По-добре е от анален секс срещу тъжни листа

 Dilov.info

Вижте, някак си трябва да продължим да живеем, въпреки вестта, че имащите власт се облагодетелстват с апартаменти! Този проблем с имащите власт го имаме от преди изобретяването на апартаментите. Всяка красива стара къща в София, Пловдив и Търново е построена от имащи власт по онова време. Подозирам, че и в праисторически план, имащите власт са се уреждали с по-добрите пещери.  Както би казал Цветан Цветанов, това, което имаме като имащи власт е по-дразнещо от имането на имащите власт в исторически план.

Да ви разкажа нещо, което няма общо с темата. Или има? Амазонските индианци яномами – до средата на 90-те години –  нямали дума за анален секс. После се появил изразът лизо-му. Етимологията му е забавна – някой си Жак Лизо, френски антрополог и лингвист, повече от 20 години живял сред племето и го изучвал…

Друга племенна група в Амазония – каяло – едва от десет години имат дума за пари  – „пи-о-каприн”, което в превод означава „тъжни листа”.  Може би може да обобщим, че историята на загубената невинност е преди всичко анален секс срещу тъжни листа? Събирали са тъжни листа в излишък някои от управляващите и в момента… плащат с метафоричен публичен анален секс, който им идва от медиите и от партийния им началник. Зрелище, прелюбопитно за широките народни маси и по някакъв срамен начин, пречистващо.

Накратко: Rock around the … apartment

Защото всичко това се случва в една разтърсваща от знаменателни събития седмица. Например, точно преди 65 години  Бил Хейли записва на плоча песента си „Rock around the clock“, поради което денят 12 април 1954  се приема за рождена дата на рокендрола. А пък седмицата започна с друга знаменателна 60-годишнина – на куклата Барби. Създателката ѝ, Рут Хандел, която я изработва за американската фирма  Mattel в щата Уисконсин, я кръщава  Барбара Милисънт Робъртс. И е ѝ измислила цяло семейство: три сестри, в добавка и сложна интрига с приятеля ѝ Кен, неговия брат  Раян, който също е влюбен в Барби, както и гадна приятелка – Ракел, която пък е влюбена в Кен и се опитва да го раздели от Барби… Едно единствено нещо е пропуснала да отбележи създателката – че за прототип на Барби  е използвала немската секс-кукла Лили.

И този  Rock around the… Barbie започва и завършва със секс, както повечето човешки начинания. Защото тази играчка е безспорно едно от най-сексистките проявления на модерния свят и аз се чудя, защо световните женски движения още не са му се нахвърлили, а продължават да дъвчат старите кокали на Уди Алън, например. В сравнение с присъствието на Барби в поп-културата, и Уди, и целувката на Кобрата са невинни като новородена сърна! Седмицата започна с 8 април – Световния ден за борба с генномодифицираните организми, а Барби си е ГМО отвсякъде. Не един и два са случаите на оперативно премахване на ребра от дами, твърдо решени да имат и те непостижимата талия на Барби.

Дали да не се издигнем малко над нещата и да се опитаме да завъртим рока над стратосферата? В космическия месец април (на 12 април 1961  излита Восток 1 с Гагарин на борда ), отбелязваме и 40 годишнината от полета на Георги Иванов. Случи се, ако не знаете, в осем и половина вечерта, московско време на 10 април 1979-а. И е нещо, с което наистина трябва да се гордеем. Защото не беше поредната разходка в орбита на „куфар” от братска социалистическа страна, а сложна и рискована космическа мисия, която именно нашият Гошо спаси.  Спомням си много добре тази дата, защото – дадох си сметка по-късно – зашеметени от повсеместната соц-пропаганда тогава –  така и не разбрахме какво точно се случи. А стана нещо, случвало се столетия с българите – истинският им характер се проявява в тежки моменти. Оставиш ли ги да им е леко… почват да крадат и да си строят апартаменти. Тежко ли им е – Одрин, Дойран, Страцин, Сливница… Да не изпадам в патриотично умиление, но онези 47 часа и 1 минута на Георги Иванов в космоса са били наистина много тежки.

И въпреки опитите му скромно да омаловажи своя принос и да отдаде дължимото и на Рукавишников, истината е, че полетът на Съюз-33 и изводите от злополучната мисия, спасена от Георги Иванов са сред най-важните уроци в модерната космонавтика. Ситуацията е и един от първите опасни сблъсъци между човек и компютърна програма, застрашаваща живота на хората. Програмираната система за коригиране на скоростта се включва автоматично, за да компенсира по-бързото (според нея) приближаване на Съюз-33 към орбиталната станция Салют-6. Предизвиканото форсиране на двигателя, за да убие скоростта, прогаря едната страна на горивната камера и практически унищожава кораба…

Rock around the… Kurt Vonnegut

Да не досаждам с повече технически подробности – на когото му е интересно има къде да прочете. Важно е да си припомним този ден, а и други дни, в които сме се справяли в тежки и невероятни условия. И да не обръщаме чак толкова голямо внимание на тъпите копелета. Както пише Кърт Вонегът, с когото се разделихме на 11 април преди 12 години, „Проблемът на тъпите копелета е, че са твърде тъпи, за да могат да повярват в съществуващата възможност да бъдеш умен”. Ние някак си успяхме през последните три десетилетия да си селектираме изключителен политически елит, с коефициент на интелигентност по-нисък и от този на 60-годишната кукла барби. Барбекю, направо! Защото барби с IQ си е барбекю отвсякъде! Поне на английски е така.

Но съществува надеждата, че като народ се вкарахме сами в това политическо приключение, наречено „демокрация” с идеята, че ако ни е тежко, може би все пак отново ще се прояви онзи здрав и решителен характер, с който сме спечелили толкова битки и на земята, и в Космоса.

Така, че мислете. Идват избори и винаги можете да върнете социалистите на власт. Тогава със сигурност ни очакват нови „космически подвизи” по оцеляване за всеки от нас. Въпреки, че  – да цитирам пак Вонегът –  „…толкова е тежко да мислиш постоянно в една Вселена, напълно лишена от смисъл”.

Но пък и никой не е обещавал да бъде леко, нали?!

 А на политиците, които тази седмица продължиха усилено да се замерят с тъпанарски компромати, можем само да припомним още една мисъл на мустакатия американски германец от Индианополис: „Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме”. Впрочем, има забавна прилика между Вонегът и Георги Иванов  и тя не е само в мустаците.  И двамата са изследователи на едни болезнени граници на виреене на човека. Всеки по свой начин.

- РЕКЛАМА -