Newmedia21

Д-р Лора Симеонова

(Откъси от научна статия)

Разпределение на респондентите при следването на инфлуенсъри по образование

Първото място във възрастта до 45 години си делят Георги Господинов и Любен Дилов-син (29.2), а третото място е за Белобрадова. Вече в това поколение се усеща възходът на експертите, като някои от тях – като проф. Дайнов и Илиян Василев, се изравняват със Слави Трифонов. Разочароващият дотук Емил Джасим успява да мине 10%, а „хитът“ Иванка Курвоазие няма нито един фен.

В редиците на висшистите класацията е малко по-различна – на върха отново са двама:

Ерата на инфлуенсърите – кой реди дневния ред в българския „Фейсбук“?

Как съвременните читатели използват социалните мрежи? Кой формира дневния ред във „Фейсбук“ – медиите или приятелите ни?

Ставаме ли по-ангажирана и „гладна“ за информация публика в ерата на Web 4.0? Кои са най-следваните лидери на мнение в българския „Фейсбук“? И най-вече – имат ли властта да променят убежденията ни и да дирижират обществено-политическия живот? Настоящото изследване отговаря на тези актуални въпроси, като позволява на аудиторията да подреди в класация най-влиятелните гласове в социалната мрежа у нас и измерва емпирично доколко дискусиите в платформите влияят на мненията на потребителите.

Ключови думи: лидери на мнение, инфлуенсъри, последователи, социални мрежи, публичен дневен ред

Хегемонията на социалните медии – както в частния, така и в обществения живот, променя философията на общуване между журналисти, лидери на мнение и публика. 5 ключови тенденции налагат преосмислянето на класическата парадигма за многостепенния поток на комуникация и надграждането му до нов, авторски метаморфичен модел, а именно:

  • Всеки има трибуна
  • Авторитетите слизат от пиедестала
  • Разговорите за политика от хола се местят в чата
  • Медиите губят ексклузивитета си
  • Раждат се нови медийни екосистеми

Тази трансформация позволява на всеки от „играчите“ по веригата да влиза от роля в роля или да поемат няколко функции едновременно. Така се ражда хипотезата, че уникалната среда на социалните мрежи засилва влиянието на лидерите на мнение, което се случва за сметка на отслабването на „властта“ на медиите в ролята им на пазачи на информационния вход. Паралелно с това, аудиторията става по-активна.

В надградения авторски метаморфичен модел за потока на комуникация е заложено, че в контекста на Web 4.0 лидерите на мнение се разделят в четири основни категории, с по две подкатегории: автентични (традиционни и модерни), елитни (традиционни и модерни), „родени в уеб“ (авторитети и зевзеци) и еднодневки.

Настоящото изследване си поставя задачата да се типологизират най-влиятелните личности в полето на българските социални мрежи, чиито мнения влияят на дневния ред на обществото. За да бъде изпълнена, системно са следени и анализирани (с помощта на контент-анализ в периода 2007-2019 г.) стотици профили в родния „Фейсбук“. Селектираните инфлуенсъри са разделени в 6 категории.

Списъкът на 41-те лидери на мнение е съставен от:

ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ

  • Бойко Борисов
  • Радан Кънев
  • Корнелия Нинова
  • Валери Симеонов

 ЖУРНАЛИСТИ И ПУБЛИЦИСТИ

  • Мартин Карбовски
  • Кеворк Кеворкян
  • Светослав Иванов
  • Миролюба Бенатова
  • Полина Паунова
  • Драгомир Симеонов
  • Георги Милков
  • Капка Тодорова
  • Емил Кошлуков
  • Самуил Петканов

 ТВ ВОДЕЩИ, СЦЕНАРИСТИ И ПРОДУЦЕНТИ

  • Слави Трифонов
  • Любен Дилов-син
  • Иво Сиромахов
  • Магърдич Халваджиян
  • Къци Вапцаров

БЛОГЪРИ И АКТИВИСТИ

  • Венци Мицов
  • Асен Генов
  • Теодор Михайлов
  • Вени Марковски
  • Емил Джасим
  • Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова)
  • Красимира Хаджииванова
  • Ванеса Виденова
  • Кухата лейка
  • Иванка Курвоазие

