Герхард Шрьодер: Русия няма да се демократизира заради санкциите на ЕС

НОВИНИ Герхард Шрьодер: Русия няма да се демократизира заради санкциите на ЕС

Русия няма да се демократизира, защото Европейският съюз ѝ е наложил санкции. Това заяви бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Социалдемократът, който е председател на надзорния съвет на „Роснефт“ и е част от ръководството на проекта „Северен поток 2“, защити газопровода, въпреки все по-честите призиви в ЕС Германия да се откаже от него. „Разумно ли е да използваме вътрешнополитически проблеми, които наистина съществуват и които не отричам, като външнополитическа и икономическа бухалка? Точно това се случва със „Северен поток 2“. В крайна сметка вредим на себе си“, категоричен е и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който някога нарече Путин „кристално чист демократ“. Отново се обсъжда въвеждането на санкции, но от досегашния опит се знае, че те рядко водят до желания резултат. Някои икономисти дори твърдят, че икономическите санкции укрепват местната икономика, защото откъсната от света, тя е принудена да заработи на по-високи обороти. А политическият резултат често пъти е търсене и намиране на нови съюзници. В случая с Русия това е Китай. Дали Западът иска това? „Санкциите рядко засягат политическите лидери, те удрят обикновените хора“, твърди Герхард Шрьодер, който нямаше как да не се включи в разразилата се дискусия за отношенията на ЕС, и в частност на Берлин с Русия. “Дори само мисълта, че с икономически натиск ще наложим нашия обществен модел на други държави, например на Русия или Китай, е фатално грешна. Историята многократно ни го е показала. Това не работи. Още повече в Русия”, твърди Шрьодер, когото често наричат „разбирачът на Русия“ заради близкото приятелство с Владимир Путин, подплатено с началническото място в надзорния съвет на Роснефт. За политолога Сюзън Стюард от берлинската фондация за политически анализи налагането на санкции през 2014 година беше успех за ЕС, защото всички тогава 28 държави ги подкрепиха. Предизвикателството за ЕС е, че в момента има крехък баланс по отношение на Русия, но всяко отваряне на темата може да го застраши. “Не вярвам, че Русия ще промени политиката си и начина на действие. Важно е да останем в диалог. Но ЕС трябва да изработи дългосрочна стратегия, дългосрочна политика спрямо Русия. Защото в момента ЕС е разединен по отношение на Русия”. Част от това разединение е подходът на френския президент Еманюел Макрон. 2019 година той прие Владимир Путин в лятната си резиденция и даде началото на нов стратегически диалог, както сам обяви. Сюзън Стюард е резервирана: “Аз не одобрявам особено подхода на френския президент. Според мен е рано да водим диалог по начина, по който Макрон иска, преди ЕС да е постигнал консенсус за политиката си спрямо Москва. Какъв политически играч е Русия от 2014 година насам, т.е. от анексирането на Крим? Това е основният въпрос, на който Европа трябва да си отговори. Какво цели Русия със снизходителното си отношението към ЕС? Едва, когато си изясним тези неща, ще можем да изработим европейска стратегия в отношенията си с Кремъл. Как можем да използваме капацитета на отделните страни-членки в диалога с Москва? Защото е много важно, Европа да говори с Москва с един глас. Веднъж вече успяхме да се обединим, когато наложихме санкции на Русия заради анексирането на Крим”. След анексирането на Крим последваха президентските избори в Беларус, а от миналото лято наблюдаваме развитието на случая Навални. Всички тези случаи маркират тоталното разминаване между ЕС и Русия. Изводът на Сюзън Стюард е категоричен: “Освен тези проблеми, от няколко години вече е съвсем ясно, че ЕС и Русия почти нямат общи интереси – нито по отношение на международната политика, нито по отношение на политиката към съседите. А конкретно в отношенията си с Германия, Русия работи за отслабването на Берлин, което е видно от зачестилите хакерски атаки”. И от грубия тон на Москва към Берлин в случая Навални. “Цялата история около Алексей Навални е просто поредната брънка в дълга верига”, казва политологът Манфред Запер, гл. редактор на списанието „Източна Европа“. И допълва: “Отношенията между Германия и Русия ги разяжда лъжата и от там – липсата на доверие. Лъжата за Крим, лъжата за