Изборите за Учредително събрание са първите след Освобождението

НОВИНИИзборите за Учредително събрание са първите след Освобождението

Днес избираме депутати за 45-о обикновено Народно събрание. А преди повече от 140 години се провеждат първите избори след Освобождението. Сформира се Учредителното събрание и българският народ полага основите на своята държавна самостоятелност.  Изборите за Учредително събрание са първите след Освобождението. От 229 народни представители, 92-ма са избрани от народа, 116 участват по звание и 21 са назначени от руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Това става във времена, в които все още не е имало установени изборни правила и норми. Учредителното събрание е открито на 10 февруари 1879 година. В Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество. “Както казва и Симеон Радев, в Търново се събира Събрание на по-известни български дейци. Това са най-подготвените за времето си хора. Повечето от тях са завършили в Русия. С малки изключения има завършили в Западна Европа. Габровските депутати, по-голямата част от тях са с висше образование”, каза  историкът Иван Постомпиров, главен уредник в Регионалния музей в Габрово. От 40 души народни представители от Търновска губерния в Учредителното събрание седем души са габровци. По звание, т.е. по длъжността, която заемат, в събранието са включени председателите на Габровския окръжен съд, на Окръжния и на Градския управителен съвет. Сред депутатите са д-р Алекси Христов, заслужил габровски общественик, Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия, Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния, Владимир Палаузов, син на Николай Палаузов, представител на Одеското българско настоятелство, един от забележителните юристи на Русия, който работи по проекта на Конституцията. Габровските депутати са на възраст между 30 и 42 години. Петима са Априлови стипендианти. Произхождат от търговско-занаятчийските среди. Съставът на Търновското събрание е разнообразен по отношение на професиите и заниманията на участниците. От габровските депутати четирима са бивши учители, двама са търговци и един е лекар. Основният въпрос, който най-напред занимава народните представители, е присъединяването на българските земи, останали под чужда власт. “Учредителното събрание започва по интересен начин с предложение да се направи подписка за присъединяване на останалите под турска власт български земи в Македония и в Тракия. Дори голяма част от представителите предлагат да не започват самите заседания, преди да завърши това нещо, но постепенно се вижда, че това не е възможно, тъй като Великите сили са се споразумели по този въпрос”, допълни Иван Постомпиров. Повече можете да чуете в звуковия файл.

Ако сте пропуснали:

Още теми...