаван
Част от проекта за превръщането на Паметника в Музей на модерното изкуство, без да бъде разрушаван

Предложението ни беше Паметникът на съветската армия да не се разрушава, да не се демонтира, да не се мести в някакъв резерват за социзкуство. Предлагахме от символ на победоносното съветско оръжие да го превърнем в носеща колона на един, много нужен на София музей на модерното изкуство. Целият паметник се описва в една стъклена, полифункционална пирамида, с поставени на различни височини изложбени закрити и открити пространства, в които да се помещават постоянни и специални експозиции, инсталации и нарочни спектакли на модерното изкуство. Постройката е от метал и стъкло в надземната си част. Под земята слиза на два или три етажа, в които се помещава паркинг, археологическа част и не много административни помещения. Три булеварда  предлагат удобни влизания и излизания в комплекса. Паркът наоколо не само запазва целостта и зеленината си, но и я увеличава с усвояване на част от сегашния плочник. Сградата е „въздушна“, не затиска града, приятна за окото – в една хармонична линия със стадиона и университета.

Закриването на паметника, превръщането му от екстериорен символ в артистично и същевременно практично интериорно решение  сваля от дневен ред проблематизирането на историческото наследство. Не накърнява ничии чувства, подчертава монументалността и слепия ни възторг от един инцидент в българската история, превръщайки го в музеен експонат. От исторически символ той се превъплъщава в образец на монументалното пластично изкуство – просто един експонат – огромен, редом с другите, но в никакъв случай не по-значим. Това ще бъде „закритият паметник на България“. Без да се накърнява паметта, тя ще бъде прибрана там, където и е мястото – в музея.

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Тъжно и тъпо е Паметникът на съветската армия да е по-висок от мечтите ни за града, в който живеем. Като не броим хотелите, последната голяма модерна сграда в София е НДК. Ние заслужаваме да помечтаем за един софийски артцентър, по подобие на символните сгради – например в Париж и Лондон, които са едновременно практични и красиви, извадени от комерсиална функционалност, символи на стремежа на обитателите на един град към хармония, приемственост и модерност…

Не ми и хрумва да се полаская, че един такъв проект, може да генерира обществена енергия, достатъчна за местни избори дори само в един град. Просто се присетих от годишнината от взривяването на мавзолея и от факта, че един от обявените кандидати за кмет на София обяви свой проект за паметника. Изобщо не го коментирам. Хубаво е, че направи това, а не се впусна в коментари за ремонта на Граф Игнатиев.

 

Всъщност ние заслужаваме и това, което имаме, и това, което нямаме. Преди години Евгений Бакърджиев заяви, че ако има възможност пак би взривил мавзолея на Георги Димитров. Евгений е искрен и убеден антикомунист. Споделям голяма част от възгледите му и точно за това си мисля, че би било по-добре под някаква форма Мавзолея да беше останал. По-лесно щеше да ми е да обяснявам на младите какво е комунизма. С всеки ден се убеждаваме, колко по-сложно е да предвиждаш миналото от това да предвидиш бъдещето…

Един руснак, пък, твърдеше по телевизията, че нещата в Русия не вървят, защото мумията на Ленин не е положена в мавзолея по правилата на фън шуй… Но руснаците си имат Мавзолей и могат да си твърдят каквото поискат. Имат си и голяма армия, макар и не съветска вече, която също им помага да твърдят каквото си искат. Скоро ще си имат и законодателство, което криминализира посегателството срещу техните паметници, независимо на чия територия се намират. И независимо, че не са техни всъщност, а на тези, които са ги построили. (Съвсем друг е случаят с костницата в Лозенец, която е военен паметник и не трябва да се пипа).

 Затова сега е времето да действаме – нека всички кандидати за управници на София ясно заявят какво смятат да правят с този паметник. Нека изберем през октомври онзи, когото харесваме и ако ще правим нещо, да го направим през декември…  В този случай протакането не е дипломация, а само уголемява проблема. Изобщо, няма как да станем такива, каквито искаме, без да престанем да бъдем това, което сме. И няма нищо, което да ни припомня по-добре тази максима от паметниците.

- РЕКЛАМА -