 ЕКСПЕРТИ И АНАЛИЗАТОРИ

  • Доц. Огнян Минчев
  • Проф. Ивайло Дичев
  • Проф. Евгений Дайнов
  • Проф. Александър Кьосев
  • Илиян Василев
  • Владимир Каролев

   АРТ ЕЛИТ – ПИСАТЕЛИ, ПОЕТИ, АКТЬОРИ И ПЕВЦИ

  • Георги Господинов Top of Form
  • Калин Терзийски
  • Илиян Любомиров
  • Милен Русков
  • Иван Ласкин
  • Рут Колева

Лидерите на мнение, намерили място в селекцията, са избрани по следните критерии:

  • Да имат над 2 500 последователи в социалната мрежа и да публикуват регулярно в профилите си;
  • Публикациите в профилите им да са публични, за да позволяват да бъдат четени и споделяни от потребители, които не са непременно в списъка им с „Приятели“;
  • Да изразяват позицията си по значими обществени и политически теми, които са част от дневния ред на медиите.

След контент-анализа, 41-те лидери на мнение са включени и в онлайн проучване сред 333-а потребители на „Фейсбук“, които да подредят „класацията“ на най-влиятелните гласове в българската социална мрежа. Анкетната карта се състои от общо 21 въпроса – 14 затворени и 7 мултивариантни. Основните теми, около които е фокусирано изследването, са:

  • Колко често и с каква цел потребителите използват социалните мрежи?
  • Кои са предпочитаните източници на информация?
  • Колко често се четат новини онлайн и кой ги споделя?
  • Следват ли потребителите елитни и „родени в уеб“ лидери на мнение и кои авторитети в социалната мрежа събират най-голяма публика?
  • Кои са най-влиятелните потребители в българската социална мрежа?
  • По-активна ли е аудиторията в социалната мрежа и дали гражданската мобилизация онлайн води до такава офлайн?
  • Променят ли дискусиите онлайн на мненията на потребителите?

Настоящата научна студия представя част от най-интересните резултати от онлайн анкетата сред представителите на аудиторията в българския „Фейсбук“.

АНАЛИЗ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ДАННИ

Предвид случайната извадка на анкетата, разпределението на респондентите по пол, възраст и образование е неравномерно. Още във Въпрос №1 става ясно, че дамите доминират – съотношението жени-мъже е 77.5 на 22.5%. Ето защо, белегът „пол“ ще бъде изключен при кръстосаните анализи и коментара на данните. Тенденцията се запазва и при Въпрос №2 – „Вашето образование е:“, 2/3 от респондентите (67%) са висшисти, делът на студентите и докторантите е 19.2 на сто, а най-малко са анкетираните със средно образование – 13.8%. По следващия показател – възраст, огромно е мнозинството (78.6%) на респондентите до 40-годишна възраст.

**

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ – НАЧИНИ НА УПОТРЕБА

Социалните мрежи се налагат като основен канал за достъп до информация. 82 на сто потребителите потвърждават, че платформите действат като медия. Тази им функция дори изпреварва една от основните им задачи – да развличат. С над 10% по-малко – или 71.2%, са потребителите, които използват социалните мрежи за забавление. Но в същността си, очаквано платформите остават инструмент за поддържане на връзка с близки, приятели и познати, потвърждават гласовете на 93.7 на сто от респондентите. Почти всеки втори (47.7%) пък работи през социалните мрежи, показват още резултатите.

Кои са най-големите търсачи на забавление в социалната мрежа? Отговорът на този въпрос не носи изненади. „Шампиони“ са най-младите – с 83.1 на сто. С възрастта, логично, трендът върви надолу. Така, при респондентите над 60 години, едва 11% търсят забавление в платформите. Отново в тази група се очертава предвидима тенденция – единствено те не възприемат социалните мрежи като толкова важен канал за поддържане на междуличностната комуникация с близки и познати. Ако в останалите 8 възрастови групи средно над 90% мотивират ползването именно с този базов инструмент на платформите, при хората на 60 години процентът е 66.7. Този феномен има обяснение – във въпросната социалната група междуличностната комуникация в най-малка степен „мигрира“ онлайн. И „доброто старо“ общуване очи в очи или по телефона още не е „погълнато“ от социалните мрежи.

