Валят празници

Парадоксално, но турците имат повече основания да честват 3 март от нас

Dilov.info/Любен Дилов син

Като заваляха едни празници, прелюбезни, та цяла неделя. Хубаво отрупаха майката земя, както би казал създателят на Пижо и Пенда, безподобният Елин Пелин. Онзи ден ми попадна отново преводът му на „Гарванът” на Едгар По и имах възможност пак да се удивя на езиково му магьосничество. И „Баба Цоцолана”  и Едгар По  – на един и същ, сладък, пищен, приказен език. Да чуе или прочете за какво го използваме сега този език, Пелинко, неговата „Кал” -не сватба, минерални бани ще му се види!

Много празници тази седмица, че и Красимиро вден било днес (6 март). Почитат се онези 42 военноначалници от Фригия, паднали в мохамедански плен през 840 година.  Как точно са красили мира (света) тез мъченици, не става много ясно от хрониките, освен че император Теофил се опитал да ги откупи, но нещо не се разбрал с победителите от обсадената Амория. Да оставим настрана и празникът на организираната жена – 8 март. В смисъл организирано протестираща. Да го оставим на #MeToo да се сетят  да го подгонят и него, също един Кевин Спейси. Да си видим националния празник, че всеки път ме стяга нещо, като дойде 3 март.

 Имал съм удоволствието да повторя неведнъж: Историята е уличница! Ето  улиците “Левски” и “Раковски” не са в една посока с “Граф Игнатиев” и “Дондуков”.  Пресичат се, но посоката им е различна. По същия начин и Трети март не е точно посоката на националните ни усилия. Има много други светли дни, белязали тази посока, както има и много руско-турски войни. Тази ни се вижда освободителна, защото преди това е имало Паисий, Екзарха, Левски, Ботев, Раковски… Честваме я като такава най-вече заради хилядите български опълченци, ляли кръв  в нея. Заради българската доблест и саможертва.

(Следва продължение…) Цялата статия на Любен Дилов син, четете във вестник Стандарт от 06.03.2020 или на https://dilov.info/category/vestnik-standart/

Start typing and press Enter to search