свалянето на малайзийския самолет над Украйна, лъжата за „зелените човечета“ в Източна Украйна. Днес всички добре знаем, че самолетът на малайзийските авиолинии беше отстрелян от руска БУК-ракета. Добрите отношения между Съветския съюз и Запада, а след това между Русия и Запада, се дължаха основно на новото вътрешнополитическо мислене на Михаил Горбачов, а след това и на Елцин. Откакто в Русия се консолидира авторитарния режим на управление на Владимир Путин, от над 20 години вече, Кремъл затяга бурмичките и просто има нужда от Запада в образа на врага, за да се легитимира”. Германската страна няма ли никаква вина за влошаването на отношенията, г-н Запер? В Бундестага водеща опозиционна партия е „Алтернатива за Германия“, която подържа много топли отношения с Кремъл. “Тези „познавачи“ на Русия всъщност изобщо не познават Русия. Тяхната „любов“ към Москва се храни с омразата им към Америка и дори Европейския съюз. Основният проблем, който имаме в момента, е, че на най-високо политическо равнище в Германия – в правителството и във външното министерство – цари пълно недоумение и безпомощност, как трябва да се справят с авторитарен режим, като путиновия. Аз също нямам рецепта”. “Русия не е ли по-скоро партньор, отколкото враг? Представата, че Русия е видоизменено продължение на Съветския съюз, е погрешно. Разумно ли е, да използваме вътрешнополитически проблеми, които наистина съществуват и които не отричам, като външнополитическа и икономическа бухалка? Точно това се случва със „Северен поток 2“. В крайна сметка вредим на себе си”, категоричен е и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който някога нарече Путин „кристално чист демократ“. „Путин е мой приятел. Истински приятел“, казва социалдемократът Шрьодер, от 2017 година председател на надзорния съвет на Роснефт. А от 2005-та, когато загуби изборите от Ангела Меркел, е част от ръководството на проекта за газопровод „Северен поток 2“. Проектът е трън в очите на Съединените щати, макар основният му враг Доналд Тръмп да не е вече стопанинът на Белия дом. Но и европейските партньори на Германия не са очаровани от втория газопровод за руски газови доставки по идентичен маршрут под Балтийско море. Случаят Навални им даде нов повод да поискат ревизия на проекта. За Шрьодер реакцията е неразбираема: “Защо разглеждаме нещата винаги през призмата на отделни хора – едните ги възхваляваме до небесата, както е сега Навални, а други ги кълнем? Въпросът, който всеки отговорен политик трябва да си зададе и да отговори е, каква роля трябва да играе тази огромна, богата на природни ресурси страна Русия, за Германия и за Европа? Така че да критикуваш вътрешната политика е едната страна на монетата. Но да оставиш критиката да задушава разумната политика спрямо Русия, която е наш непосредствен съсед, е просто грешка”. След всяко грубо нарушение на човешките права, както в случая с Навални, веднага се чуват призиви за налагането на санкции. „Първосигнално“, коментира Шрьодер. Според бившия германски канцлер желанието да санкционираш е разбираемо, но недалновидно, защото след краткото успокоение на съвестта идва изострянето на нерешени проблеми. “Със „Северен поток 2“ ще запазим индустрията си и работните места, при това на разумна цена. Така че не разбирам, защо трябва да обвързваме случая Навални със газопровода „Северен поток 2“. Проектът е европейски, и ние имаме нужда от него. Отказахме се от атомната енергетика. Аз участвах в този процес, защото смятам, че това е правилното решение. Сега се отказваме от въглищата, което също е правилно, но ни носи икономически трудности. В момент на пандемия, която ще мъчи икономиката ни още дълго, последното нещо, от което се нуждаем, са санкции. Трябват ни инвестиции. Ние сме експортна нация, от износа зависи благоденствието ни. Но всички казват, че Германия не трябва да търгува с Китай заради човешките права, не трябва да търгува със Саудитска Арабия заради това, което се случва в Турция. С Русия – така или иначе. Е, с кого да търгува Германия? Как да запазим работните места в индустрията, след като заради разбираеми, но етични причини си отрязваме партньорството с държави, които са изградили друг обществен модел?”. Репортаж на Весела Владкова в предаването “Събота 150” можете да чуете от звуковия файл.

Още теми...