Резултатите потвърждават и наблюдението, че хората със средно образование най-често се информират от социалните мрежи . 87% от тях влизат, за да четат новини. Като при студентите делът намалява на 82.8%, за да стигне до 80.7% при висшистите. Кръстосаният анализ извежда още тенденцията, че обучаващите се в най-голяма степен влизат в социалните мрежи за забавление – 79.7%, го правят, докато при другите две групи е в рамките на 69%. И още един „щрих“ от проучването – логично, хората със средно образование най-малко използват платформите за работа – едва 30.4 на сто го правят. При студентите и висшистите данните са сходни – 50-51%, сочи кръстосаният анализ.

КЛАСАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИНФЛУЕНСЪРИ

Кои са най-авторитетните сред извадката от 41 лидери на мнение, типологизирани по-рано в изследването, измерва Въпрос №14. Той е мултивариантен и в него е включена и опцията „Никого/Друг“ – за да се проследи дали отговорите в нея ще излъчат инфлуенсъри, които са пропуснати и подценени при селектирането. Очакването не се потвърждава – поне от гледна точка на задачите, които си поставя настоящият анализ. Повечето респонденти са посочили звезди от световния шоубизнес като Скалата или Пинк, неназовани политици или блогъри от чужбина, ансамбълът ни по художествена гимнастика, медии и т.н. Няма достатъчно съвпадащи резултати, които да дадат повод за включване на предложените инфлуенсъри в изследването.

Анализът на данните показва още, че отговорилите „Не следвам никого от посочените“ представляват 21% от общата извадка на респондентите. От тях над 47% са отговорили положително на Въпрос №12 „Следвате ли известни личности в социалните мрежи, които не познавате в реалния живот?“, показа кръстосаният анализ. Изследвайки групата и демографски, става ясно, че 75.8% от респондентите са концентрирани във възрастовата група между 26 и 40 години, като 34.3 на сто са между 31 и 35 години. Най-малко от тях се срещат при най-възрастните – в последните три групи има само по 1.4%. Делът им при най-младите е 7.1%, а при хората между 45 и 50 години – 5.7%. При кръстосания анализ по образователен признак, се оказва, че над 75% от групата е с висше образование, 15.7 на сто са със средно, а само 8.6 на сто – студенти или докторанти.

Как обаче заинтересованите „подреждат“ класацията на инфлуенсърите, селектирани във Въпрос №14? Лидерът на мнение с най-много последователи в селекцията на 41-те – журналистът Мартин Карбовски, има и най-много последователи сред респондентите в анкетата, показват резултатите. Водещият на „Втори план“ се очертава като едноличен лидер на върха на класацията с 23.4%. В челото й намират място още няколко журналисти – Миролюба Бенатова (15%), Светослав Иванов (14.7%), Полина Паунова и с Георги Милков (с по 9.6%), Драгомир Симеонов (8.7%). По-назад остават Самуил Петканов (7.5%), Емил Кошлуков (6.9%) и – в известна степен изненадващо, заради огромната си аудитория във „Фейсбук“ – Кеворк Кеворкян с 6.3%, както и Капка Тодорова (4.5%). Този резултат потвърждава очертаната вече тенденция, че сред потребителите в социалните мрежи има „глад“ за подготвени говорители по важните теми на деня – независимо дали езикът им е радикален и експресивен – като на Карбовски и учителя му Кеворкян, както и на Кошлуков, аргументиран и балансиран – като при Паунова, Бенатова, Иванов, Милков и Тодорова, или силно саркастичен – по примера на Симеонов и Петканов.

Не така стои въпросът в групата на политиците – елитните модерни инфлуенсъри, включени в извадката ни. От тях само „всенародният любимец“ Бойко Борисов успява да влезе в Топ 5. Радан Кънев – един от най-ангажираните онлайн политически лидери, събира едва 6.9% последователи. Червената Корнелия Нинова пък остава на дъното с 3%, като по-малко активният Валери Симеонов дори е с 1.8%. Този резултат не е изненадващ, като се има предвид кризата в доверието към политика (граничеща дори с отвращение), както и обоснованото предубеждението на потребителите, че лидерите използват социалните мрежи за още един инструмент за ПР, а не за истинска обратна връзка с публиката си.

