Няма нищо по-хубаво от това да си купите прясно изпечен хляб от някоя пекарна, да го намажете с масълце и поръсите с шарена сол, още докато е топъл. Но интересувате ли се освен с брашното, което предпочитате, от какво друго е направен той? Тези, както и пакетираните хлябове по магазините, съдържат куп вредни съставки, но повечето от нас ги купуват, защото нямат възможност да месят и пекат вкъщи всеки ден.

Добавките в хляба се слагат поради куп причини на производителя. Антиоксидантите предотвратяват развалянето и удължават срока на годност, слепващите агенти постигат желаната текстура, подсладителите подобряват вкуса. Обикновено те имат странни наименования, които трудно се запомнят, но всяка носи своите отрицателни последици върху здравето.

- РЕКЛАМА -

Едни съставки могат да увеличат възпалението в тялото, други да причинят сърцебиене или главоболие. Затова е важно преди да купим хляб, да обърнем внимание на неговия етикет.
Ето кои добавки в хляба трябва да избягвате“

1. Калиев бромат

Веществото се използва като набухвател при приготвянето на хляб от бяло брашно. Представлява бяло или кристално синтетично съединение на основата на бромна киселина и вар. Няма цвят или мирис.

През последните години калиевият бромат се използва все по-рядко, но въпреки това трябва да се внимава с тази съставка. От 2000 г. насам много страни забраняват използването ѝ заради канцерогенните ѝ свойства. На някои етикети се среща под наименованието Е 924. Ако го видите в състава, по-добре си изберете друг хляб.

2. Азодикарбонамид

Тази добавка се използва за по-доброто слепване на брашното и другите съставки, използвани за тестото. Преди години една от големите вериги за сандвичи в САЩ обяви, че няма да го ползва за своите хлебчета заради отрицателния му ефект върху тялото.

Азодикарбонамидът представлява прах, който може да бъде оцветен в жълто, оранжево или червено. Означава се под номер Е927 на етикетите и е канцерогенен. В страните, в които е забранен, хлебарите използват серен диоксид, за да го заместят.

„Ако не бихте яли подметките на обувките си, тогава не трябва да ядете и азодикарбонамид, който е основната съставка на хляба“, коментира Мира Калтон, автор на книгата „Rich Food Poor Food“, в която има информация за много вредни добавки в храните.

3. Трансмазнини

Те са широко използвани при приготвянето на тестените изделия, защото удължават срока им на годност. По-устойчиви са на окисление. При някои видове хляб има около 0,5 трансмазнини, което не е притеснително, но над това количество е по-добре да ги избягвате. Друг е въпросът, че не всички производители упоменават на етикета, че ги използват.

Трансмазнините имат способността да повишават лошия холестерол и така създават предпоставка за появата на сърдечносъдови проблеми. Те увреждат артериите и увеличават възпалението в организма.

4. Захар

В около 90% от хлябовете у нас има захар. Така печивото е много по-вкусно, но полезността му се понижава. Дрождите в него има с какво да се хранят и така тестото увеличава обема си.

Приемът на твърде много захар чрез храната (а някои хора похапват доста хляб) повишава триглицеридите и лошия холестерол, като и двете увеличават риска от сърдечни заболявания. Други странични ефекти са наднормено тегло и хормонален дисбаланс.

5. Моноглицериди и диглицериди

Моноглицеридите и диглицеридите спират отделянето на вода и масло. Те действат като емулгатори в хляба. Подобряват качеството на тестото, образувайки така наречения глутенов протеинов комплекс. То става по-меко и еластично, ферментацията се подобрява, а въздухът в него се задържа за по-дълго. Другото предимство на тези съставки е, че увеличават обема на хляба и той изглежда по-голям след изпичане. Но както всички, които са си месили хляб знаят, той може да стане чудесен и без емулгатори.

Някои производители посочват, че слагат от 0,2, до 0,5% емулгатори в хляба, но истината е съвсем друга. Те не позволяват на тестените продукти да се развалят.

Според проучванията, по-голямото количество моноглицериди в тялото увеличава риска от коронарна болест на сърцето. Ето защо хората с различни проблеми на сърцето трябва да проучват внимателно от какво се прави хлябът, който консумират всеки ден.

6. Натрий

Повечето хора си набавят допустимата дневна доза сол чрез хляба, който ядат, а прекаляването с тестеното изделие означава и прекаляване с натрия. Според американски проучвания, човек трябва да приема средно около 5 грама сол на ден, но статистиката показва, че той доста надвишава нормата.

По данни на World Action on Salt and Health (WASH), хлябът е един от основните източници на натрий в диетата на българите. А прекомерната употреба на натрий води до високо кръвно налягане. В комбинация с генетичната предразположеност, физическата активност, стреса и някои вредни навици, се появяват и други здравословни проблеми. Освен това някои хора са доста по-чувствителни към страничните ефекти на солта.

Скандал бг

- РЕКЛАМА -