Църква на тревненските майстори рухна в Дединци, училището сподели съдбата й

НОВИНИ Църква на тревненските майстори рухна в Дединци, училището сподели съдбата й

В Гугъл няма да намерите нито дума за църквата в село Дединци. Тя е поредната българска светиня, която рухна пред очите на местната власт. И то в селото на шампиона Никола Петров, където все още има остатъци от родната му къща. В предишните броеве на „Кореспондент” разказахме за съдбата на селото, в което представления са изнасяли дори Стоянка Мутафова и Георги Парцалев. Днешната история от Дединци обаче е за духовното, за онова, което не може да бъде купено с пари, но пък може да бъде загубено безвъзвратно.

Молитва под звездите

Вековната църква в село Дединци рухнала през миналата година. Покривът паднал и сега олтарът гледа към откритото небе.

Храмът е издигнат през 1848-ма година, а местните жители му дали името „Св. Иван Кръстител“. Тревненски майстори са работили по интериора й и дори в руините може да се види тяхното изящество. Всъщност храмът през годините е бил опора за цялото село. През Руско-турската освободителна война църквата е опожарена, но оцелява. Днес в двора на храма е запазен и гробът на прочутия летец поручик Димитър Добрев, загинал във въздуха по време на Втората световна война. Сега на лице е само камбанарията, но камбана отдавна няма. В момента се съхранява в Златарица. Пред срутване са и постройките, в които през годините са живели свещениците, а днес молитвите се четат под звездите, защото едва ли ще се намерят средства за възстановяването на храма.

Раждането на просветата

Още един духовен храм в селото отдавна не функционира. Става въпрос за местното училище „Христо Ботев“. Днес никой не може да каже кога точно е създадено, но по данни на свещеника Илия Стоянов то е съществувало още преди 1835 година. Първоначално е използвана стая от къща и през годините се е местило в различни домове.  След строителството на църквата през 1848 година е изградена и постройка за училище. Но през 1878 година е опожарена от турците. Две години по-късно се прави притвор към храма, където училището продължава да функционира. През 1900 г. помещението не е одобрено от образователните инспектори, затова се налага построяването на нова сграда. През 1903 година жителите на селото закупуват земя от Аврам Вълев и започва строителство на двуетажна сграда за училище.

Напук на безхаберието 

Днес постройката е напълно изоставена.

В стаите са разпръснати стари книги от някогашната библиотека. Прозорците са разбити, а стаите са празни. Няма ги чиновете, на които са учили поколения българи, ограбена е и цялата инсталация на сградата. Всъщност училището затваря врати през 60-те години. Имало идея да стане старчески дом, но така и не се осъществила. Сградата все още съществува, въпреки че е завършена през 1905 година. Тя е една от постройките в селото, която оцелява напук на безхаберието и всекидневните кражби. Всъщност на зданието все още е изписано: Народно начално училище „Христо Ботев“, село Дединци, Еленско“. Но днес селото е в територията на община Златарица и на практика е общинска собственост. Местната власт обаче не полага грижи за имотите си, в това число и за къщата на великия Никола Петров. Възрастните хора са казали, че в едно село трябва да има църква, читалище и училище. Днес там няма нито едно от изброените, всъщност вече няма и хора…

Михаил МИХАЛЕВ http://regnews.net 

Още теми...