dilov.info/Любен Дилов син

За обществено-политическия живот – ако беше една личност – можем да кажем, че отново пръдна в киното преди да загасят лампите. Политолозите тръпнат като ученички, ощипани от Слави Трифонов и вещаят небивали катаклизми, студени войни преминали в горещи и  пълен спектър от медийни изненади. От предсрочни избори, през президентска партия, до специално изявление на Майк Помпео, с което се забранява на кметовете  на Несебър и Галиче да посещават САЩ. Едно изречение, поднесено с нужната тържественост и съвсем не на време предизвика всичко това. Ето го изречението:

„Считано от днес, официално снемам доверие от правителството…”

Лошите съветници на президентът не са новина. Откровеният русизъм „считам” е радост за всички, които залепят Радев към руското влияние в България. Но има новина! Президентът си е свалил доверието от правителството. Политическата сила, която го издигна, миналата седмица внесе четвърти пореден вот на недоверие и президентът изведнъж се сети, че и той си сваля доверието. Четири вота ли му трябваха да минат, за да се сети? Или нещо друго го е подсетило? Може ли да се счете (сметне), че предишните три вота Радев е имал доверие на правителството, за разлика от БСП и ДПС, които са нямали…

То и „снемам” е русизъм, но да не се заяждам на дребно! Актът на президента е единствено морален и символичен. Конституцията му е отредила роля в политиката като на кибика в таблата: има право на две обаждания и едно местене. Ако ги надхвърли става неприятен на всички играчи. И сега голямото умуване на политолози и социолози е това с доверието, което е действие без практически политически последици,  обаждане ли беше, или местене. Как да го броим?!

Критиките на президента към политическия живот в страната не са новост. Много от тях се споделят от много българи. И още повече българи, обаче, не виждат в обажданията на президента изход от констатациите. ГЕРБ поне твърдят: ще направим това, ще направим онова. И правят нещо. Някои им вярват, други не. Останалите приказват или пишат във фейсбук.  ДПС, традиционно загадъчни, говорят за междуинстутиционален диалог, което неизменно досега е означавало да получат още някакви позиции в изпълнителната власт. БСП традиционно бранят президента, а останалите – традиционно го лепят за БСП.  На мен лично съпротивата срещу Наредба 18 ми е по-важен граждански акт от обаждането на президента. Приемам го (“считам го”- за русофилите) за обаждане, защото за “местене” по-скоро трябва да се смята смяната на шефа на НСО, например, връщането на закон, или друг практически акт. Протестите срещу наредбата поне има изгледи да постигнат нещо реално за бизнеса и най-после да обясни на данъчните, че от една овца можеш да вземеш вълна, мляко, агнета, месо, кости… но никога всички тези неща едновременно…

(Продължението на статията търсете във вестник “Стандарт” от 7 февруари или на Дилов.инфо)

- РЕКЛАМА - евтин куриер