Симптоматичен е „пробивът“ на „родените в уеб“ инфлуенсъри в челото на класацията – шестото място държи Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozilla Erato) с цели 15.6%, като изпреварва всички журналисти без „шампиона“ Карбовски. Партньорката й в „МАЙКО МИЛА“ Красимира Хаджииванова (Krasitta) пък е на 11-то място със сериозната аудитория от 10.5%. И в социалната мрежа Белобрадова показва преднина пред Krasitta – по отношение на последователи и реакции към публикациите й. Добре поставен е и активистът и издател на „Терминал 3“ Теодор Михайлов с 8.1%, както и Венци Мицов със своите 7.2%. Любопитно е Емил Джасим остава далеч назад с 3.6%, макар да е един от най-продуктивните инфлуенсъри в социалната мрежа. Тук вероятно играят роля два аспекта – първо, откритата му ангажираност с партия „Да, България“, която в някаква степен го слага в графата „политик“ и компрометира доверието към него. И на второ място, не бива да се подценява кампанията, която част от медиите водеха срещу него покрай скандала с „Левски е ла*но“I. Подобна съдба има и „бащата“ на хаштага #ДАНСwithme Асен Генов, който очевидно не се ориентира добре в „мътните води“ след буреносната 2013-2014 г. и сега остава в периферията на вниманието.

Голямата изненада в редиците на „родените в уеб“ обаче категорично е „иконата на българския Интернет“ – Иванка Курвоазие. Със своите 9.9% тя побеждава журналисти, политици, писатели, анализатори и доказва, че дискурсът на гротеската, на бруталния сарказъм „продава най-добре“ в ерата на Web 4.0.

Шоуто е незаобиколим и вечен хегемон – включително и в социалната мрежа, показват още данните. Най-ярките лица на този бизнес:

  •  Иво Сиромахов (18.9%)

  • Любен Дилов-син (18.9%)

  • Слави Трифонов (15.9%) 

  • Магърдич Халваджиян (12%)

потвърждават, че зрелищата, вицовете и остроумията са най-търсената „стока“ и във виртуалния свят.

Още в следващата група обаче – до 30 години, се наблюдава разместване. На „върха“ отново е Мартин Карбовски, който си дели челното място със Слави Трифонов (по 21.3%). „Родените в уеб“ Белобрадова, Хаджииванова и Курвоазие влизат в първата десетица, премиерът остава в най-следваните лидери, както и представителите на шоуто Дилов, Халваджиян и Сиромахов. Експертите продължават да са на дъното, като само професорите Кьосев и Дичев успяват да се отделят от нулата. Изключение прави високата позиция на Каролев, което очевидно се дължи на саркастичния му подход.

С преминаването на бариерата от 30 години, расте и влиянието на „родените в уеб“. В тази група №1 е Козилата Белобрадова (18.9%), а партньорката й също е в Топ 5. Там задържат позиции и Карбовски, Сиромахов и Дилов-син, Слави губи и изравнява ниво с Борисов, но остава в десетката. Втората половина от таблицата е заета от журналисти, а експертите бавно започват да качват процентите си.

В поколението на родените през 70-те и 80-те лидер отново е Мартин Карбовски (22%) – не е изненада, той все още не е загубил харизмата си на кумир от 90-те специално при тези респонденти. С 5 процента зад него е още един инфлуенсър, натоварен с носталгията от края на XX век – Слави Трифонов. В тази група най-високо се качва и Иванка Курвоазие, която се изравнява със своите 9.8% с Магърдич Халваджиян, Георги Господинов, Иво Сиромахов, Любен Дилов-син и Миролюба Бенатова. Тук най-сетне от „недрата“ на таблицата „изплува“ Радан Кънев и влиза в Топ 10, като изпреварва губещия последователи премиер. При тази група започва и една тенденция на „скупчване“ на инфлуенсърите около 3 или 4 резултата, която се запазва до края.

