Девина Василева: Изкуството го има, когато с различни средства можеш да разкажеш история

Дебютният филм на Девина Василева „Хлад“ получи първата си награда от Международния кинофестивал в Амстердам. Проектът е изтъкан от минимализъм – със статична камера и без думи разказва история, онагледява определени състояния на съзнанието, проследява човешкото поведение през досега с един… обикновен хладилник. 21-годишната Девина Василева не крие радостта си, че е имала подкрепа да осъществи тази „леко нестандартна идея“. „Аз съм от тези хора, които гледат да не мислят за това, което хората ще помислят, това много разсейва. Много хъс имаше, просто се хвърлих и казваме – работим, правим го, не мислим какво ще се случва след това. С много адреналин и желание го изпълнихме.“ Девина Василева има подчертан интерес към предметите и как те влияят върху нашия бит, „защото без предмет няма бит“. В най-малките всекидневни движения могат да си проличат доста по-дълбоки човешки взаимоотношения, смята тя. Идеята й хрумнала в университета, докато гледала хладилника. „И си казах – колко е малко (в общежитията всичко е в джобен вариант), целият ми живот в момента се побира в една стая, в едно студио, в което всичко е на едно място. Оттам тръгнах и се пробвах да го смалявам още повече, докато стигна до нещо толкова минималистично. Хладилникът е този домашен уред, който може да консервира храната, която ядем, но не може да я сготви, не може да я променя, няма тази топлина, която останалата част от къщата поднася, и уют. Той само предпазва от промяна.“ „Хлад“ е филм без думи, с внимание в детайлите. Камерата е наблюдател. Затова и сценарият бил пълен с описания. „Предимно авторова реч. Докато го писах, колкото и да съм се пробвала да включа възможно най-много детайли, не е съвсем хореографирано цялото.“ Музиката за 20-минутната лента е на младия музикант Милен Апостолов. „Той просто усети от какво има нужда този ням филм и изкара тази тревога, нервност, която исках да е там.“ Девина Василева определя старта си като ударен. „Хлад“ вече е в няколко селекции на кинофоруми. Тя танцува, рисува, свири на пиано, обича Шекспир, учи английска литература и драма в Университета „Куин Мери“. Като дете на актьори (Нина Димитрова и Васил Василев – Зуека) има естествен има интерес към театъра и киното. Признава, че дълго време е изисквала от себе си да избере своето призвание, както ни учат от малки. „Но мисля, че заради това, че имам досег с различни начини на изразяване в изкуствата, оттук нататък ще започна да комбинирам. Не искам да избирам. Изкуството съществува, ако има баланс на различни средства, с които можеш да разказваш история.“А има ли сценична треска?„Треската винаги я има – и след дебюта, и във всяко едно нещо, което правим.“ Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Start typing and press Enter to search