Черква с гръмоотвод

Коренното население посреща 9 август

dilov.info

От 1994-а година 9 август  е обявен за Международен ден на коренното население. Редно е да отбележа този ден, въпреки неясното усещане, че ООН и аз влагаме различен смисъл в израза „коренно население”.

9 август 1994 беше обикновен ден за коренното население в България. Тъкмо бяха въвели ДДС-то и правителството на Любен Беров се клатеше под звуците на хита Love Is All Around  на Wet Wet Wet.  Беше по-нестабилно и от международното положение и закономерно падна на 2 септември. В Америка пак управляваше блондинка – Бил Клинтън, а в България –  пак задкулисието, представлявано тогава от „Мултигруп”.  Предаването „Ку-ку” тъкмо предстоеше да бъде спряно точно  заради издание, което представя България разделена и управлявана от „Мултигруп” и „Трон”. Предстоеше му да се превърне в партия – „Народно движение Ку-ку”, която съдът да не допусне на изборите, а 6 месеца по-късно Върховния съд окончателно да заличи поради „неподходящо наименование”. Всякакви аналогии със събития от живота на коренното население днес са излишни, или най-малкото ни застрашават да говорим пак за Слави Трифонов, а този разговор преди да е започнал, взе да омръзва.

- РЕКЛАМА -

Първо – терминът „коренен народ”, или туземен, или автохтонен дали се отнася за нас? Спорове много! В учебниците все още пише за преселението на хан Аспарух, въпреки недвусмислените генетични данни, че националният геном съдържа доминиращи следи от „заварените” тук траки и в значително по-малка степен „славяни“ и степни народи от Азия. Така или иначе, никой не може да оспори, че повече от 13 столетия населяваме тази територия и можем да претендираме най-малкото да сме местни. Друго доказателство: каквито и модернизации да ни връхлитат, местната култура безпощадно оцелява и чушките  весело ще запукат върху ламарини и котлони, в чушкопеци и тави и този септември, както стотици лета преди. Местното население все така хем чака месия да го оправи, хем иска – поне на думи  – да участва пряко в управлението.

Кралски монограм на Александър Батенберг

Местното население ги умее тези неща. През 1886-та, например, на 9 август по стар стил, едни представители на местното население (капитаните Радко Димитриев, Георги Вазов и Атанас Бендерев, както и началникът на военното училище майор Петър Груев) организират т.нар. русофилски преврат срещу княз Александър Батенберг. Натоварват княза на една гемия и го провождат към Русия. На 10 и 11 август други представители на местното население (Стефан Стамболов, тогава председател на Народното събрание, подполковник Сава Муткуров, поборникът Иван Стоянович, Димитър Тончев и др.) организират контрапреврат и за няколко дена свалят русофилските превратаджии. Князът се завръща на 17 август, но на 26 окончателно абдикира, поради невъзможност за помирение с Русия на Александър Трети, която още не може да преглътне Съединението (всъщност, преглъща го едва десет години по-късно – през 1896).

От тогава до днес коренното население по отношение на Русия е малко като черква с гръмоотвод – в смисъл надява се, че по Божия милост ще го отминат гръмотевиците, но изпитва известна несигурност. Да не говорим за клетият Батенберг, който въпреки всички обиди и унижения, до смъртта си продължава искрено да обича коренното население и даже повелява костите му да почиват в България. Не само това, но и десетилетие след абдикацията, кръщава децата си Крум-Асен и Невена-Цветана…

Първият "цар" на Третата Българска държава искрено обича българите. До такава степен, че години след насилствената абдикация кръщава децата си Крум-Асен и Невена-Цветана
Първият „цар“ на Третата Българска държава искрено обича българите. До такава степен, че години след насилствената абдикация кръщава децата си Крум-Асен и Невена-Цветана

 С друг човек, обичащ България – Ото фон Бисмарк – има забавен момент, свързващ го с княз Александър Първи. Железният Ото е един от главните виновници за съществуването на нова България, тачи българите и даже ги нарича „прусаците на Балканите“. Но и той е бил наясно с колебливата природа на коренното население. Твърдят, че когато тръгвал за България, Александър Батенберг  попитал Бисмарк открито – да става ли княз на българите, при положение, че Русия е категорично против…

 Княз Александър Първи
Княз Александър Първи

„Иди“ – рекъл му Бисмарк – „все ще ти остане някой хубав спомен“. Създателят на модерна Германия е нямал илюзии относно перспективите на позицията „цар на българите“. И последвалата история до Симеон Втори с нищо не го е опровергала. На всички им остана по някой хубав спомен. Е, на някои и малко гора им остана, ако не им я вземат окончателно…

И тогава, и сега политиката е занятие с предизвестен нещастен край. Особено политиката спрямо коренното население на България. Още повече пък политиката, в която е намесена Русия. Приликите ще са очарователни, ако и германците, от които зависи заводът на Фолксваген да е тук, ни обичат като Батенберг и вярват, че сме „прусаците на Балканите“ като Бисмарк.

Как коренното население вижда битката на премиера за завода на Фолксваген
Как коренното население вижда битката на премиера за завода на Фолксваген

Но въпреки това отново имаме няколко кандидат-месии и преобладаващо коренно население, което би акламирало русофилски преврат, повече от завод на  „Фолксваген“. Не знам как да помогна на премиера да се пребори завода да е в България. Неудобно ми е да го изрека, но притесненията на германците не са свързани с политиката, а с квалификацията на коренното население… Не знам как да помогна и на Слави Трифонов да не настоява за пряк избор на шефове на районни полицейски управления (това ще означава дръг-дилърите официално да се включат в изборите, а Ценко Чоков освен кмет на Галиче да бъде и доживотен шериф).

Единственото, което мога да направя е да се опитвам да разбирам коренното население, към което принадлежа и да го променям лека-полека, ей така, припомняйки му някои моменти от собствената му история. Защото, доказано е – ако пишките ни бяха къси като паметта, отдавна да сме изчезнали като коренно население.

- РЕКЛАМА -