Как се променя Европа

Как се отразиха на гражданското общество в Европейския съюз трудностите от последното десетилетие – финансовата криза, миграционната криза, Брекзит и пандемията? Отговор дава най-новото проучване на Лондонското училище по икономика и политически науки, проведено в периода 2018 – 2020 г. в осем страни – Австрия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Словакия и Испания. То отчита промяна в настроенията на гражданското общество към Европейския съюз. Вместо про- и антиевропейски нагласи дебатът се измества към въпроса каква трябва да бъде Европа за в бъдеще. Наблюдава се и политизиране на гражданското общество на континента. Изследването на Лондонското училище по икономика и политически науки показва и друго важно нещо – че освен традиционните въпроси, които са на дневен ред – климатичните промени, социалната справедливост, борбата с неравноправието и правата на мигрантите, преди всичко се настоява за по-силно гражданско участие в управлението на Европейския съюз. Най-новата инициатива на Брюксел в тази посока е Конференцията за бъдещето на Европа. Към момента на многоезичната цифрова платформа гражданите от целия Съюз могат да споделят и обменят идеи и мнения, да изразят какво очакват от Брюксел, което впоследствие да спомогне за определянето на бъдещата посока и политики на блока. Нови данни на „Евробарометър” сочат, че 90 процента от европейците настояват гласът на гражданите да се взема в по-силна степен под внимание в решенията за бъдещето на Европа, 6-има от всеки 10 мислят по-активно за бъдещето на Европа в резултат на пандемията, ¾ очакват Конференцията за бъдещето на Европа да има положителен ефект върху демокрацията в Евросъюза и 50 на сто от участниците в допитването искат да участват в конференцията. Тъй като тя е под формата на дигитална платформа надеждите са да привлече участието на младите хора – т.нар. милениъли – родените между 1981 г. и 1996 г., и поколението Z – родените след 1997 г. Реалистични ли са тези очаквания? Отговора потърсих от проф. Николас Гонсалвес-Галего от университета „Сан Антонио” в испанския град Мурсия, който е автор на проучване, посветено на доверието на по-младите поколения в институциите на Европейския съюз, националните правителства, правната система на блока и политиците:„За всички тях доверието при по-младите поколения е значително по-високо, отколкото при останалата част от европейското население. Въпреки това отчетохме съществен спад на доверието в Европейския съюз, и като цяло в либералните демокрации, особено след икономическата рецесия. Нашето проучване показва, че младите имат по-силно доверие в институциите, когато правителствата полагат повече усилия общественозначимата информация да е по-леснодостъпна за гражданите. Хубавото нещо, което искам да подчертая, е, че според констатациите ни, европейските правителства са на прав път и доверието може да се засили като институциите станат по-прозрачни. Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисия заедно декларират, че младите европейци трябва да играят централна роля в оформянето на бъдещето на европейския проект. И докато вероятно младите граждани подкрепят европейските ценности, те не виждат ясно как европейските институции прилагат политики, за да ги подсилят. Многоезичната платформа беше пусната в действие и вече ще се проведат няколко европейски, национални и дори местни събития. По-важното е, че ще е в сила по-ефективен механизъм, с помощта на който идеите и заключенията от тези събития ще бъдат представени като по-конкретни препоръки за действие към Европейския съюз. Можем да изчакаме или да участваме, и да видим какво ще се получи.”Развитието на доверието на младите, както и на останалата част от населението в Европейския съюз, спрямо Брюксел, ще зависи от справянето с коронакризата, обяснява проф. Николас Гонсалвес-Галего: „В момента почти половината от европейците имат доверие в Европейския съюз. И по този показател българите са дори над средното ниво. Последните данни на „Евробарометър” сочат, че най-важните проблеми пред Съюза са здравеопазването, икономиката, публичните финанси на държавите членки, климатичните промени и имиграцията. Българите не са изключение, техните тревоги са подобни, но издръжката на живота заменя имиграцията в списъка. Ясно се вижда, че всичко, свързано с пандемията, интересува европейците. 