Гергьовден: Голям ден Великден, йош по-голям Гергьовден

Гергьовден се смята за най-големият празник през годината, по-голям и от Великден.

Така казва и народната песен :
„Голям ден Великден
йош по-голям Гергьовден”.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойката от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си разделили годината по братски – за Свети Георги лятото, а за Свети Димитър – зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите – овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.
Името Георги означава земеделец. Ог гео – земя и ерго – работя.

Гергьовден е празник на празниците и се вярва, че слага началото на новия живот с пролетната зелена. Затова се казва че „ пролетта се пуква и живот се буква.” Ранно сутринта, стопанинът трябва да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Забучва се и в нивата, лозето, градината, бостана и ливадите. Всеки трябва да закичи себе си за здраве и за добро, да се хване за зелено дърво и да се залюлее с ръце на зелен клон. Връзват се и Гергьовски зелени люлки.
На този ден всеки трябва да се претегли на кантар, завързан за зелено дърво. За лош знак се приема, ако човекът е „смъкнал на килограм от ланския Гергьовден” , но ако е наддал на тегло се тълкува като добър знак за добра година, болестите и лошото ще го отбягват.

Вярата на живителната сила на гергьовската зеленина определя и традицията да се берат гергьовски билки рано сутринта, преди да е изгряло слънцето, по роса. От тях жените свиват венчета, с които закичват гергьовското агне, първата излязла на паша овца, менчето за доене на мляко. Най-напред набират гергьовче, млечка, цвят от ябълка, слива, глог, букова шума, коприва, здравец, чесън, пелин, оман и др. Затова народът казва , че „ всяка гергьовска тревица е жива живеница”.

Голяма живителна сила народът предписва и на гергьовската вода. Вярва се , че през нощта свети Георги поръсва цялата земя с животворна и лечебна роса и през тази нощ светът е повит в бяла роса. Смята се, че гергьовската вода влива нов живот, носи плодородие. Затова народът казва, че „всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”, „ гергьовският дъжд цена няма”, „гергьовският дъжд е по-скъп от царската корона”, „ Ако вали дъжд на Гергьовден, все едно златни пари падат от небето ”, „” гергьовския дъжд годината храни , и.т.н.

Има вярвания, според които живителната сила на гергьовската вода се дължи на гергьовското къпане на слънцето. Рано сутринта, още преди да изгрее то се окъпва в извора с жива вода. Затова болните на Гергьовден се мият в течаща вода за здраве. Бездетните жени вярват, че ако се окъпят в гергьовска вода – ще заченат.

На Гергьовден се почитат овцете и овчите стада. Първото мъжко родено агне през годината се обрича на свети Георги и се принася в жертва на деня му. За хубав знак се смята ако е бяло, скокливо и с рогца. Гергьовското агне се коли малко преди изгрев, за да огрее слънцето кръвта. Преди клането го захранват с трици, сол и гергьовска трева. То трябва да е сито и пълно, за да е сита и пълна годината. Колачът е стопанинът или най-възрастния мъж в семейството. Облечен е в чисти дрехи, закичен с букова клонка. Най-младата булка му полива да измие ръцете си и му подава бяла кърпа, че да са бели агнетата, да е бяло млякото. Обърнат на изток той чете молитва към Бога и заколва агнето. Според формата на кръвните фигури се гадае за плодородието, здравето, късмета и живота на къщата. От кръвта стопанката мазва кървава дамга по челата на децата и на всички от къщата, за да са здрави и червени. Най-напред се бележи женската челяд, за да се раждат женски агънца.

По вътрешностите на агнето се гадае за бъдещото плодородие. Ако сърцето и дроба са пълни с кръв – пълна ще е и годината. Розова, гладка, равна плешка означава дълъг живот на къщата. Дупка или тъмно петно по нея вещае неблагополучие. Вярва се, че сърцето и дроба имат магическа сила, която трябва да остане в къщата. Затова се сваряват и всеки хапва по парченце. От тях не се изнася навън и не се дава, за да остане силата в къщата.

Агнето се пече цяло, пълнено с дробене в пещ, за де е пълна и цялата година. Костите на агнето не бива да се чупят и трошат. Събират се и се слагат в мравуняк, за да се множат стадата като мравките.

На гергьовската трапеза всяка стопанка приготвя по няколко хляба. Замесва ги рано преди изгрев. Първо се прави големия гергьовски хляб, наречен кошара. В средата се слага тестено кръстче, а по края се завива тестена пръчка, която се оставя отворена, за да влизат овцете в нея. Вътре се поставят нечетен брой топчета наречени за животните. На отвора се поставя друго топче, наречено за овчаря и още едно , наречено за кучето.

Прави се и гергьовски кравай, от разточено дебело тесто и се пекат още две малки хлебчета, които с малко от месото на печеното агне се дават на овчаря и говедаря.

Галина Димитрова – екскурзовод, Трявна

Start typing and press Enter to search