Къси, средни, дълги вълни – не става въпрос за романтика, а за достъп до информация

НОВИНИ Къси, средни, дълги вълни - не става въпрос за романтика, а за...

„Може да звучи странно, но аз слушам Радио Пекин. Имат емисия на английски, имат емисия и на български. Едно е да го прочетеш в интернет, съвсем друго е да го чуеш на живо.“ Това казва радиолюбителят Стефан Александров. Според него излъчването на къси, средни и дълги не трябва да спира в днешния дигитален век, защото зад разпространението на тези сигнали стои физиката, а не технологията. Стефан Александров съжалява, че от 2014 година Радиото не излъчва на тези вълни.През 2020-та година радиолюбителите загубиха и една своя реликва – легендарната радиопредавателната антена във Вакарел беше съборена. На 16 септември миналата година за по-малко от половин минута приключи 83-годишната история на основния за времето му предавател на Българското национално радио.   „За съжаление я няма. Падна и се съхрани цяла дори на земята“, спомня си Стефан Александров. „Не се разруши на секции, не падна на парчета, а просто си „полегна“ на една страна, като едно доста „уморено“ съоръжение.“ Антената можеше да има още доста дълъг живот, смята Александров, който твърди, че антената е била „в прекрасно здраве“, а събарянето й – безсмислено. „За мен е вандалщина да събориш нещо подобно.“ През лятото на 2020 г. състезатели от Българската федерация на радиолюбителите излъчваха в рамките на състезание сигналите си към целия свят. „Ние се примолихме на новия собственик да ни допусне до антената, за да направим едно последно излъчване, да я съживим мъничко, преди да я съборят. В случая работихме на къси вълни, на 3.5 мегахерца. Никой досега не е излъчвал радиолюбителски сигнал с подобна антена. Доста народ ни търсеше и искаше да направи връзка с нас. Дори бяхме пуснали специален опознавателен знак“, разказва радиолюбителят. Стефан Александров признава, че слушането на радио на къси, средни и дълги вълни е магия. В нашето общество може и да отмира, но в световен мащаб това не е така. В Северна Америка изключително много разчитат на дълговълнови радиостанции – заради релефа е по-лесно да покриват голяма територия с един дълговълнов предавател, отколкото да изграждат много малки. В Европа пък тенденцията е за спиране на дълговълновите предаватели с аргумента, че са много енергоемки. Но въпреки че говорят за това, все още не ги спират. Технологии, които да запазят средните, късите и дългите вълни обаче биха погълнали милиарди, пояснява Стефан. Стратегически обаче те трябва да бъдат запазени, убеден е той. Защото по време на бедствия от УКВ-радиата полза особена няма, докато късите, средни и дълги вълни не зависят по никакъв начин от релефа. „Трябва някой да започне да разсъждава.“ Равносметката за нас: „в един период от 10-15 години около 80% от всичките предаватели се скрапираха, отидоха за вторични суровини“. Обществото губи правото си на достъп до информация, защото хора в по-отдалечени места без интернет като някои негови приятели „разчитат на един сателитен телефон, ако нещо, не дай Боже, се случи“. „Не става въпрос за романтика, става въпрос изцяло и само за получаване на информация, връзка с външния свят“, подчертава радиолюбителят за спрялото излъчване на средни и дълги вълни на програма „Хоризонт“. И в Родопите, и в Странджа има места, където няма как да се чуе УКВ-радиостанция, допълва Александров.

Още теми...