За крилата на Народната република

Да не се бърка със закрилата – от нея едвам се отървахме!

Dilov.info, Любен Дилов син

Отминалата седмица, прелюбезни, беше характерна с две неща. Такива задръствания в София, че хората си продаваха колите и си купуваха други, по-близо до светофара. И с отбелязванията на 10 ноември. Много мастило се изля! Една десетата от тоя ум, дето го плискахме сега по темата да го бяхме имали тогава – ех, живот!

А в социалните мрежи най-често срещания коментар беше един колаж – „30 години банани по магазините”. Незапознатият наблюдател ще рече, че преди 30 години сме заменили Народната република с Бананова. Впрочем, точно на днешния ден – 15 ноември – преди 29  години, Великото народно събрание промени името от Народна Република  на Република България. Що не рачиха бащите-основатели на новата ни конституция да я оставят  народна пустата република е потънало в мъглите на отдавнашните парламентарни прения. Тя никога не е била такава, но можеше поне по название, така… от куртоазия.

В панславянското разбиране на света, което ни е внушено веднъж от нашенските учени руски емигранти след Освобождението, после от църковния клир, а по-после и затвърдено от Трети украински фронт, на народът не му се полага да има република. Народът е колективен идиот, юродивият на стълбите на храма (респективно  партийния дом в центъра), който трябва да се води за ръка. От там и изразът „ръководя”. И на руски е същия: „руководить”. Това дето днес  се опитваме да заменим думата ръководители с лидери е бошлаф! Нуждаем се от някой да ни води за ръка  и това е!

Юродивият, колективният идиот, има право на подаяния и на неясни, противодържавни бръщолевения. Разрешено му е дори и царя да напопържа, ама не често… Защото се смята, че през устата на юродивия говори Бога. Така ни е останала и нуждата от ръководители и вярата, че народът е прав, независимо какво казва.

(следва продължение)

Цялата статия в петък, във вестник “Стандарт” и на dilov.info

- РЕКЛАМА -