Документален разказ разгръща военната история на „триъгълника на смъртта“

Предстои да излезе книгата “53-ти мотострелкови полк и гарнизон Средец“ – документален разказ за военната служба в т.нар. „триъгълник на смъртта“ в югоизточната част на България. Книгата се издава с подкрепата на Община Средец и е посветена на 70-годишнината от създаването на полка. Авторът – майор Божидар Камалиев, е избрал документалния подход, за да популяризира мащабната по думите му история на полка и гарнизона. Младите хора трябва да знаят и помнят какво е било, вярва той. В книгата се опитвам да се върна в годините, когато военната професия беше съдба, сподели той в предаването „Преди всички“ на БНР. „Тази книга е книга за паметта, няма претенции да е изчерпателна в документалната си част, но със сигурност в съдържанието няма подмяна на факти и събития.“ „Това бяха най-подготвените войски. Триъгълникът се образува между гарнизоните Звездец, Грудово (днес Средец – бел. ред.) и Елхово“, разказа майор Камалиев. „За войниците това бяха най-тежките гарнизони, службата беше истинска. Всичко се изпълняваше реално, постоянна бойна готовност – 24 часа в денонощието ние бяхме на разположение.“ Редакторът на изданието Станимир Димитров посочи, че е подходил към темата със скептицизъм, мислейки, че ще се срещне с нещо скучно. Оказало се, че е „изключително увлекателен разказ, богато орнаментиран със снимков материал, изпъстрен с интересни, любопитни случки“.Тази книга може да те накара да забравиш, че четеш и започваш да виждаш онова, което се случва, коментира той. „Тя има атмосфера, макар че езикът не е разточителен.“ Самият Димитров също е служил в този район, но признава, че от книгата е научил много и за вече забравени ценности. „Забелязах как е уловен духът на самата служба.“ „Условията бяха максимално близки до бойните. Не става въпрос за симулация, а за отговорна, тежка подготовка на войниците, които трябва да пазят родината“, подчерта още редакторът на документалната книга.След закриването на гарнизоните поделенията останали безстопанствени и сега не може да се разпознае нищо от това, което е било, всичко е разрушено, изтъкна Станимир Димитров. „Не просто носталгия, а си е трагедия това, което се случи после. Ние искаме нашите младежи да израстват в дух на ценности, морал, уважение и почит към традицията, а нямаме какво да им покажем. Военната служба все по-често остава като фолклор, легенда, а всъщност… имаше я българската армия, действаща беше.“Повече ще научите от звуковия файл. 

Start typing and press Enter to search