Ина Дилова: Българинът не е работник. Българинът е велик, недооценен, непризнат…

Българинът – този горд, миришещ на чесън Андрешко, чиято сутрин минава под знака на тежък махмурлук, по обяд е на бири, а вечерите са колосални битки с централните новини и чаша домашна ракия. Този титан на мисълта с експертиза във футбола, икономиката, политиката, здравеопазването, чието достойнство се изчерпва с нахлузването на носия за селфита или да развее националния флаг по някой празник на фона на трапеза с мръвки и сръбска музика. На този човек му кажете, че го крадат, че го лъжат, че са го принизили до ниво на стадо, че трябва да гласува, че трябва да е обществено отговорен – дреме му.

Подвигът, до който може да се прежали е, най-много, два пъти да влезе в банята и да си сложи маска в метрото. Но само подхвърлете, че някой взима заплата в пъти по-голяма от неговата и революцията ви е в кърпа вързана. Никакво значение няма този „някой” какво е свършил, дали е направил повече от държавата, фондацийките на бивши премиерши и настоящи държанки, взети заедно. Няма значение колко труд се полага и какъв е крайният резултат, значение има само заплата. Чуждата. Че журналист води тенденциозно разследване – тишина. Толкова си може. За нивото на журналистика – друг път. Не ми се гази в лайна. Че не медиите, дори не прокуратурата, могат да раздават присъди, че това е от компетенцията на съда… „Какъв съд? Всички са маскари. Ама как така: бедните пенсионери и Айшето, Албенка… с минимални заплати, а те”?

Да попитам само, господа гневящи се, когато гореописаните момета (имената са произволни) напуснаха училище и 15-годишни се заеха да раждат деца, а в това време гадните програмисти учеха и работеха, и пак учеха, точно къде бяхте вие? Там, където сте и сега – на някоя софра. На зряла възраст тези, същите, героини не могат да напишат собственото си име без правописни грешки, но заплатата им е малко или няма за тях работа? Да ми подскажете какво могат да работят, че аз не се сещам. Ако трябва да цитирам хора от бранша, заплатите, станали повод за скандал, са дори ниски. Но това означава, че и обемът на работа е огромен. И никой не краде от парите, дадени за благотворителност. Не ми цитирайте баба Мара с пенсия 200 лв как дарила за здраве, защото най-кресливите никога не са давали стотинка. За нищо. Благотворителността е в кръвта на друг тип интелект. За вас той е непонятен. Писна ми от разлигавени физиономии, даряващи за “Българската Коледа” с sms-и и видиотени малоумници, които гласуват за заплатата си, а не за заплатата на децата си и за своята пенсия.

Не познавам никого от Фондация „Хелп Карма”. Но това, което са свършили е недостижимо за държавицата от последните 30 години, заедно с всички правителства, пишман здравни министри, фондациите, благотворителните кампании и милиардите евро, потънали в джобове, а не в здравеопазването. Това не се вижда, нали? Много е работата. Българинът не е работник. Българинът е велик, недооценен, непризнат…

Start typing and press Enter to search