Маорският танц Хака, практикуван от новозеландците при откриването на Световното по ръгби...

Танцът Хака като основно политическо средство 

Dilov.info, Любен Дилов син

Няма магическо решение на проблемите в България, прелюбезни, но дали пък наистина да не опитаме с една Държавна водна лотария, теглена в известна австрийска верига супермаркети?

Бърз преглед на вълненията в социалните мрежи водят до това смело предложение, което хем ще напои перничани, хем ще спаси “Левски” от спасителите му, хем рекламният отдел на въпросната верига супермаркети ще бъде разпуснат и пренасочен да се занимава с реклама на предстоящия вот на недоверие. Или със спасението на “Левски”. Примерно: ако и двете твърдения са верни – че Лотарията дава 2 млн. месечно за Левски и че не е дала 250 млн за данъци – простата сметка показва, че “Левски” е осигурен за повече от 10 години. Разбира се, това са разсъждения, достойни единствено за социалните мрежи, където написаното често се изравнява по смисъл и тежест с пръдня в космоса. Но пък и социалните мрежи у нас отдавна са основното местообитание  на опозицията. Нищо, че  тя непрекъснато повтаря, че “не billa такава”.

Ето и по случая с лотарията и опозицията, и властта се надпреварват в умуване относно целесъобразността на евентуалното й одържавяване, като въпроса със законосъобразността някак се губи.  Аз лично съм за забрана изобщо на хазарта на територията на България и не защото е някакъв порок, по-тежък от алкохолизма, да речем. Хазартът  неизменно генерира различни форми на престъпност, сред които лихварството е най-безобидното. Но по-страшна е постоянно рекламираната илюзия, че нещо в живота ти може да се подобри по магически начин. Чрез търкане на талони, например. И каквито и ползи да носят за спорта приходите от тази илюзия, то вредите за обществото са по-големи.

Прякото следствие е, че населението не иска да може да произвежда „Мерцедес“, то иска да го спечели от лотарията.  По американските долари най-често се откривали следи от кокаин. По българските железни левчета – следи от търкане на талони. Мисля, че този факт е обида не само за гордата ни фармацевтична индустрия, но и за интелекта ни.

Но да се върнем на веселата отминала седмица, която направи една торбичка по-известна и от сестрите Кардашиян. Оставаме настрана смешките с военния министър. Те просто бяха смешни и всеки, който търси някакъв по-дълбок смисъл в тях рискува също да стане смешен. Като моя приятел Сашо Урумов, който се хвърли като при Дойран срещу многочислено превъзхождащите го  “соросоиди”.

Следва продължение…

Търсете цялата статия във вестник Сандарт от 24 януари 2020 или на https://dilov.info/