Снимка Ани Петрова

20% използват радио като източник за информация, като 18% слушат БНР поне веднъж седмично

Най-много българи вярват на новините на Българското национално радио, сочи годишният Доклад за дигиталните новини – мащабен изследователски проект на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет.

В частта на доклада за България се посочва, че БНР е с най-висок резултат по показател „доверие в медията сред използващите я за информация“ с 8,18 от 10 пункта. Тенденцията е към повишаване на доверието, след като в миналогодишния доклад този резултат е бил 8,01.

На второ място е класирана Българската национална телевизия със 7,81 точки.

По показател „доверие сред чувалите за медията“ на челна позиция е Българската национална телевизия със 7,35 пункта, а на второ място е БНР със 7,33. Тук тенденцията за Националното радио отново е към повишение, след като в миналогодишния доклад резултатът беше 7,29.

БНР е с най-висок резултат за доверие сумарно по двата показателя.

Приблизително 20% от българските граждани използват радиото като източник за информация, като 18% слушат БНР поне веднъж седмично, а около 12 процента – поне три пъти на седмица.

Групата от сайтове на Българското национално радио влиза за първи път тази година в топ 16 на най-посещаваните медии в страната.

В доклада се регистрира още спад на платилите за онлайн абонамент за новини у нас – 7% в тазгодишното изследване в сравнение с 8 % миналата година.

Едва 40% от българите се доверяват на новините като цяло, се казва още в доклада на Института „Ройтерс“.

Докладът е базиран на онлайн анкета през януари и февруари тази година сред 75 000 потребители на новини в 38 държави.

Два от основните изводи на института са, че все повече хора се притесняват от дезинформация и се обръщат към по-достоверни източници на информация, но никой не иска да плаща за добра журналистика. В 38-те страни средно 55% от допитаните заявяват, че са притеснени от дезинформация, а на много места тенденцията е възходяща, въпреки усилията на правителства и социални медии за противопоставянето ѝ.

В доклада се отбелязва и друга интересна тенденция, в много страни с отлична медийна репутация (Финландия, Холандия) медиите са смятани за най-малко негативни. По същия начин в държави, в които медиите са сочени за слаби, те се смятат и за негативни: 59% от анкетираните в Гърция и 52 % в България смятат медиите в родината си за „прекалено негативни“.

Друг извод в доклада за България е, че все по-голямата употреба на дигитални медии представлява напредък на фона на стремително застаряващото население.

http://bnr.bg