Градът на носталгията: Когато хората си тръгнат, остават само спомените…

НОВИНИ Градът на носталгията: Когато хората си тръгнат, остават само спомените…

„12 помещения се дават под наем във високия блок преди бившия ресторант „Здравец” в края на Стария център в Смолян, жалка картина. Това е така да се каже идеалния център на града”, споделя 52-годишен смолянчанин. Правейки си вечерната разходка той ги изброил. Вече ще чуете много често репликата „Смолян е призрачен град”. Това е така, защото коли има много, няма места за паркиране, движението е на макс през целия ден, но хората от автомобилите ги няма навън. Пусто и празно е, особено вечер и в почивните дни.

Заведенията празни

Безпаричието, отчаянието и апатията, обхванали смолянчани, се усеща осезаемо. Хората са се свили, както се казва, в „черупките си” и са се лишили от всякакви удоволствия, които преди години са си доставяли. Заведенията, които предимно са съсредоточени в Стария център на града са почти празни. През деня има някакво движение на хора, предимно тийнейджъри забегнали от училищен час, които пият кафе и шумно се забавляват. Вечер обаче „бомба” е паднала. Много и от кафенетата хлопнаха кепенците, защото не могат да издържат на наемите и разходите по заплати и осигуровки на персонала. Други посочили работно време до 24 часа, затварят в 21,30 ч., защото няма клиенти.

Вечер и автобусите от градския транспорт се движат празни. „Имаме редовно случаи от спирката на кв.”Каптажа” до „Устово” вечер да се качат двама-трима души”, споделят шофьори. Затова и минават по-рано на лятно разписание.

Движение в на хора в рамките на час

Движение в града има след 17 часа до към 18 ч., когато чиновниците от държавните  институции напускат работа и се придвижват до домовете си. Истината е, че хората нямат пари, за да си позволят вечеря в заведение. Ако все пак седнат си позволяват по едно питие, кафе и много често чаша вода от чешмата. Чакат си и рестото до стотинка, споделя сервитьорка и си спомня как само преди години си е докарвала на вечер бакшиш средно по 20-30 лв. Спряха и купоните вкъщи, защото на хората не им е до забавления.

Рожен възражда спомени отпреди 28 години

И търговци и смолянчани се радват, когато има събития като Роженския събор и дълги почивни дни от празници, защото тогава идват хора от вътрешността на страната и става оживено, както беше преди 28 години.

Носталгията по онова време е особено силна за тези, които са живели по това време и си го спомнят. Бермудският триъгълник наричаха Новия хотел, заведенията „Каскадите и Родопския драматичен театър, които бяха пълни с купонджии и ако се озовеш в този „триъгълник” ще се загубиш с гаранция цяла нощ в него.

В „Бермудския триъгълник”

Новият хотел, който в момента е пуст, беше емблемата на Смолян. В него имаше дневен и нощен бар, дискотека, ресторант, сладкарница и коктейл бар. И беше пълно с хора и весело. Случвало се е във фоайето да чакат хора да се освободят маси, за да се настанят. За тийнейджърите имаше от Смолян до Устово 7 дискотеки, но за 2 лв. такси пътуваха до Пампорово, за да купонясват там. И хотел „Соколица”, който е пуст от много години, беше пълен. На последния етаж имаше кафене, от което се откриваше прекрасна гледка към целия град и природата. Нямаше нужда от фейсбук, за да се запознаеш с някой. Всеки имаше чудесната възможност на живо да си хареса гадже,  да потанцува и си поговори с него и, разбира се, да го почерпи.

Действително в Смолян беше много оживено. Освен училищата, имаше Учителски институт, в който идваха да учат млади хора от цяла България. В 101 –ви алпийски полк и  бившите Гранични войски, сега Гранична полиция, идваха да служат офицери по разпределение от Военните училища. Те създаваха тук семейства и много от тях оставаха в града. „Комуна”, Кабелният завод, Хранително-вкусовият комбинат, „Булгартабак” и др. даваха препитание на много хора. Във всеки квартал имаше кино, освен емблематичното кино „Дружба” в Смолян.

Хора по опашки и хора зад граница

С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се сблъскаха с прехода, преживяха купонната система, когато рано сутрин се редяха за хляб и мляко на опашки. Градът започна и да обезлюдява. Предприятията, които даваха поминък бяха преструктурирани или закрити.

„ Вярно е, че Смолян обезлюдява, но това е тенденция в градове от неговия тип. Не сме изолиран случай. Сега е много по-добре. Хората могат да пътуват по света, да се реализират, да печелят добре. Могат свободно да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги записва кога влизат в храма или пък насилствено да им сменят имената”. Този извод за времето сега и времето преди, прави 49 –годишният Костадин.

„Имам едно дете, което живее в Испания. Мъчно ми е, гледаме се по месинджъра всеки ден, тъгувам, но вътрешно се радвам, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 г. Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на заден план”, казва Елка. Според нея, ако някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене,  младите ще се върнат.

Времето назад обаче не можем да върнем и едва ли вече Смолян ще е така оживен. Лека-полека и спомените ще изчезнат с поколенията от това време.

Сега сме граждани на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн пространството, да търсим по-добри условия на живот. Жалкото е, че повечето от блоковете в Смолян  не светят вечер, защото няма хора в тях. Тръгнали са да търсят щастието си по-широкия свят.

Николай Михайлов, 24smolian.com

Още теми...