Изложба с участието на: Алла Георгиева, Генади Гатев, Иван Богданов, Иван Кюранов, Йоана Ангелова, Йоана Калудова, Калоян Богданов, Лиляна Караджова, Людмила Магдалена, Петер Цанев, Петко Дурмана, Росен Тошев, Росица Гецова, Свилен Стефанов

(16.05. – 07.06.2019)

- РЕКЛАМА -

Официално откриване:

16 май – четвъртък, 18.00 часа

улица „Иван Вазов“ 14, София (ъгъла на улица „6-ти септември“)

  Днес все по-трудно бихме могли да дефинираме същността на фотографията или да определим нейния характер. От XIX век тя наложи поддържането на визуален ред, който се предполага, че е универсален и същевременно неутрален.

Въпросът: “Дали фотографията е изкуство или не?” съпътства цялата нейна история, докато през 30-те години на XX век Валтер Бенямин трансформира въпроса в: “Дали фотографията не промени самата природа на изкуството ?

Съвременните информационни технологии и разпространението на изображения конструираха пространство, което вече не е географско, а пространство от свиващо се време. Това е магически реконструирана реалност, трансформирана в глобален изобразителен сценарий. Тази тотална визуалност, не само отстрани хегемонията на хилядолетната култура на текста, но и ,,забрави“ изначалния характер на изображението като ориентиращ постулат. Това доведе до амнезия, където самият живот се превърна във функция на изображенията- миналото се разкрива като неубедително, настоящето е определено от клишираната нормативност на понятията, а линеарността на историята се оказва размита между факти и фикции.

Технологичната среда промени не само изкуството, а трансформира пространството, промени съзнанието, усещанията и възприятията. Реалността се трансформира в илюзия за реалност, където изображенията поддържат илюзията за участие в случването- участие в постистория, постистина или …..постизкуство !? Това извежда на преден план въпросът за преосмисляне на събитията, тоест излизане от илюзията за участие. Дали фотографията която ни доведе до това състояние, сега би могла да ни предложи алтернатива на съвременността и излизане от средата, където всичко е възможно, където липсват норми, критерии и правила !?

Авторите в изложбата се стремят да отговорят на този въпрос, като ни показват едно ново интерпретиране на изображението. Това е изложба в която със средствата на медията се преосмисля характера на самата идея за изкуство.

Произведенията в изложбата не са просто фотографски изображения. Те съдържат в себе си усещането за състояние на неопределеност, състояние на компресирано време и хипертрофирано пространство. Те са илюзорни, утопични и спекулативни, като същевременно носят желание за излизане от халюцинацията на съвременността и преосмисляне на съществуването. Визуалното изживяване е извън рамката на една истина, отвъд определената хронология на историята и отвъд субективността.

Съвременното изкуство със средствата на фотографията ни приканва към постоянни трансформации. Сега, фотографската среда се сблъсква с това, което е отвъд нея: това, което отваря експериментални начини за възприемане и реагиране на неопределеността.Работите включени в експозицията ни показват, че за фотографията не всичко още е казано, а и не би могло бъде казано напълно.

Единственото, в което може да сме сигурни е, че след фотографията, отново идва ….фотографията.

Генади Гатев

- РЕКЛАМА -