/front.bg/ Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. А странно видение на бащата подсказало на всички, че се е родил велик пророк. Мъже с божествени лица повивали детето в огън и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и
огън. Името „Илия“ значи „крепост Господня“. („Жития на светиите“,с. 1991, с. 341)

Наистина така станало. Потомъкът на Ароновия род станал неотстъпчив противник на жреците, изповядващи култа към бог Ваал, убеждавал с огнено слово, наказвал с огнени стрели. Житията ни го представят като аскет и скитник, вярващ в единния Бог Йехова. В двуборството между Йехова и Ваал пророкът Илия имал закрилата и силата на Бог, чрез когото творил чудеса и убеждавал по всякакъв начин.

- РЕКЛАМА -

За да накаже еврейския цар Ахав и всички езичници за греховете им, заключил небето и цели три години не капнала капка дъжд. Когато свършила пророческата му мисия, той се възнесъл на небето в огнена колесница.

МОЛИТВА ЗА св. ПРОРОК ИЛИЯ

Ангелът в плът, основата на пророците, вторият предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, от небето изпрати на Елисей благодат, болести да прогонва и прокажения да очиства. Затова на тези, които го почитат, дава изцерение.

ИКОНИ

Обикновено иконите изобразяват възнесението на св. Илияс колесница. От двете му страни са архангелите Гавраил и Михаил, встрани от тях апостолите Петър и Павел и евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука.

Изобразяват светеца и пред пещерата, белобрад, с дълга дреха, по-често в охра.

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

Така си го представя и народът – стои в огнена колесница, лети из облаците с нея и с камшика си кара конете. Магическа е връзката на св. Илия с огъня, отгам – със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята.

Легендата разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето  във височина и тъмните облаци. Той ходи под небето, лети по тъмните облаци, събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното море. Когато иска, отключва ги, когато иска, докарвастрашна суша – толкова страшна, че земята се пропуква надлъж и шир, а в зейналите пропасти пропадат „старци с бели бради, юнаци с врани коне, невести с мъжки деца и девойки  с цветни китки“.

Веднъж Света Богородица, св. Магдалина и св. Неделя го помолили да накаже хората за безверието им и той заключил небето за цели три години. Не капнала капка дъжд. Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, повярвали в Бога и отново напълнили църквите, а св. Илия дал на земята дъжд и плодородие.

Тайнствена е и връзката на св. Илия със змейове, родени сред земните хора. Единствен той може да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодородието, ядат житото. Казват, че когато гърми, св. Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях тежък боздуган. Може би светкавиците се образуват от копитата на конете, с които препуска с огнената си колесница по небесния калдъръм, а може би са направо огънят, който излиза от ноздрите на светеца гръмовержец. В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък до брат си юнака св. Георги. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните облаци.

Свети Илия и сестрите му

Свети Илия имал две сестри – Мария и Магда. Веднъж, когато бил в настроение, той рекъл на сестрите си, че на който ден му е името, тогава ще погуби света с гръмотевиците си. Ала не знаел кой ден е на името му. Затова всякога питал сестрите си. Те, като знаели вече от брат си, че се опитва да разбере деня, за да затрие света, не му го казвали и дори когато дойдел, те пак му казвали, че още не е дошъл, а като отминел, му казвали: „Отмина вече.“ И така, сестрите на св. Илия пазят света неразсипан досега.

Свети Илия и майка му

Като малък св. Илия бил сгрешил към майка си. Майка му го проклела така: „Да скита по земята, докато си протрие краката до коленете и си изтърка желязната тояга, и чак тогава да си дойде.“ Наистина, след дълго скитане той протрил краката си до колене. Тогава Бог се смилил над него и с една златна огнена колесница го грабнал и отнесъл в небето.

Дядо Господ и св. Илия

Една сиромашка жена жънела на една чорбаджийка. Чорбаджийката взимала ръкойките, уж че много жъне. Пък Дядо Господ и св. Илия гледали от небето. Ала св. Илия бил забулен с девет була, защото иначе виждал хората как правели пакости и гърмял. Дядо Господ, като гледал отгоре, позасмял се. Като се позасмял, св. Илия го запитал:

– Защо се смееш?

А Дядо Господ му рекъл:

– Видях нещо на земята.

Свети Илия рекъл:

– Вдигни ми булата.

Най-напред Дядо Господ не искал, ала сетне му вдигнал деветге була.

Свети Илия, като погледнал, гръмнал и убил чорбаджийката. Дядо Господ
му рекъл:

– Ах, много прибърза. Аз щях да направя така, че да осиромашее и да жъне на сиромахинята.