При над 40-годишните, той ще удвои резултата си – вече събира 20.8%, колкото имат и Карбовски, Мицов и Паунова.

Първото място във възрастта до 45 години си делят Георги Господинов и Любен Дилов-син (29.2), а третото място е за Белобрадова. Вече в това поколение се усеща възходът на експертите, като някои от тях – като проф. Дайнов и Илиян Василев, се изравняват със Слави Трифонов. Разочароващият дотук Емил Джасим успява да мине 10%, а „хитът“ Иванка Курвоазие няма нито един фен.

В редиците на висшистите класацията е малко по-различна – на върха отново са двама:

  • Мартин Карбовски и Елисавета Белобрадова с 19.3%,

  • Любен Дилов-син (18.8%),

  • Иво Сиромахов (18.4%)

  • Слави Трифонов (14.3%)

  • Георги Господинов (13%) 

  • Бойко Борисов (12.1%).

Тук – извън хегемонията на наложените от медийната среда авторитети, впечатляващ е пробивът на Белобрадова. И емпиричното проучване доказва потенциала й да формира лоялна и широка публика около себе си.

Изводи

Изследването на резултатите от онлайн анкетата с 333 респонденти си поставя задачата да провери емпирично как българските потребители използват социалните мрежи, дали ги предпочитат като източник на новини и доколко мненията, с които се сблъскват в тях, влияят на нагласите ми. Какво показват резултатите?

  • Колко често и с каква цел потребителите използват социалните мрежи – данните показват, че 97.9% ежедневно влизат в социалните мрежи, без значение от пола, образованието и възрастта си. „Фейсбук“ е най-предпочитаната платформа от всички, с 98.8% регистрирани респонденти. Анализът показва още, че потребителите използват социалните мрежи по-често за информация (82%) вместо за забавление (71.2%), но основната им функция остава връзката с приятелите, познатите и роднините (93.7%);
  • Кои са предпочитаните източници на информация – социалните мрежи са най-предпочитаният източник на информация (78.4%), като дори при най-възрастните респонденти се нареждат на второ място след телевизията;
  • Колко често се четат новини онлайн и кой ги споделя – над 63 на сто всекидневно четат новини в социалните мрежи, 71.2 на сто следват профили на медии, но информациите, които четат в нея, най-често са споделени от приятели – в 70.3% (с почти 3% по-често от онези, идващи от медиите);
  • Следват ли потребителите елитни и „родени в уеб“ лидери на мнение и кои авторитети в социалната мрежа събират най-голяма публика – 73.7% следят непознати известни личности в социалната мрежа, най-много последователи имат актьорите, певците и журналистите, а „родените в уеб инфлуенсъри“ се нареждат на 5-то място с 39.6 на сто;
  • Кои са най-влиятелните потребители в българската социална мрежа – класирани са най-влиятелните инфлуенсъри в социалната мрежа, като лидер се откроява журналистът Мартин Карбовски. При кръстосаните анализи по пол, възраст и образование, най-стабилни нива сред всички респонденти държат журналистите и шоумените, а големият „пробив“ сред елитните инфлуенсъри правят „родените в уеб“ лидери на мнение, които дори оглавяват класацията при висшистите и хората в активна възраст;
  • По-активна ли е аудиторията в социалната мрежа и дали гражданската мобилизация онлайн води до такава офлайн – аудиторията активно търси информация (82%) и членува в групи по интересни в социалните мрежи (94%). Заключението след анализът на данните е, че респондентите са по-склонни да дарят пари или труд за каузи, зародили се онлайн (50.8%), отколкото да излязат на протест, инспириран във „Фейсбук“ или „Туитър“ (32.7%);
  • Влияят ли дискусиите онлайн на мненията на потребителите – влияят, показват анализите. Като по-активната публика – онези, които следват лидери на мнение в социалните мрежи, са до два пъти по-склонни да променят позициите по даден въпрос след дебат онлайн.

Изводът е красноречив – ерата на Web 4.0 е Ерата на инфлуенсърите.

https://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/erata-na-influensarite-koj-redi-dnevniya-red-v-balgarskiya-fejsbuk/

- РЕКЛАМА -