43 процента от гражданите са удовлетворени от мерките на Евросъюза в борбата с коронавируса. България е страната с най-ниския дял от населението, които казват, че не са доволни от отговора на Брюксел – само 32 на сто. В настоящия момент коронакризата дава тласък на доверието, но икономическата криза ще определи посоката му на движение през следващите години. Критична роля ще изиграе и прилагането на Спасителния план на стойност 750 милиарда евро, тъй като това е предизвикателство за европейските многостепенни правителствени системи.”Д-р Жолт Дарваш от експертната организация „Брьогел” в Брюксел наскоро публикува анализ на кохезионната политика на Европейския съюз и ефекта й върху икономическия растеж на различните региони. Блокът разпредели 367 милиарда евро, или 34% от бюджета на многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. за целите на политиката на сближаване. След анализ на над 1000 документа по темата, сред заключенията са, че ключови фактори за доброто изпълнение на европроектите са времевата рамка – колкото повече време, толкова е по-успешен проектът, и по-малкото приоритети, което говори, че слабото звено е стратегическото планиране. Управление на национално, а не на местно ниво, също дава по-добри резултати. Трансрегионалните проекти допринасят повече за икономическия растеж. „Основен извод от проучването ни е, че дългосрочни и стратегически проекти носят повече ползи и следователно е препоръчително фокусът да бъде върху подобни големи проекти вместо диверсифицирането и харченето на пари по много на брой, но малки проекти. Въпреки това е необходимо първо да се анализират ясно основните проблеми на региона и цел да бъде тяхното решаване. Друго важно заключение е, че междурегионалния фокус на кохезионната политика трябва да бъде значително увеличен, защото понастоящем много малък дял – под 5%, са трансрегионални проекти. А европейските пари осигуряват големи възможности за регионите в различни страни да работят заедно. Още един урок е, че по-доброто управление е това на национално ниво, но инициативите трябва да идват отдолу. Иначе казано – идеите какво трябва да се направи трябва да идват от местно ниво, но за предпочитане е проектите да се управляват по-централизирано.”Какво трябва да направи Европейският съюз, за да бъде по-гъвкав и адаптивен спрямо бъдещите рискове в икономически аспект? „Ако цел на кохезионната политика са съществените регионални проблеми, на основата на дългосрочни стратегии за развитие, не е необходима много голяма гъвкавост, защото слабостите на регионите са ясни, както и целите на проектите. От друга страна, като цяло за европейския бюджет е нужна гъвкавост. Например Евросъюзът се изправи пред голям миграционен поток през 2015 г. и 2016 г., но не успя да преразпредели много пари за справяне с тази криза. Неблагоприятен ефект върху икономиката имаше и пандемията от коронавирус и отново – пренасочените средства бяха много малко. Така че много полезно би било европейският бюджет да разполага с гъвкави инструменти, за да се справи с неочаквани трусове.”Пожеланията за Деня на Европа на заместник-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас, и младите евродепутати – от Германия – Никлас Нинас, и от Словения – Ирена Йовева: „В Европа всички можем да бъдем горди от това, което отстояваме – солидарност, свобода, многообразие, сътрудничество отвъд границите. Бъдете сигурни, че можете да разчитате на нас. Имаме обща цел и сме по-силни заедно като Съюз. Честит Ден на Европа! ”„Аз вярвам в Европа. Тя е най-великата осъществена идея. Благодарение на нея хората не просто са преодолели войната, а различни култури се обединяват. Те празнуват заедно и честват различията си. Това е нещо страхотно, което никой друг проект в целия свят е постигал някога. Така че трябва да отбелязваме този ден. Да се надяваме, че това ще е последният Ден на Европа, който ще трябва да отпразнуваме по домовете си.”„След година на предизвикателства, изолация, страх, трудности и несигурност научихме значението на солидарността и сътрудничеството. Това означава Европа за мен – солидарност, растеж, подкрепа, възможности, Еразмус, пътуване, свобода, мир, достъпно образование, иновации, култура, демокрация, трансгранични възможности.” Снимки: unsplash.com и pixabay.com

Start typing and press Enter to search