Сиромахът и св. Илия с магаренцето

Имало един сиромах човек. На рамо си носел дърва от планината, продавал ги и се хранел. Като се връщал от дърва един ден, срещнал го св. Илия до един извор. Като се поздравили, седнал сиромахът да си почине.

Добре, ала после не могъл да стане с дърветата, защото били много тежки, и помолил св. Илия да отиде при Бога и да му поиска едно магаренце, за да си носи дръвцата с него. Дожаляло му на св. Илия и се съгласил. Уговорили се на другата сутрин пак тук да се намерят, да му донесе вест от Бога.

Отишъл св. Илия при Бога и го помолил да даде на сиромаха едно магаре. Господ го пратил да каже на сиромаха първо да се помоли за две магарета на комшията, а после и на него ще му даде едно.

Както се били уговорили, срещнали се на другия дени св. Илия предал на стареца какво бил рекъл Господ.

– Бре – рекъл сиромахът, – да се мо.JlЯ на Бога да даде на комшията ми две магарета, сякаш малко си има той. Не, не, свети Илия, нито за мене си искам магаре, нито пък на комшията две. Аз денем и нощем се моля на Бога да ги умори и тия, които си има комшията, а ти какво ми говориш.

– С тоя ум, старче – рекъл му св. Илия, – нито магаренце ще имаш, нито ще си добре, така ще си умреш и божия рай няма да видиш. Така ми рече Господ.

Свети Илия и кучетата

Имало един цар – много кротък, та чак будала бил. Колкото хора хващали в престъпления, убийства; предателства, водели ги при него да ги съди и да ги накаже. На него все му дожалявало и им прощавал. И като им прощавал така, от ден на ден се множали крадците и убийствата в царството. Нямало нощ да не убият поне двадесетина, да не оберат къщите и дюкяните на хората. В голяма мъка бил този народ, пропищяло мало и голямо от разбойници. Молили се на Бога да не се стъмва, от вечерта всеки мислел, че у тях ще дойдат разбойниците. Едни се оплаквали на царя, други – на Бога. И последните молби помогнали.

Изпратил Господ св. Илия, за да въдвори ред. Взел той със себе си слугата си и отишъл при царя. Дал му знак, че иска да говори с него. Като поговорили, разбрали се за три дни цар да бъде св. Илия, за да усмири царщината.

Отстъпил му царят престола за три дни, за да види дали наистина старецът чужденец ще усмири разбойниците. Като седнал св. Илия на престола, наредил да съобщят по цялата чаршия (пазар) никой да не затваря дюкяна си, защото иначе с голяма глоба ще бъде наказан от новия цар. Чудели се каква ли работа ще бъде тази. Със затворени врати не се живеело, та с отворени как ли щели да осъмнат. Разбойниците отвсякъде ще да нападнат и тогава Господ да им е на помощ. Наистина, така говорели, ала нямало какво да правят. Царят така им е заповядал – дето има сила, правда няма. И така, останали дюкяните отворени.

Като разбрали разбойниците, че чаршията е останала отворена, много се зарадвали.

Като издал тази заповед св. Илия, царят се уплашил, съжалил, че му дал престола си, ала думата вече била излязла от устата му, а царска дума назад не се връща. Успокоявал се, че каквото и да прави, за три дни само ще е.

Свети Илия се захванал за работа. Изпратил слугата си в касапницата, за да викне един стар пес с четири очи (това са кучета, които имат над очите си две бенки, прилични на очи; такива кучета според народната вяра можели да виждат и вампирите). Отишъл слугата и намерил

 – Слушай – рекъл му слугата, – много поздрави ти изпраща свети Илия и те вика да идеш при него, защото има нещо да ти рече.

– Добре – рекло кучето и сложило предната си лапа на челото, за да покаже, че се покланя на заповедта на св. Илия. После отишъло при светеца и му се поклонило.

– Знаеш ли защо те викам, верни слуга на стопанина, или не знаеш?

– Не знам – рекло кучето.

– Викнал съм те да тръгнеш и да събереш де що кучета има в града, да им наредиш да пазят три нощи, без да хапнат залък хляб, и де що разбойник видят, на парчета да го направят.

Поклонил се песът и с голяма бързина събрал всички кучета от града и ги наредил по кьошетата. Като се стъмнило добре, наизлезли разбойниците по улиците, за да плячкосват. Познали кучетата, че това са разбойници, пуснали се и всички на парчета разкъсали. На сутринта, като видели това хората, зачудили се на новия цар, сам старият цар се зачудил.

Помолил той св. Илия да заповяда и по другите градове да разкъсат разбойниците. Пуснал св. Илия песа и по другите градове и там същото сторили кучетата. На третия ден св. Илия се изгубил от очите на царя.

Царят тогава рекъл, че този човек е бил светец и от Бога изпратен, за да му покаже как трябва да наказва лошите, а не да ги жали, както правел преди. И оттогава сложил ред в царството си.

