Как преживяват в Израел някои от ромите

НОВИНИКак преживяват в Израел някои от ромите

Подобно на евреите, ромите са били преследвани и избивани по време на Третия райх, също толкова жестоко от Хитлер и съюзниците му.  Искра Декало попаднала на група роми преди 30 години по време на полет за Израел. Повечето от тях се трудели тежко на по 2-3 места и само в събота (почивния ден в Израел) се събирали да пеят и разговарят в градинката Давидов в Яфо. Преди това са дошли от България заедно с евреите през годините 1948-1952 година. И те са били изселени от големите български градове и поселени най-вече край Дунав, за да може по-късно да бъдат депортирани. Там са се сприятелили с евреите и решили заедно след войната да потеглят към Близкия изток. Според израелските изследователи те са се асимилирали в обществото и само отделни изрази и приспивни песни говорят, че вече трето или четвъртото поколение са в Израел. Някои са събрали пари и са се върнали в България, други са си купили къщи с големи дворове в села или вилни селища в Израел. И все пак на Банго Васил се завръщат край градинката Давидов. За тях разказват един през друг посетителите на кафенето на Ваня: “Аз съм българин, живял съм с роми, хубави хора са. Всеки си знае неговия джоб, не можем да се оплачем. Ето тук сме в Израел и живеем заедно с ромите”. “Всяка година се събираме пред кафето на леля Ваня и с всички роми от български произход изкарваме заедно Банго Васил”.С много уважение разказа продължава маникюристката Вероника Парма: “Сега почти не срещам ромите, но си ги спомням. Не съм виждала по-работливи и по-щедри хора от тях. Умеят да ценят чуждия труд. Може би, защото самите те се претепваха от работа. Докато идваха при мен ми разказваха и за децата си. Не съм чувала тяхно дете да не се е справяло с училището. Когато порастваха, отиваха и войници. Мнозина продължават образованието си и в университети. Знам, че между тях има и high tech специалисти. Част от тях бяха стипендианти от армията. Тук ги имат за евреи, а те много бързо научиха езика. Много са музикални, да не говорим, че страхотно гадаят. Всичко ми познаха. Дори ме предупреждаваха да не правя една или друга крачка. Много ми липсват”.Освен българските роми, в Израел, по-точно в Йерусалим, живеят и цигани-дамари или доми. За тях ръководителя на читалището им Амун Слим разказа, че пра, пра, пра- дядовците им дошли от Египет, малко преди англичаните да завземат Йерусалим. Заселили са се в един от най-неблагополучните квартали и досега живеят в района на Баб хута (портата на щъркела). Повечето от циганите работят. Мъжете – в чистотата и озеленяването, но има и занаятчии и коняри, а жените са санитарки, чистачки, помощник-готвачки. Имат йордански паспорти, но се борят за признаване като малцинство в Израел. Първата придобивка е читалище, където хранят децата след училище и са осигурили възпитатели да им помагат с домашните. Има и няколко работилници, където жени могат да изработват кошници, да бродират и тъкат. Продукцията им е за продан. Има и гостилница. Преди коронакризата е била много популярна. Идвали и гости от чужбина. Основно са три големи семейства. Наброяват около 1200 души. Женят се помежду си. Арабите не ги приемат, въпреки че са по-заможни и по-образовани от тях. Съседите завиждат и на малкото, което циганите имат. Наложило се да създадат отряд за отбрана от крадци. Дамарите се славят като честни и порядъчни. Репортажа по темата можете да чуете в звуковия файл. 

Ако сте пропуснали:

Още теми...