Хубен Черкелов в разговор с Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата

КУЛТУРАХубен Черкелов в разговор с Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора...

 

Маргарита Доровска: Кога осъзнахте, че искате да станете художник? Защо?

Хубен Черкелов: Аз имам по-голяма сестра и тя естественно беше по-добра от мен във всичко, освен в рисуването. Това ми даде чувство за сигурност и самочувствие. Усетих, че може би е добра идея да стана художник.

 

МД: Какви бяха ранните Ви творби?

Хубен Черкелов: И в ранните си работи винаги съм се стараел да рисувам реалистично. Никога не съм бил като повечето деца, които до едно са Пикасовци на 5-годишна възраст, а на 10 рисуват културисти и комикси. Още тогава имах учители, не за да ми ръкопляскат, а за да ме насърчават да търся и да работя.

 

Маргарита Доровска: Кога започнахте да рисувате пари?

Хубен Черкелов: Парите като банкноти или монети, от 2003-4 година. А като капитал, от много по-рано; имам запазени работи още от 1994.

 

Маргарита Доровска:  В какъв смисъл това е продължение на по-ранните Ви работи?

Хубен Черкелов: Винаги съм се интересувал от социума и властта. Решението да се фокусирам върху парите беше по-скоро избор да се лиша от лукса да обръщам внимание на всичко останало. И е желание, а и възможност да поема този риск.

 

Маргарита Доровска: Ранните Ви картини с пари са създадени с маслени бои и плътно импасто. По-късно преминавате към използването на фолио с холографски ефект и пренос на изображения. Какво Ви даде първият процес и какво Ви носи начинът на работа сега? Каква е връзката с тематиката Ви? Различават ли се тогавашните Ви интереси от настоящите?

Хубен Черкелов:: В ранните си живописни произведения използвах множество слоеве маслена боя, за да разработя играта на светлината, докосваща повърхността на картината. Исках да има не само визуално, а и чисто физическо присъствие. Исках да наградя зрителя: картината може да бъде щедра, както от дистанция, така и отблизо.

Не е по-различна и ситуацията с по-късните ми произведения, при които съм търсил по-директна връзка с иконите и холографските защити при банкнотите. Моите колекционери не намират особена разлика. Реално, ефектът на светлината, изграждаща или разбиваща образа, е основното. Същото се получава и с парите.

 

Маргарита Доровска:  Имате ли спомен за ранен сблъсък с парите, който не може да забравите? Ако да, какъв?

Хубен Черкелов: Баба ми и дядо ми имаха златни наполеони, с които ми даваха да си играя. По-късно съм виждал по сватбите огърлици от двадесетолевки и пендари.

 

Маргарита Доровска: Какво означават парите за Вас?

Начин на общуване и приемане на непознатия.

 

Маргарита Доровска:  А какво е изкуството за Вас?

Хубен Черкелов: Горе-долу същото, но за съжаление то е по-малко достъпно за хората. 

 

Маргарита Доровска: Как преместването Ви в Ню Йорк повлия на работата Ви?

Хубен Черкелов: Ню Йорк е финансовата столица на САЩ. Тук вече не се произвежда нищо; основният бизнес са финансовите услуги и инструменти. Затова, за разлика от попартистите от 60-те години, които се занимаваха със стоки, аз се фокусирам върху това, с което съм заобиколен: финанси. В известен смисъл това е традиционната реакция на художника към средата, която го заобикаля.

 

Маргарита Доровска: Каква е дефиницията Ви за „иконично”?

Хубен Черкелов: Иконично за мен е по-скоро термин от рекламата. Всичко е иконично и всичко ще е иконично за 15 минути.

 

Маргарита Доровска:  За какво с удоволствие харчите парите си?

Хубен Черкелов: Реално харча парите като вода. Вярвам, че по този начин ще ми се върнат обратно и то многократно.

 

Маргарита Доровска: Влагате ли ирония в работите си?

Хубен Черкелов: Оставям произведенията ми да говорят сами за себе си. В крайна сметка не аз поставям тези образи върху банкнотите. Но аз поставям въпроси, а това предполага определено отношение. За един е иронично, за друг – политическо, а за трети – естетическо. Малко като кривите огледала в Музея на хумора… За един е смешно, но за друг е тъжно, макар да са пред едно и също огледало. Тоест, като художник съм делегирал правото на публиката да решава. Фактът, че има повече от един прочит, може само да ме радва. В крайна сметка, времето на артиста, който изразява себе си като „тропа по масата” и настоява, за мен е минало.

Хубен Черкелов, 100 песети, 2020; фотография: Кирил Станоев
На гърба на емитираната от Банката на Испания банкнотата от 100 песети от 1928 година е прочутата картина на Луис Менендес Пидал (1860–1932), испански жанров художник, Среща на херцозите с Дон Кихот. Херцогът и херцогинята срещат Дон Кихот и Санчо и решават да ги поканят в двореца си, където да се забавляват с шеги и весели номера.

Самостоятелна изложба на Хубен Черкелов

Ако сте пропуснали:

Още теми...