Свети Илия лежи болен

Свети Илия се разболял и лежал на легло цели девет години. Цели девет години не повявал ветрец и не росил ситен дъждец. Тогава сестра му св. Мария тръгнала по света да дири лек за брат си. Срещнала я Света Богородица и и казала да му даде да пие мляко от кошута. Тогава ще оздравее.

Така и станало. Върнала се св. Мария. Отишла на върха на планината, където пасели кошути, и издоила една. Когато занесла млякото на брат си и той пийнал, оздравял веднага. Тогава станал, отключил морето, повял хладен ветрец и заросил дребен дъждец. Върнал се животът отново на земята.

ПРАЗНИКЪТ

Народът ни се е научил най-чинно да умилостивява най-страшните си светци, тези, които люто могат да се сърдят за прегрешенията и тежко да наказват, а св. Илия е един от тях.

В чест на светеца празнуват кожарите, кожухарите, самарджиите, керемидчиите, майсторите и калфите заедно се гощават и веселят. Керемидчиите правят колела от глина, символ на колелата от небесната колесница, с която светецът се възнесъл към небесата.

РИТУАЛИ

Трябва да се празнува и да се принесе на светеца жертва – старият петел, „бащата“. Вече е време и той, както и огънят да бъдат подновени. Петелът се коли на прага на къщата и по него може да се гадае.

Организират се общоселски сборове, при които курбанът е мъжко животно, най-често бик, вол, овен. Жертвоприношението трябва да умилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения.

Прави се молебен за дъжд и плодородие.

Вярва се, че св. Илия може да лекува, затова мнозина държали осветената му икона до болния – дано да се вдигне и да оздравее. Вечерта срещу празника се дават и обещания за болния.

ЗАБРАНИ

На Илинден не бива да се работи – инак гръм ще удари човека или житата ще подпали.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

Гледа се внимателно какви знаци ще разкрие жертвата, какви дни ще предскаже. Ако закланият петел скача високо, е на добре. Ако тръгне навътре в дома, пак е на хубаво, най-добре е, ако успее да стигне до огнището. Тогава и сватба през годината може да се очаква, и плодородие и късмет в къщата. Точно обратното е, ако петелът заскача навън през прага. За съжаление с него натам изскачат и късметът, и берекетът.

По гръдната кост на жертвения петел може да се предскаже бъдещето на къщата.

По това, как лежат овцете и говедата, се познава каква е зимата, която идва – люта и зла или мека и добра.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Илинден светецът гърми и трещи, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво, което все пак е някакво утешение.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

Пече се погача „боговица“ и „колач за св. Илия“. Трапезата се прекадява от най-възрастния. На общите трапези ястията са от курбана – обикновено най-стария бик. Курбан се колят и агнета, петли, кокошки.

Светкавици и гръмотевици

По небесния калдъръм някога имало голямо движение: препускал Господ, ангелите, които в каруци носели облаците, св. Илия със своята желязна кола, впрегната в шест хвъркати коня. Когато колелетата им се удрят в небесните камъни, се получават светкавиците. Светкавици излизат и от огнивото на св. Илия, когато пали лулата си, образуват се и от стрелите, които светецът и змейовете хвърлят по халите. В светкавица се превръща и огънят, който ламята, тръгнала да обира плодородието на хорските ниви, изпуска от устата си, за да изгори св. Илия. Стрелите, с които от небето стрелят по халите, ги изготвя сам св. Илия. Те са много лековити. Когато  паднат в земята, забиват се на четиридесет аршина дълбочина и излизат отгоре до четиридесет дни. Хората търсят тези стрели и за да излязат по-бързо, поливат наоколо с мляко. Мястото, където е убита халата, става много плодородно. Светкавиците и гръмотевиците могат да се появят по всяко време на годината освен през зимата, когато е време за почивка и сън, и това важи дори за небесните обитатели и за земните демони. Ако все пак се появят гръм и мълнии, значи небето иска да каже нещо изключително съдбовно.

От деня, в който прогърми за пръв път през годината, зависи цялата година. Има значение не само денят, но дори и посоката, от която идва гърмежът. Най-добре е да се случи колкото може по-рано преди Гергьовден, защото колкото дни остават до празника, толкова ще струва житото през годината. Не е добре да гърми на самия Гергьовден, не е добре това да става и на св. Илия, защото орехите и лешниците ще останат празни.

Ако гърми преди обяд и първият гръм дойде от изток, годината ще е плодородна. Ако се гърми от север, ще е на лошо и няма да има берекет.

инфо: От книгата „Български светци и празници“, Лилия Старева, доктор на филосовските науки/Фронт.bg

- РЕКЛАМА -